Решение № 65 от 24.04.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Оряхово, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело № 20221460...614 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищцата С. В. С., ЕГН ********** от ....., действаща чрез адв. М. В. М. от АК Пловдив против „.....“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в гр. С. бул. „.....“ № 146 (....), ет. 4, .... „...“, представлявано от С.Р.Я., с искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от .... лв. на основание чл.

55, ал. 1 от ЗЗД, представляваща недължимо платена лихва и възнаграждение за поръчител по Договор за потребителски кредит № ..... г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, който договор се твърди, че е нищожен, а в условията на евентуалност (ако съдът счете, че договорът е действителен) – иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от .... лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, представляваща недължимо заплатено възнаграждение за поръчител по сключения Договор за потребителски кредит № ..... г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

С протоколно определение от 19.04.2023 г. съдът е допуснал изменение на предявените искове в посока тяхното увеличаване, като по отношение на главния осъдителен иск същият е увеличен от .... лв. на .... лв., а по отношение на съединения в условията на евентуалност осъдителен иск – увеличен е от .... лв. на .... лв.

Предявен е главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и в условията на евентуалност – съединен с него осъдителен иск със същата правна квалификация.

От името на ищцата се твърди, че между нея и „.....“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ..... г. Посочва се също, че съгласно сключения договор, ищцата е получила заем в размер на .... лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения 1 договор – за срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент (ГЛП) – 36,50 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 43,27 %, като общата сума за погасяване на кредита възлиза на ..... лв. В чл. 4 от договора за кредит е предвидено сключване на договор за поръчителство за обезпечаване на кредита, като по него ищцата дължи сумата от ..... лв. – такса за предоставяне на поръчителство, разпределена за плащане на 24 месечни вноски, прибавени към вноските по сключения договор за кредит.

Сочи се, че ищцата предсрочно е погасила изцяло задълженията си по сключения договор за кредит на 09.03.2020 г., като преди това е била заплатила четири пълни погасителни вноски от по .... лв.

Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.

22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 11, т. 9, т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неправилно посочване лихвения процент по кредита – не е ясно дали е фиксиран или променлив, като никъде не е посочен общия размер на възнаградителната лихва по кредита. Липса също коректен погасителен план съгласно чл. 11, ал.

1, т. 11 от ЗКП, от който да е видно месечната вноска по кредита какви компоненти включва. Сочи се и неясно посочване на ГПР по кредита, който е посочен като абсолютна стойност, без да е видно какви компоненти включва и как е формиран. Освен това се твърди, че не е ясно какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е следвало да бъде включен o възнаграждението за поръчител по сключения за обезпечаване на вземането Договор за предоставяне на поръчителство. Тази такса се явява елемент от общите разходи по кредита, тъй като е пряко свързана с договора за кредит, известна е на кредитора и се дължи плащането й от потребителя. Твърди се, че това е довело до неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че едноличен собственик на капитала на „....“ ЕООД е ответното дружество и печалбата от договора за поръчителство се разпределя в полза на „.....“ ЕАД, при което целта на поръчителството не е реално обезпечаване на договора за кредит, а допълнителното му оскъпяване с допълнително възнаграждение за кредитора, извън ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, с оглед твърденията на ищеца, че кредиторът плаща вземането сам на себе си. При тези аргументи за нищожност на договора за кредит се твърди, че ищцата дължи на основание чл. 23 от ЗПК само главницата по кредита, без платените от нея лихва и възнаграждение за поръчителство в общ размер на .... лв. – увеличен впоследствие на .... лв., като се претендират и разноски в производството.

По отношение на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск е заявено, че ако съдът счете договора за кредит за действителен - да осъди ответното дружество да заплати на ищцата недължимо платено възнаграждение за поръчител в размер на .... лв. – увеличен впоследствие на .... лв., поради недействителност на сключения Договор за предоставяне на поръчителство от .... г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество от „.....“ ЕАД, ЕИК ....., действащо чрез юрисконсулт Т. Б., с който се оспорва предявения главен осъдителен иск, както и евентуално съединения осъдителен иск. Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за потребителски кредит № ..... г., със съответните уговорени между страните 2 условия – за сумата от .... лв. главница, платима на 24 месечни вноски по .... лв. всяка, при ГПЛ 36,50 % и ГПР 43,27 % - при общо дължима сума към кредитора в размер на ..... лв.

Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, както и чл. 19, ал. 4 от ЗПК Лихвеният процент се твърди, че е коректно посочен в договора за кредит в абсолютна стойност, което ясно сочи, че е фиксиран за срока на договора, ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва и е коректно посочен, а към договора за кредит е предоставен на ищцата погасителен план за дължимите по кредита вноски.

Отделно от това сочи, че дори и да нямаше погасителен план, това не е основание за нищожност на договора за кредит и не е задължително изискване към него, с оглед практиката на СЕС.

Сочи се, че в ГПР не следва да бъде включено възнаграждението за поръчителство, тъй като същото не влиза в общия разход по кредита, услугата не е задължителна за сключването на договора за кредит, а е избор на потребителя, предвиден в общите условия. Сочи се също, че при подаване на заявлението си за кредит, ищцата е имала три възможности за избор по отношение обезпечаването на кредита – вкл. и да заяви необезпечен кредит.

Предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключване на договора за кредит и няма санкция за кредитополучателя (неустойка или повисока лихва), ако избере да заяви необезпечен кредит. Твърди се, че за кредитора не е било ясно нито дали ще се сключи договор за предоставяне на поръчителство, нито при какви параметри на същия. Преди сключване на договора за кредит, на ищцата са изпратени СЕФ и проект на договора, с общи условия към него, съдържащи всички параметри и уговорки по кредита, с посочване на дължимите суми по него, поради което се твърди, че не е въведена в заблуждение относно съдържанието и дължимите по договора суми.

Относно сключения от ищцата договор за поръчителство се твърди, че е съвсем отделен договор, сключен с „....“ ЕООД, по силата на който ищцата се е съгласила срещу възнаграждение от нейна страна, дружеството да стане солидарен длъжник за задължението й към „.....“ ЕАД. Сочи се, че дори да се приеме нищожност на договора за предоставяне на поръчителство или на клаузата на чл. 4 от договора за кредит, то последният е действителен и е породил действие между страните – т.е. ищцата е получила кредит при определените в договора условия и се е задължила да го върне в уговорения срок.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения главен и евентуално съединения с него иск като неоснователен, като се претендират и разноски по делото. Оспорва се претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С определение № .... г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ..... г., със съответните уговорени между страните условия – за сумата от .... лв. главница, платима на 24 месечни вноски по .... лв. всяка, при 3

ГПЛ 36,50 % и ГПР 43,27 % - при общо дължима сума към кредитора в размер на ..... лв., което се установява и от събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от сключения договор за кредит, кредитът се обезпечава или с банкова гаранция или с поръчител – юридическо лице, одобрено от кредитора, в противен случай - ако потребителят е завил кредит без обезпечение – то срокът за одобрение на заявлението за кредит е 14 дни от подаване на заявлението, като последното може и да не бъде одобрено.

От представения Договор за предоставяне на поръчителство от .... г. и приложение № 1 към него се установява, че ищцата е сключила договор поръчителство с „....“ ЕООД за обезпечаване на вземането на кредитора ответник и следва да заплати за това възнаграждение от ..... лв., разпределено на 24 месечни вноски по .... лв. всяка, с дата на първо плащане – 20.11.2019 г. и краен срок за изплащане – 20.10.2021 г., с приложен погасителен план.

Поради това се установява, че ищцата следва да заплати в рамките на 24 месеца сумата от общо .... лв. с месечна вноска на ищцата възлиза в общ размер на .... лв. Освен това от договорите се установява, че тази обща вноска следва да се погасява по една и съща банкова сметка, с титуляр ответното дружество (чл. 6 от договора за кредит и чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора за поръчителство).

По делото са приети като доказателства и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ), общи условия за предоставяне на кредити на ответното дружество, преводно нареждане за превод на сумата от .... лв. от дата 06.03.2020 г. към ответното дружество и известия за плащания по кредита на 4 бр. вноски.

По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по поставения въпрос, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област. Същата касае установяване на плащанията от страна на ищцата по процесния договор за кредит.

От заключението безспорно се потвърждава, че ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в общ размер на .... лв., съгласно сключения договор за кредит. Дължимата по него договорна лихва е в размер на ..... лв., а дължимия размер на възнаграждението по сключен на .... г. Договор за предоставяне на поръчителство е в общ размер на ..... лв. При тези факти, вещото лице е установило, че общият размер на вноската за ищцата възлиза на сумата от .... лв., с начална дата на плащане 20.11.2019 г. до крайния падеж на кредита – 20.10.2021 г.

Вещото лице е установило, че кредитът е предсрочно погасен на дата 06.03.2020 г. В периода от 22.11.2019 г. до 06.03.2020 г. ищцата е погасила към ответното дружество сумата от общо ..... лв., от която са погасени .... лв. главница по кредита, .... лв. договорна лихва, .... лв. –вноски по договор за поръчителство към гаранта „....“ ЕООД, 40 лв. такса предсрочно погасяване и .... лв. други такси по тарифа на ответното дружество.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: