Определение № 37323 от 12.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37323 гр. София, 12.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20261110107094 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на С. К. В., ЕГН **********, адрес: гр. ******** ********* I“ № 69, срещу „*************“ ЕАД, ЕИК ***********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.439 ГПК.

Ищецът твърди, че е налице правен интерес от предявяването на исковете с правно основание чл.439 ГПК. Срещу същият била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 14.10.2015 г. по ч.гр.д. № 61224/2015 г. по описа на СРС, с който ищецът е осъден да заплати на „****“ АД, следните суми: сумата от 23 300 лева - главница по Договор за банков кредит от 12.04.20131., ведно със законната лихва за периода от 09.10.2015г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1 048, 54 лв. за периода от 13.05.2013г. до 08.10.2015г., наказателна лихва в размер на 5 742, 51 лв. за периода от 13.05.2013г. до 08.10.2015г., както и 1 845, 46 лв. - разноски по делото. Сочи, че за събиране на сумите по посочения изпълнителен лист било образувано от взискателя „****“ АД изпълнително дело № 025/2026г. по описа на ЧСИ К.П., с peг. № ****, което впоследствие било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради неизвършването на изпълнителни действия по него за период повече от 2 години, като последното валидно изпълнително действие по него било извършено на 17.03.2017г.

Излага, че на 18.12.2020г. било образувано ново изпълнително дело № 9420/2020 г. по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № ***, по молба на „*************“ ЕООД, който се легитимирал като приобретател на вземанията въз основа на сключен с първоначалния взискател „****“ АД договор за цесия от 31.01.2018г. Излага, че по новообразуваното изпълнително дело били извършвани изпълнителни действия до 2025 г., но оспорва законосъобразността им, поради което счита, че не дължи претендираните от ответника суми по изпълнителния лист. На първо място твърди липса на надлежно упълномощаване на лицата, извършвали действия от името на „*************“ ЕООД, включително при образуването и воденето на изпълнителното производство.

На следващо място твърди, че не е бил надлежно уведомен за извършената цесия по реда на чл. 99 ЗЗД и поради това прехвърлянето не му е противопоставимо. Оспорва и представения договор за цесия, включително относно датата на сключването му и принадлежността на конкретното вземане към прехвърлените вземания. Счита, че 1 вземанията са погасени по давност, доколкото последното валидно изпълнително действие по първото изпълнително дело е от 17.03.2017 г. и към момента на евентуалното уведомяване за цесията през 2026 г. са изтекли съответно общият петгодишен давностен срок за главницата и тригодишният срок за лихвите.Оспорва и надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение по първото и второто изпълнително дело, като твърди, че не е бил уведомен за образуваните срещу него изпълнителни производства и не му е предоставян доброволен срок за изпълнение.

Сочи още, че „*************“ ЕООД, посочено като цесионер и кредитор по изпълнителното производство, е заличено от Търговския регистър през м. декември 2025 г., поради което счита, че ответникът „*************“ ЕАД не е носител на претендираните вземания. При изложеното се моли за постановяване на решение, с което да бъде установено, че не дължи на ответника горепосочените суми по издадения изпълнителен лист. Претендира разноски.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че по силата на договор за цесия от 31.01.2018 г. „*************“ ЕООД е придобило от „****“ АД вземането срещу ищеца по договор за кредит от 12.04.2013 г., като „*************“ ЕАД се явявал универсален правоприемник на цесионера „*************“ ЕООД, поради което и носител на вземането. Оспорва възражението на ищеца за липса на уведомяване за цесията, като сочи, че уведомлението е приложено към исковата молба и е извършено въз основа на изрично упълномощаване от цедента. Поддържа, че липсата на уведомяване не засяга действителността на цесията и не освобождава длъжника от задължението му. Прави възражение за частична недопустимост на иска – относно сумите над размера на главницата от 23 300 лв., както и относно претендираните разноски в заповедното производство в размер на 1 845,46 лв., поради липса на правен интерес от установяване на недължимостта им. Твърди, че по първото изпълнително дело № 25/2016 г. по описа на ЧСИ К.П., заповедта за изпълнение е връчена на ищеца на 21.02.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, докато изпълнителното дело е било висящо, поради което е влязла в сила. След прекратяване на първото изпълнително дело било образувано ново изпълнително дело № 9420/2020 г. по описа на ЧСИ М.Б., по което са били предприети редица действия, водещи до прекъсване на давността. Оспорва и възраженията относно липсата на представителна власт на лицата, подавали молбите по изпълнителното дело, като сочи, че при евентуална нередовност, съдебният изпълнител е следвало да даде указания за отстраняването , а освен това дружеството потвърждава извършените действия. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като му се присъдят разноски.

С оглед твърденията на страните и предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК, при предявени отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността съгласно чл.115 и чл.116 от ЗЗД.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

2

По доказателствените искания:

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

По искането на ответника за служебно изискване на изпълнително дело № 25/2016 г. по описа на ЧСИ К.Д.П., с peг. номер ****, както и на изпълнително дело № 9420/2020 по описа на ЧСИ М.И.Б., с peг. № ***, съдът намира, че следва да остави без уважение същото, като се предостави на ответника процесуалната възможност, в срок до провеждане на първото по делото открито съдебно заседание, да представи заверено копие от посочените изпълнителни дела, поради това, че са страни по същото.

По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2026г. от 10:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените към исковата молба и отговора на исковата молба, писмени доказателства.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРЕДОСТАВЯ на ответника процесуалната възможност, в срок до провеждане на първото по делото открито съдебно заседание, да представи заверени копия от изпълнително дело № 25/2016 г. по описа на ЧСИ К.Д.П., с peг. номер ****, както и на изпълнително дело № 9420/2020 по описа на ЧСИ М.И.Б., с peг. № ***, поради това, че е страна по същото, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за тяхното служебно изискване.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3