Решение № 975 от 18.07.2022, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 697/2022
- Вид
- Решение № 975
- Подписан
- 18.07.2022
- В сила
- 16.02.2023
- Състав
- КРЕМЕНА САЙКОВА ДАНАИЛОВА КОЛЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 4486 от 05.04.2022 · КРЕМЕНА САЙКОВА ДАНАИЛОВА КОЛЕВА
- Определение № 1093 от 06.04.2022 · КРЕМЕНА САЙКОВА ДАНАИЛОВА КОЛЕВА
- Разпореждане № 10138 от 05.08.2022 · КРЕМЕНА САЙКОВА ДАНАИЛОВА КОЛЕВА
- Разпореждане № 10475 от 16.08.2022 · КРЕМЕНА САЙКОВА ДАНАИЛОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.174 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.57, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал.1, т.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 54, ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.54, ал.4 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.54, ал.6 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- §1, т.16 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- §7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- §7, ал.1, т.4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.21, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл.2, ал.1, т.1 · Закон за общинската собственост
- чл.2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
- чл.56, ал.2 · Закон за общинската собственост
- чл. 129, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 134, ал.2, т.6 · Закон за устройство на територията
- чл. 135, ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.14, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.16 · Закон за устройство на територията
- чл.205, т.1 · Закон за устройство на територията
- чл.209, ал.4 · Закон за устройство на територията
- §8, ал.1 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е
№………… гр. Варна, 18.07.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова при секретаря
Ангелина Георгиева като разгледа докладваното административно дело №697/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.54, ал.6 от ЗКИР.
Образувано е по жалба от М.Н.П. ЕГН **********, чрез адв. И.К. срещу Заповед № 18-574/15.01.2021 г. издадена от началника на СГКК – Варна, с която е отказано изменение в КККР на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, общ. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК и съгласно скица-проект № 15-1032709/13.11.2019 г., състоящо се в промяна на граници между имоти с идентификатори *** с начин на трайно ползване „За друг обществен обект, комплекс“ и *** с начин на трайно ползване „За второстепенна улица“.
Жалбоподателката сочи, че съгласно н.а. № 193/1980 г. е собственик на УПИ ІІІ-1042, кв.47, по плана на гр. Варна, с площ 640 кв. м. Община Варна неоснователно се позовава на §8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ поради това, че нормата е приложима за планове, действали преди влизане в сила на ЗУТ, в случая действащия ПУП е одобрен при действието на ЗУТ. Не е представен акт за публична общинска собственост относно ПИ ***. По действащия ПУП, одобрен със Заповед №Г-216/18.12.2003 г. на кмета на Община Варна, ПИ
*** не е отреден за улица. На място няма реализирана улица. От установяванията на съдебно – техническата експертиза /СТЕ/ приета по делото намира, че процесната заповед е издадена при неизясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая, като не е взет предвид факта, че общината не се легитимира с противопоставим титул за собственост на жалбоподателката при положение, че твърди, че има придаваемост от друг имот, който не е публична държавна собственост.
Жалбоподателката се легитимира с документ за собственост за целия УПИ ІІІ-1042, който пред административните съдилища и административните органи би трябвало да е достатъчен, за да докаже нейната собственост. Спор за материално право между Община Варна и жалбоподателката ще е налице, когато има конкуренция на права съгласно представени документи за собственост, по арг. на чл.70 и 71 от Наредба № 02-20-5/15.12.2016 г. Отправено е искане оспорената заповед да бъде отменена и да се присъдят сторените разноски съобразно списък за такива.
Ответникът -
Началник на СГКК – гр. Варна, при представяне на административната преписка е изразил становище по спора /л.64 от адм. преписка/, в което е посочил, че оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъда отхвърлена. Изложено е, че са съобразени направените възражения срещу изменението, поради което счита, че заповедта е законосъобразна. В случай, че представения размер за адвокатски хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя надхвърля минималния размер по Наредба №1/2004 г. е отправено искане да се намали до минималния такъв, посочен в наредбата.
Заинтересована страна – Й.Г.П. – не е изразил становище по спора.
Заинтересована страна - Община Варна към молба с.д. № 8281/26.05.2022 г. е представила писмо рег. № ПНО22000138ВН_005ВН/18.05.2022 г. издадено от директор на дирекция „ОСИСД“ в Община Варна, в което уточнява, че в границите на ПИ *** се включва ПИ *** „за второстепенна улица“, поради което тази част е общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр. §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и публична общинска собственост на основание чл. 8, ал.3 от Закон за пътищата и съгласно чл.56, ал.2 от ЗОС не следва да се съставя акт за общинска собственост.
Съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Съгласно н. а.
№ 193/05.08.1980 г. М.Н.П. е придобила чрез дарение дворно място с площ 840 кв. м, находящо се в гр. Варна, м. “Манастира“ /“Куру дере“/, съставляващо парцел ІІІ-1042 в кв.57 /л.17 – 18 от адм. пр./.
Съгласно н. а.
№ 7/08.01.2004 г. М.Н.П. и Й.Г.П. са придобили чрез покупко – продажба недвижими имот в гр. Варна, м. „Траката“, ул. 29, №1, с площ 472 кв. м, УПИ ІІ-1043 по плана на вилна зона „Варна“, целият с площ 1250 кв. м. /л.20-21 от адм. пр./.
Със Заповед №
1035/19.09.1961 г. на зам. - председателя на Комитета по архитектура и благоустройство на основание чл.20, ал.1, вр. чл.2, т.2 от ЗТСУ /отм./ е одобрен регулационен план на вилна зона – гр. Варна /л.47 – 48/. Съгласно този план е обособен УПИ ІІІ-1042, който е част от ПИ ***, видно от графична част на плана /л.48/.
Със Заповед № Г-216/18.12.2003 г. на зам. – кмет на
Община Варна, на основание чл. 134, ал.2, т.6 и чл. 135, ал.3 от ЗУТ, вр. чл.
129, ал.2 от ЗУТ е изменен ПУП –
ПРЗ за УПИ ІІ-1043 и ІІІ-1042, кв. 57 по плана на Вилна зона „Варна“ /л.100 - 101/.
От М.Н.П. е подадено Заявление № 01-442580/02.10.2019 г. до СГКК – Варна за изменение на кадастрална карта, относно поземлен имот /ПИ/ *** и ПИ ***, ведно с проект за изменение. Направено е искане ПИ *** да се отрази с площ 1183 кв. м /имота по КККР е с площ 1121 кв. м/ и ПИ *** да се отрази с площ 1613 кв. м /имота по КККР е с площ 1675 кв. м/, в скица – проект е посочена с червен цвят новата граница между имотите.
До Община Варна и Й. Н. П. е изпратено уведомление на основание чл.26, ал.1 от АПК за започналото административно производство.
От Община Варна е подадено възражение вх. №
02-1446/26.11.2019 г., чрез директор на Дирекция „ОСИСД“ относно искането за изменение на кадастралната карта, в което е изложено, че от представена комбинирана скица се установява, че ПИ *** е част от имот с пл.
№1041 по регулационния план от 1961 г. Тази част се явява продаваема към парцел ІІІ-1042 кв.57 от същия регулационен план. Не са налице доказателства за приложен дворищнорегулационен план относно УПИ ІІІ-1042, кв. 57. На основание §8, ал.1 от ПР ЗУТ правото на собственост по силата на дворищната регулация е погасено и границите се връщат отпреди регулацията. Границата на място не е материализирана с ограда, въпреки че се твърди това в обяснителната записка.
От скица от
31.03.2022 г. за поземлен имот *** се установява, че имота е с площ 1121 кв. м, начин на тройно ползване – за друг вид обществен обект, комплекс, собственост на Й.Г.П. и М.Н.П..
От скица от
31.03.2022 г. за поземлен имот *** се установява, че имота е с площ 1675 кв. м, начин на тройно ползване – за второстепенна улица, собственост на Община Варна.
Заповед №
18-574/15.01.2021 г. на началника на СГКК – Варна е издадена с мотиви, че е регистрирано възражение от Община Варна и на основание §8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадените части от поземлените имоти се прекратява.
Прието е, че е налице спор за материално право, поради което е отказано изменение на КККР – Варна състоящо се в промяна границата между имоти с ид.
*** и ид.***.
По делото е изготвена и приета съдебно – техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я приема като обективно и компетентно дадена. Установяванията на експертизата ще бъдат обсъдени в мотивите на решението.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на производството: Образувано е срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл. 54, ал. 6 от ЗКИР.
Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателката на 31.01.2022 г. с уведомление № 24-1459/15.01.2022 г. Жалбата е подадена на 14.02.2022 г. Същата е от лице с правен интерес от оспорването, депозирана е в законоустановения срок по чл. 149, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.
54, ал.1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началника на СГКК – Варна.
Посочено е в процесната заповед, че се издава на основание чл.54, ал.4 вр.чл.54, ал.1 и чл. 51, ал.1, т.2 и чл. 54, ал.2 от ЗКИР във връзка със заявление от вх. № 01-442580/02.10.2019 г. от М.Н.П. и приложения към него проект, изложени са мотиви за отказа да се одобри искането изменение, от което следва че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на оспорената заповед.
На основание чл. 51, ал.1, т.2 от ЗКИР, Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. Предвидено е с чл. 54, ал.1 от ЗКИР, че непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Съгласно §1, т.16 от ДР на ЗКИР "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
Със Заповед №
1035/19.09.1961 г. на зам. - председателя на Комитета по архитектура и благоустройство е одобрен регулационен план на вилна зона – гр. Варна /л.47 – 48/. Заповедта е издадена на основание чл.20, ал.1, вр. чл.2, т.2 от ЗТСУ /отм/. По този план част от УПИ ХVІІІ – 1041 се придава към УПИ ІІІ-1042, това е видно от графична част на заповедта – л.48, установено е и чрез СТЕ Приложение №2, в светлосин цвят е отразен УПИ ІІІ-1042 по плана от 1961 г. С този план част от улица, която към момента е с ид.*** не попада в имот ІІІ-1042, това е заявило вещото лице в проведено заседание на 28.06.2022 г. Видно е и от приложение №2, посочена е с розов цвят уличната регулация чиято граница с УПИ ІІІ-1042 по регулационния план одобрен със Заповед №
1035/19.09.1961 г. и регулационния план одобрен със Заповед № Г-216/2003 г. на зам.
– кмет на Община Варна /л.100/ съвпадат и двата плана не отнемат площ от УПИ ІІІ-1042 /ид.***/.
По регулационния план от 1961 г. не са налице доказателства, че собствениците на УПИ ІІІ-1042 дължат обезщетение на собствениците а УПИ ХVІІІ-1041. Поради това, на основание чл. 182а, ал.1 от ЗТСУ /отм./ този план е бил приложен. Доказателство за приложения план е и н.а. № 193/05.08.1980 г. съгласно който имотът, който е дарен е посочен като парцел ІІІ-1042, в кв. 57 по плана на гр. Варна, м.
Манастира /Куру дере/, с площ 840 кв. м. Видно от скица № 886/03.06.1998 г. издадена от гл. архитект на район „Приморски“ в Община Варна /л.8/ за парцел ІІІ-1042, кв. 57 е налице одобрена улична регулация и дворищна регулация със Заповед № 1035/19.06.1961 г., като скицата е издадена за проектиране, посочено е че имота е с площ 640 кв. м. В издадения нотариален акт №
193/05.08.1980 г. УПИ ІІІ-1042, кв. 57 е посочен с площ 840 кв. м. Разликата в площта в случая е без значение, тъй като за решаване на настоящия спор е от значение регулационния план от 1961 г. приложен ли е, както и този от 2003 г. По реда на чл. 111, ал.1, чл.112 от ЗТСУ /отм./ и чл. 84, чл. 85 чл. 279, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ не са налице доказателства, че заинтересовани страни са поискали да се определи обезщетение за недвижимите имоти, придадени по дворищнорегулационния план или е определено обезщетение, което да не е платено, поради което следва да се приеме, че регулационния план от 1961 г. е приложен, в частта за УПИ
ІІІ-1042, УПИ ХVІІІ-1041 и уличната регулация.
Следващото доказателство за наличие на приложен регулационен план от 1961 г. е Заповед № Г-216/18.12.2003 г. на зам. – кмет на Община Варна, с която на основание чл. 134, ал.2, т.6 и чл. 135, ал.3 от ЗУТ, вр. чл. 129, ал.2 от ЗУТ е изменен, въпреки че в заповедта е посочено „одобрен“
ПУП – ПРЗ за УПИ ІІ-1043 и ІІІ-1042, кв.
Разпечатката съдържа 60 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78252c31-b428-4d64-ab6e-2567eb9a46c0