Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1209 от 17.12.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1462/2025
Вид
Определение № 1209
Подписан
17.12.2025
В сила
17.12.2025
Състав
Румяна Илиева, Иванка Шкодрова, Калинка Георгиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1209 гр. София, 17.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601462 по описа за 2025 година

С Разпореждане № 287 от 29.10.2025 год., постановено по ЧНД № 566/2025 год. по описа на ОС - Кюстендил, е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата от Г. И. В. от с. Лозно, подадена чрез защитника адв. Д. Д. от АК – Кюстендил, както и жалбата подадена от адв. В.

П. от АК – Кюстендил, в качеството й на защитник на обвиняемия И. Г. С..

Така посочените две жалби са срещу Постановление от 07.10.2025 год., издадено от ОП – Кюстендил, с което на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК частично е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №23/2024 г. по описа на ОСлО при ОП - Кюстендил, пр. пр. №467/2024 год. по описа на ОП – Кюстендил и е прекратено съдебното производство по ЧНД № 566/2025 год. по описа на ОС – Кюстендил.

В законоустановения срок е постъпила частна жалба от адв. Д. Д. от АК - Кюстендил, в качеството му на защитник на обвиняемия Г. И. В.. Твърди се, че атакуваното разпореждане е постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Като съображения за това е изложено, че постановлението на ОП – Кюстендил представлява акт, с който е прекратено наказателното производство и като такъв подлежи на съдебен контрол по реда на чл.243 от НПК и подадената срещу него жалба следва да бъде разгледана по същество от съда. Според жалбоподателя се касае за образувано наказателно производство, по което обв. Г. И. В. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 282 и чл. 302 от НК, разследването на които са от компетентността на ОП – Кюстендил. С прекратяването на производството във връзка посочените деяния, ОП – Кюстендил е прекратила изцяло производството и не е налице частично прекратяване, прието като такова в разпореждането на ОС – Кюстендил. От това следва, че неправилно е 1 възприета от окръжния съд наличието на хипотезата на чл. 243, ал. 9 от НПК, тъй като не е налице ново привличане за същото деяние по досъдебното производство. В жалбата се прави и анализ на постановлението за частичното прекратяване на наказателното производство, като се изтъква че е налице противоречие в мотивите на същото: от една страна е прието, че липсва престъпление, а делото е прекратено с извод че е налице недоказаност на обвинението, което по своята същност представляват доводи по същество на спора. Според жалбоподателя, следва да се приеме, че е налице пълно прекратяване на наказателното производство спрямо обв. В., поради което разпореждането на ОС – Кюстендил, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу постановлението за прекратяване следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на същия съд за произнасяне по същество на спора.

Против това разпореждане е постъпила и частна жалба от адв. В. П. от АК – Кюстендил, в качеството й на защитник на обв. И. Г. С.. Прави се искане атакуваното разпореждане да бъде отменено като неправилно, а делото да бъде върнато на друг състав на ОС – Кюстендил за произнасяне по същество на жалбата. Изложени са съображения, че е налице противоречие в разпореждането на съда, тъй като от една страна се приема, че се касае за частично прекратяване на наказателното производство, а в последствие, че постановлението на ОП – Кюстендил не е от кръга на обжалваемите такива по реда на чл. 243 от НПК. Оспорва се и направения извод от кръжения съд, че е налице хипотезата на чл. 243, ал. 9 от НПК, тъй като според жалбоподателя не е налице ново привличане или изменение на обвинението.

Апелативен съд – София, разглеждайки делото по реда на чл. 243 ал. 7 от НПК, преценявайки доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Досъдебно производство № 23/2024 год. по описа на ОСлО при ОП – Кюстендил е започнало на 24.03.2024 год. при хипотезата на чл. 212, ал. 3 НПК за извършено на 23.03.2024 год. престъпление от общ характер, на ГКПП Гюешево, за това че държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е поискал и приел дар, в пари в размер на 150 евро, който не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение – престъпление по чл. 302, т. 2 във вр. чл. 301, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство, с две отделни постановления, като обвиняеми са привлечени двамата жалбоподатели И. Г. С. и Г. И. В. за това, че на 23.03.2024 год. около 23,00 часа на ГКПП Гюешево, в съучастие, като съизвършители и служители на ГКПП Гюешево при РДГП, в качеството си на лица, които заемат отговорно служебно положение – полицейски орган от категорията на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – държавен служител от състава на МВР, приели дар – пари в размер на 150 евро, които не им се следват, за да 2 извършат друго престъпление във връзка със службата си – по чл. 282, ал. 2, предл. 2 във вр. ал. 1 от НК, като нарушат служебните си задължения във връзка с осъществяването на граничните проверки на ГКПП, като допуснат излизане от Република България за Република Македония на Sulaj Lulzim, род. на 06.05.1984 год. в Република Албания без да бъде санкциониран за превишен престой в Република България – престъпление по чл. 302, т. 1, б. „б“ във вр. чл. 301, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК.

По отношение на обв. В. е повдигнато и обвинение по чл. 282, ал. 2, предл. 2 във вр. ал. 1 от НК за това, че на 23.03.2024 год. около 23,07 часа в качеството си на длъжностно лице, което заемат отговорно служебно положение – полицейски орган от категорията на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – държавен служител от състава на МВР, е нарушил служебните си задължения във връзка с реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП, с цел да набави за себе си и за И. Г. С. облага – пари в размер на 150 евро, като от деянието са могли да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се в уронване престижа на МВР, както и създаване на недоверие в дейността му.

В досъдебното производство са извършени множество действия по разследване, като. зам. Окръжен прокурор в ОП – Кюстендил е преценил, че в конкретния случай не са събрани доказателства във връзка това, че двамата обвиняеми – жалбоподатели са приели намерените в кофата за смет 150 евро, а от тук и че са осъществили състава на чл. 302, т. 1 , б. „б“ от НК. Прокурорът е приел, че липсва и изрична разпоредба, задължаваща обв. В. да въвежда кои пътници в кои МПС пътуват при премнаване на държавната граница, поръди което не е налице осъществяване и на деяние по чл. 282, ал. 2, предл. 2 от НК от този обвиняем. Въз основа на този анализ, е и изводът, че след като не са налице достатъчно доказателства за извършване на посоченте престъпления, които са от компетентността на окръжна прокуратура, с постановление от 07.10.2025 г. е прекратено частично наказателното производство във връзка с тези две обвинения спрямо двамата жалбоподатели.

В посоченото постановление за частично прекратяване на наказателното производство са изложени мотиви, че разследването следва да продължи във връзка разследване за извършено деяние по чл. 392, ал. 1 от НК, което представлява промяна в правната квалификация на инкриминираните деяния, с промяна на родовата подсъдност на престъплението – от Окръжна прокуратура в Районна прокуратура, поради което и делото е изпратено по компетентност от едната на другата прокуратура. При наличието на повдигнатите обвинения за извършени деяния от обвиняемите С. и В., частичното прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство е в противоречие на чл. 243, ал. 9 от НПК , защото прокурорът е дал нова правна оценка на деянието на посочените двама обвиняеми, касае се са едни и същи лица, при една и съща фактическа обстановка. Различните формулировки на обвинението за едно и също деяние, промените му в правната квалификация, до изготвяне на обвинителния акт, следват 3 динамиката на процеса на разследване и промяната във фактическата обстановка, съобразно събраните доказателства. При така приетото, САС намира, че е налице е осъществяване на института на изменение на обвинението в хода на досъдебното производство, водещ до продължаващо развитие на делото във връзка с обвинение по чл. 392, ал. 1 от НК.

При така изложеното, Апелативен съд – София, споделя мотивите на окръжения съд, че е налице хипотезата на чл. 243, ал. 9 от НПК и съобразно т.

2 на ТР №2 от 07.10.2002 год. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 год. на ОСНК, не е следвало да бъде изготвяно постановление за честично прекратяване на наказателното производство. Не е необходимо "частично" прекратяване по възможните различни квалификации на деянието, предхождаща квалификацията, окончателно формулирана в обвинителния акт, понеже съгласно чл. 243, ал. 1 НПК, прокурорът прекратява наказателното производство в хипотезата на чл. 24, ал. 1 и ал. 6 от НПК или поради недоказаност на обвинението за деянието, което е повдигнато, или поради това, че липсва изобщо престъплние. Да се твърди, че частично прекратяване на наказателното производство по по - тежка правна квалификация подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд би означавало, че в хода на досъдебното производство съдът дава указания на прокуратурата какво обвинение и с каква правна квалификация да повдигне. Отделно от това, чрез съдебния контрол на това постановление би означавало да се стабилизира окончателно становище по правна квалификация за деяние, за което продължава досъдебното производство макар и в по-долна по степен прокуратура.

В случая е налице възможност жалбоподателите да упражнят правата си чрез обжалване на прокурския акт по реда на чл. 200 от НПК, пред погорестоящата прокуратура, но не чрез обжалване по съдебен ред.

Ето защо атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно и обосновано, а жалбите като неоснователни да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното въззивния състав при АС - София, НО

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 287 от 29.10.2025 г., постановено по ЧНД № 566/25 г. по описа на ОС – Кюстендил, с което са оставени без разглеждане частните жалби на Г. И. В., подадена чрез защитника адв. Д. Д. от АК – Кюстендил и на И. Г. С., подадена чрез адв. В. П. от АК – Кюстендил срещу постановление от 07.10.2025 год., издадено от прокурор при ОП – Кюстендил, с което частично е прекратено наказателното производство по ДП № 23/2023 год. по описа на ОСлО при ОП – Кюстендилб, пр. пр. вх. № 467/2024 год. по описа на ОП – Кюстендил.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Калинка Георгиева

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Калинка Георгиева по ВЧНД № 1462/2025 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД Не приемам решението по делото на мнозинството от съдебния състав по следните причини:

Разследваните на ДП факти се свеждат основно до това дали двама младши инспектори от състава на „Гранична полиция“ по време на работа на ГКПП Гюешево са приели подкуп за пропускането на албански гражданин да излезе от България за Македония при нарушаване на службата на всеки от двамата гранични полицейски инспектори (чрез неизпълнение на задължението за санкциониране на албанския гражданин за превишения му престой в България).

В мотивите на постановление за „частично“ прекратяване на наказателното производство прокурор от окръжна прокуратура е приел, че не са събрани достатъчно доказателства за разследваната фактическа деятелност, насочена към квалифициране по чл.

282, чл. 301 и чл. 304а от НК; в съответствие със заявеното становище за недоказаност е посочена числова квалификация по процесуалния закон преди диспозитива за прекратяване – чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. В диспозитива на постановлението обаче се прогласява, че се прекратява „частично“ наказателното производство, като същевременно има пълно текстово описание на разследваните факти - и в мотивите, и в диспозитива на постановлението.