Решение № 1 от 15.01.2025, Районен съд - Мадан
- Съд
- Районен съд - Мадан
- Дело
- Административно наказателно дело 86/2024
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 15.01.2025
- В сила
- 05.02.2025
- Състав
- СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 45, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 46, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 3 · Закон за закрила на детето
- чл. 8 · Закон за закрила на детето
- чл.8 ,ал. 3 и ал. 4 · Закон за закрила на детето
- чл.8 ,ал. 3 и ал. 4 · Закон за закрила на детето
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№1 гр. гр.Мадан, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20245430200086 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 2/17.10.2024г., издадено от Началника на РУ на МВР-гр.Мадан, с което на жалбоподателя М. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. К. е наложено наказание по чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето „глоба в размер на 300 лева“, за нарушение на чл.8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата моли съдът да отмени атакуваното накaзателно постановление като неправилно и необосновано. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез депозирано от пълномощника й писмено становище моли да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление по изложените в становището съображения.
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирана страна и против акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
При извършване на проверка от полицейски служители, вкл. св. Д. Е. и св. М. М. на 28.09.2024 г. около 00.05 часа в гр.Мадан, на ул.Обединение № 16 в близост до дискотека „Кристал Алфа“-гр.Мадан бил установен Д. М. С., ЕГН **********, живущ в гр. Р., който към датата на извършената проверка бил на 15 годишен. Д. М. С. споделил на полицейските служители, че има придружител, който обаче не бил на място в момента на извършване на 1 проверката. Д. М. С. не разполагал с документ- декларация от родител, с която да удостовери наличието на придружител към момента на извършване на полицейската проверка. Полицейските служители се свързали по телефона с родителя на Д. С. – неговият баща М. Д. С., който бил поканен да дойде на мястото на извършваната проверка. Известно време след това бащата се явил на мястото, като му били снети писмени сведения, в които последният заявил, че е запознат, че синът му се намира в гр. Мадан, както и че е бил придружаван от пълнолетно лице, като родителят е посочил, че не е изпълнил задължението си да изготви необходимата декларация, с която да удостовери този факт. На 28.09.2024 г. в 01:25 ч. детето Д. М. С. е предадено на бащата М.
Д. С., за което е съставена разписка. Родителят М. Д. С. бил призован да се яви в РУ Мадан на първия работен ден след случая за съставяне на АУАН. На 30.09.2024 г. в сградата на РУ Мадан бил съставен АУАН на жалбоподателя за това, че на 28.09.2024 г. около 00:05 часа в гр. Мадан на ул. Обединение № 16 в близост до дискотека Кристал Алфа гр. Мадан, като родител на непълнолетния Д. М. С., ЕГН ********** от гр. Р. не го придружава на обществено място след 22:00 часа и не осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22:00 часа, с което виновно е нарушил чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето. Актът е връчен на жалбоподателя на 30.05.2024г., като същият не е вписал възражения по акта. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за констатираното нарушение на жалбоподателят е наложено административно наказание по чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето „глоба в размер на 300 лева“, за нарушение на чл.8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава напълно от събраните в процеса доказателства - показанията на свидетелите М. М. и Д. Е..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни, логични и съответстващи на писмените доказателства по делото.
Предвид изложената фактическа обстановка, съдът намери от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в съответствие с чл. 46, ал. 1 от ЗЗДетето. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЗД, АУАН се съставя от полицейски органи, какъвто е актосъставителят М. С. М., който е младши полицейски инспектор. Спазени са законоустановените срокове по чл. 34 от ЗАНН. Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение както в АУАН, така и в НП е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, неговите фактически и правни параметри.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че императивните разпоредби на чл.8 ,ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДет уреждат два състава на 2 административни нарушения и че не са установени всички признаци от състава на всяко едно от двете отделни административни нарушения.
Разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал.
3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗЗДет, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20, 00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22, 00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗЗДет ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22, 00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18 годишна възраст. Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че използването на съюза "или" е проява на законодателна непрецизност, т. к. задълженията по чл.
8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет не се намират в отношения на алтернативност, респективно евентуалност. Разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ЗЗдет включва в условията на кумулативност както неизпълнение на задължението на родителя по чл. 8, ал. 3, така и неизпълнение на задължението му по чл. 8, ал. 4 ЗЗДет.
При изпълнение на едно от задълженията по чл. 8, ал. 3 или ал. 4 ЗЗДет не е налице нарушение. Иначе казано - един родител винаги би бил в неизпълнение на двете разпоредби, ако детето е само навън, след нормативно установения час и няма как да бъде допуснато нарушение само по един от текстовете. Ако детето е с придружител, то няма да има нарушение, тъй като ще е изпълнено изискването на чл. 8, ал. 4 ЗЗДет. На практика няма как да има допускане единствено нарушение на чл. 8, ал. 3 ЗЗДет, тъй като родителят няма да е изпълнил и двете условия. Очевидно, законодателната воля е била да бъде санкциониран родител, който не е осигурил придружител за детето си, независимо дали това ще е самият той, или посочено от него друго пълнолетно лице. За да се приеме, че два състава на нарушение са алтернативни, то двата състава следва да могат да бъдат прилагани самостоятелно. Както бе посочено, това е невъзможно в конкретната хипотеза, поради което правилно в НП са посочени и двете алинеи от чл. 8 от Закона за закрила на детето. В този смисъл настоящият съдебен състав се солидализира със съдебната практика, според която изпълнителното деяние по чл. 45, ал. 3 ЗЗдет включва в условията на кумулативност както неизпълнение на задължението на родителя по чл. 8, ал. 3, така и неизпълнение на задължението му по чл. 8, ал. 4 ЗЗДет - Решение № 160 от 15.09.2020 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10119/2020 г.; Решение № 2345 от 12.12.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 3114/2018 г., и Решение № 943/04.07.2024 г. по КАНД № 155/2024 г. по описа на АдмС – Смолян, постановено по аналогичен случай.
Както вече се посочи процесните АУАН и НП отговарят на изискванията 3 на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Ясно е описано, че жалбоподателят на 28.09.2024 г. около 00:05 часа в гр. Мадан на ул. Обединение № 16 в близост до дискотека Кристал Алфа гр. Мадан, като родител на непълнолетния Д. М.
С. не го придружава на обществено място след 22:00 часа и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22:00 часа. В конкретния случай от събраните гласни и писмени доказателства се установи, че на 28.09.2024 г. жалбоподателят е пренебрегнал изпълнението на посочените нормативни разпоредби, поради което и правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност и му е било наложено наказание съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет. Наказанието глоба от 300 лв. е в минимален размер, поради което и не съществува възможност за редуцирането му.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Със санкционираното деяние се накърняват интересите на деца, респективно се застрашава тяхното психическо и физическо здраве. Нещо повече в конкретния случай е установено, че 15-годшиното дете Д. М. С. живее в гр. Р., а е установен в ранните часове на 28.09.2024 г. в друго населено място – гр.
Мадан без пълнолетен придружител. Поради това и не може да се приеме, че деянието се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Такова нарушение не би могло да се толерира, а следва да се санкционира, тъй като само така биха били изпълнени целите на чл. 12 от ЗАНН, като би се превъзпитал жалбподателят да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения. Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Смолян юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер от 100 лева съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид гореизложеното, Съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2/17.10.2024г., издадено от Началника на РУ-Мадан при ОД на МВР Смолян, с което на жалбоподателя М. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с.К. е наложено наказание по чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето „глоба в размер на 300 лева“, за нарушение на чл.8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето.
Осъжда М. Д. С., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД на МВР Смолян сумата от 100 лева (сто лева) разноски за юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Смолян, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________ 5