Определение № 300 от 02.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 300 гр. София, 02.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20258002901569 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото “Многопрофилна болница за активно лечение - Пазарджик” АД, чрез адв. М.М. и А.П. против решение №169/25.03.2025 г., постановено по в.т.д. №798/2023 г. по описа на Апелативен съд - София. С въззивното решение в обжалваната част, след частична отмяна на решение №260216/08.06.2022 г. по т.д.

№2048/2018г. на Софийски градски съд, са отхвърлени исковете предявени от касатора срещу „Фонд за енергетика и енергийни икономии - ФЕЕИ“ АДСИЦ, при участието на подпомагащата го страна „Енемона“ АД (н), да върне: 1/ разликата над сумата 10 755.61 лева до пълния предявен размер от 44 833.74 лева, платена без основание, представляваща платени на 03.10.2013 г. и 05.11.2013 г. вноски за м.октомври и ноември 2013 г., част от общо вземане в размер на 403 503.66 лева, формирано за периода 06.06.2012 г. -10.11.2013 г., представляващо част от възнаграждение за осъществено изпълнение на енергоефективни мероприятия по Договор с гарантиран резултат от 13.06.2011 г., сключен между „МБАЛ Пазарджик“ АД и „Енемона“ АД, които са му прехвърлени с Договор за цесия от 26.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 03.10.2018 г. до окончателното плащане на главницата и 2/ разликата над сумата 10 953.95 лева до пълния уважен размер от 45 660.49 лева, платена без основание, представляваща платени на 03.10.2013 г. и 05.11.2013 г. вноски за м.октомври и ноември 2013 г., част от общо вземане в размер на 410 944.32 лева, формирано за периода 06.06.2012 г.- 10.11.2013 г., представляващо част от възнаграждение за осъществено изпълнение на съпътстващи ремонтни работи по Договор с гарантиран резултат от 13.06.2011 г., сключен между „МБАЛ - Пазарджик“ АД и „Енемона“ АД, които са му прехвърлени с Договор за цесия от 26.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 03.10.2018 г. до окончателното плащане на главницата, на осн. чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД. В частта, с 1 която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на исковете за сумите от 10 755.61 лева и 10 953.95 лева, решението е влязло в сила.

В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е недопустимо, при условията на евентуалност – неправилно. Касаторът обосновава недопустимостта на съдебния акт с извършено от въззивния състав съществено процесуално нарушение – игнориране на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение №64/19.06.2017 г. по т.д. №139/2016 г. на ОС – Пазарджик. С касационната жалба се поддържа при условията на евентуалност и твърдение за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение, обоснована с твърдения за нарушение на императивни правни норми и явна необоснованост. Касаторът намира, че в нарушение на закона въззивният състав е приел процесния договор само за частично нищожен, въпреки че е изцяло недействителен. Също така в нарушение на чл.5 ГПК, във връзка с чл.12 ГПК, във връзка с чл.236, ал.2 ГПК съдът е оставил без всякакво разглеждане и обсъждане фактическите и правни доводи за нищожност на договора с гарантиран резултат - поради липса на договорено между страните възнаграждение и начина му изплащане в предвидената от закона писмена форма като негово задължително съдържание /чл.49, ал.2, т.4 ЗЕЕ 2008 /отм./ред.2009 г./ във връзка с чл.48, ал.1 и във връзка с чл.1, ал.1 ЗЕЕ 2008 /отм./ред.2009 г./. Твърди, че от съдържанието на Договор за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат на „МБАЛ - Пазарджик”АД обединени в пакет и съпътстващи ремонтни работи, сключен на 13.06.2011 г. между касатора и „Енемона” АД, вземанията по който са прехвърлени с цесии, непосредствено може да се направи заключение за нищожността на договора като сключен в противоречие на закона поради липса на договорено възнаграждение и нарушение на чл.48, ал.1 от ЗЕЕ 2008 /отм./, ред. 2009 г./ във връзка с /чл.1, ал.1 ЗЕЕ 2008 /отм./. Поддържа и твърдение, че в него липсва договореност относно гарантираната икономия на енергия и реда на нейното установяване след изпълнението на договора - противоречие на чл.49, ал.2, т.2 ЗЕЕ 2008 /отм./ ред. 2009 г. във връзка с чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл.22, ал.1, т.6 ГПК във връзка с чл.12 ГПК - от съдебен състав, който бил длъжен да се отведе поради обстоятелства, които пораждат основателно съмнение за неговата безпристрастност относно формиране на вътрешното му убеждение само въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните. Аргументира се с твърдения за допуснати процесуални нарушения - назначаване във въззивното производство на вещо лице, което е било експерт по двете дела пред САС /в.т.д №6148/2018 г. и в.т.д. №4512/2019 г./, категоричен отказ за прилагане спрямо вещото лице на разпоредбата на чл.198 ГПК поради несвоевременно изготвяне на заключението, довело до отлагане 5 /пет/ пъти на делото, нарушение на чл.155 ГПК за обявяване на служебно известен факт /наличието на решения, посочени в решението/, необсъдени доводи, вкл., че реалната икономия на енергия не може да се определи. Моли да бъде обезсилено, евентуално отменено въззивното решение в обжалваната част за отхвърляне на исковете. Претендира и присъждане на съдебните разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 2 и т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК.

Излага доводи за недопустимост на въззивното решение, които са идентични с тези в касационната жалба, както и за очевидна неправилност.

Касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1/ Дали съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по частичен иск, респ. кога съдът е длъжен да вземе предвид влязло в сила решение по частичен иск между същите страни?; 2/ Има ли право въззивен съд, действащ при условията на чл.269, изр. второ ГПК, да съобразява факти, настъпили след изтичане на срока за въззивно обжалване, които не са били релевирани от страната за въззивно разглеждане?; 3/ Кога и чрез какъв съдебен акт един факт придобива качеството служебно известен факт на съда, който не подлежи на доказване?; 4/ Какви задължения има съдът, когато обявява един факт за служебно известен, който не подлежи на доказване?; 5/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?“. Твърди, че е налице противоречие с практиката на ВКС:

ППВС №1/53 г., ППВС №7/65 г., ППВС №1/85 г., ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, решение №283/14.11.2014 г. по гр.д. №1609/2014 г. на IV г.о. на ВКС, решение №274/13.12.2011 г. по гр.д. №1514/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., решение №212/01.02.2012 г. по т.д.

№1106/2010 г. на II т.о. на ВКС, решение №392/10.01.2012 г. по гр.д. №891/2010 г. на I г.о. на ВКС, решение №68/24.04.2013 г. по т.д. №78/2012 г. на II т.о на ВКС. Поддържа при условията на евентуалност, че въпросите за от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по жалбата и по делото „Фонд за енергетика и енергийни икономии - ФЕЕИ” АДСИЦ, чрез адв. В.Д. поддържа, че същата не следва да бъде допускана до касационно разглеждане, тъй като изложените от касатора основания за допускане до касационно обжалване не попадат в приложното поле на основанията за допустимост до касационен контрол. По същество намира жалбата за неоснователна, тъй като изложените от касатора твърдения против обжалваното решение в неговата отменителна и отхвърлителна част са неправилни и неоснователни. Претендира направените в касационното производство разноски, в размер на 9 500 лева, съгласно приложения към настоящия писмен отговор Договор за правна защита и съдействие от 21.05.2025 г.

Третото лице помагач „Енемона“ АД /н/ не представя отговор на касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „МБАЛ Пазарджик“ АД, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове за осъждане на „Фонд за енергетика и енергийни икономии - ФЕЕИ“ АДСИЦ да върне, получените без основание 3 суми, както следва: 1/ 44 833.74 лева, представляваща месечни вноски за м. октомври и м. ноември 2013 г., частичен иск от общо платената сума 403 503.66 лева, в периода 06.06.2012 г. - 10.11.2013 г., по Договор за цесия от 26.04.2012 г., сключен между „ФЕЕИ“ АДСИЦ и „Енемона“ АД, по силата на който е прехвърлено вземане в размер на 1 838 182.67 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата и 2/ 45 660.48 лева, представляваща месечни вноски за м. октомври и ноември 2013 г., частичен иск от общо платената сума 410 944.32 лева, в периода 06.06.2012 г. -10.11.2013 г., по Договор за цесия от 26.04.2012 г. сключен между „ФЕЕИ“ АДСИЦ и „Енемона“ АД, по силата на който е прехвърлено вземане в размер на 1 872 079.71 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, на осн. чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД.

С първоинстанционното решение, постановено при участието на подпомагаща страна „Енемона“ АД /н/, исковете са изцяло уважени, като ответникът е осъден да върне на ищеца сумата 44 833.74 лева, платена без основание, представляваща платени на 03.10.2013 г. и 05.11.2013 г. вноски за м. октомври и ноември 2013 г., част от общо вземане в размер на 403 503.66 лева, формирано за периода 06.06.2012 г. -10.11.2013 г., представляващо част от възнаграждение за осъществено изпълнение на енергоефективни мероприятия по Договор с гарантиран резултат от 13.06.2011 г., сключен между „МБАЛ - Пазарджик“ АД и „Енемона“ АД, които са му прехвърлени с Договор за цесия от 26.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -03.10.2018 г. до окончателното плащане на главницата и сумата 45 660.49 лева, платена без основание, представляваща платени на 03.10.2013 г. и 05.11.2013 г. вноски за м. октомври и ноември 2013 г., част от общо вземане в размер на 410 944.32 лева, формирано за периода 06.06.2012 г. - 10.11.2013 г., представляващо част от възнаграждение за осъществено изпълнение на съпътстващи ремонтни работи по Договор с гарантиран резултат от 13.06.2011 г., сключен между „МБАЛ -Пазарджик“ АД и „Енемона“ АД, които са му прехвърлени с Договор за цесия от 26.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -03.10.2018 г. до окончателното плащане на главницата, на осн. чл.55, ал.1, пр. І ЗЗД.

Въззивният състав приема за безспорно установено заплащането на сумите - предмет на всеки от съединените частични искове и получаването им от ответника, като отграничава като спорни твърденията на ищеца за начална липса на основание за извършеното в полза на ответника плащане поради нищожност на Договор с гарантиран резултат от 13.06.2011 г., сключен между „МБАЛ - Пазарджик“ АД и „Енемона“ АД, вземанията за възнаграждение по който са прехвърлени на ответника с два Договора за цесия от 26.04.2012 г.

Решаващият състав намира, че въпросите за валидността и вида на Договора с гарантиран резултат от 13.06.2011 г., сключен между „МБАЛ - Пазарджик“ АД и подпомагащата страна „Енемона“ АД /праводател на ответника/, както и на отделни негови клаузи, е разрешен по задължителен за страните начин и не може да бъде разглеждан за пореден път. По задължителен между страните начин е разрешен и въпросът за валидността на процесните договори за цесия, легитимиращи ответника като цесионер и носител на вземанията. Излага 4 мотиви, че между същите страни са водени две предходни производства - в.т.д. №6148/2018 г. и в.т.д. №4512/2019 г. по описа на САС, в които са разгледани частични искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД за връщане, като платени при начална липса на основание, на вноски за месеците 08, 09, 10.2012 г. (по в.т.д. №6148/2018 г. на САС) и за месеците 11, 12.