Определение № 435 от 18.05.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

Номер

435 18.05.2020 година град Бургас

Бургаски окръжен съд граждански състав

На осемнадесети май две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Десислава Динкова като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 662 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявените искове от А.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против Застрахователно акционерно дружество" ДаллБогг: Живот и Здраве"" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н Изгрев, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано заедно от поне двама изпълнителни директори: Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов, Живко Стойков Колев, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 50 000 лв., като частичен иск от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес и душевен дискомфорт в резултат на претърпяно ПТП на

07.09.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на увреждането – 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 948 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им - изискуемо вземане за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, което представлява застрахователно събитие по валидно сключена застраховка "гражданска отговорност", следва да се приложи глава Тридесет и втора на ГПК – „Производство по търговски спорове“, поради абсолютния търговски характер на сделката, от която се сочи, че произтича отговорността на ответника.

Преди да пристъпи към разглеждане на делото, съдът следва да извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст:

Осъществена е редовна предварителна размяна на книжа, при която ищцата е подала искова молба и допълнителна искова молба, съответно ответникът се е възползвал от възможността за подаване на отговор на първоначалната искова молба и допълнителен отговор.

При проверка на основание чл. 127 и чл. 128 от ГПК съдът констатира, че исковата молба е редовна.

Искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му пред съда, тъй като се твърди, че е налице нарушение на абсолютни субективни граждански права и блага, които са техен обект, последвано от причинени неимуществени и имуществени вреди, които не са били репарирани, нито от прекия им причинител, нито от застрахователя след покана по реда на КЗ.

Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и алтернативна местна подсъдност (арг. от чл. 104, т.4 и чл. 115 от ГПК), а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на исковата претенция, който е и съд по местонастъпване на застрахователното събитие и по постоянния адрес на ищцата.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на спора. Не е констатирано наличие на други отрицателни процесуални предпоставки или отсъствие на положителни такива, относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до недопустимост на предявените искове. Исковата молба е редовна, като ищцата е определила търсеното от нея обезщетение за неимуществени вреди чрез посочване на вида и размера им. Тя няма задължение за посочване на обезщетение за всяко увреждане поотделно.

При това положение предявените искове са допустими.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание на основание чл.374, ал.2 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Проект за доклад:

Ищцата твърди, че на 07.09.2018 г. на път II-73, км. 87+500 м. от гр.

Карнобат за гр. Шумен, непосредствено преди надлез над жп линии, е пострадала при ПТП като пътник на задна средна седалка в управлявания от Йозджан Шабан Б., с ЕГН ********** лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № А5470МХ. Твърди се, че при наближаването на Т-образно кръстовище, внезапно водачът на автомобила „Опел Астра“ рязко натиснал спирачки, след което последвал удар в намиращия се на пътното платно автомобил т. а. „Шкода Фабия“, с peг. № СВ 1992 АВ, който е бил в изчакване за извършване на маневра „завой наляво“ в лентата за движение, поради липса на допълнителна лента за престрояване в този пътен участък.

Непосредствено след първия удар, последвал и втори - удареният от Йозджан Б. т. а. „Шкода Фабия“, с peг. № СВ 1992 АВ преминал в платното за насрещно движение, където се ударил в насрещно движещия се по посока от гр. Шумен към гр. Карнобат л. а. „Опел Астра“, с peг. № РВ 3998 РХ. Така участници в произшествието били три автомобила - лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № А5470МХ, управляван от Йозджан Шабан Б., с ЕГН **********; товарен автомобил „Шкода Фабиа“, с peг. № СВ1992АВ, управляван от Ивалина Тодорова Кънева, с ЕГН **********; лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № РВ3998РХ, управляван от Александър П. Филев, с ЕГН **********.

Заявява се в исковата молба, че за установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 25/ 282р - 7768 от 07.09.2018 г. по описа на ОД на МВР гр. Бургас и е извършен оглед на местопроизшествието.

Ищцата твърди, че загубила съзнание и била транспортирана до УМБАЛ „Дева Мария“, гр. Бургас, където ѝ поставили имобилизация на дясната ръка и шията и ѝ направили изследвания, а няколко часа по-късно била преместена в „УМБАЛ-Бургас“, гр. Бургас за лечение. Заявява, че болничния ѝ престой продължил общо шест дни, след което продължила лечението си в домашни условия.

Сочи се, че получила следните увреждания: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, травми на главата, счупване на части на шията, закрито счупване на гръбначен прешлен, закрито счупване на горния край на лакътната кост, контузия на китката. На 14.09.2018 г. - вторият ден след изписването ѝ, получила остра болка в стомаха като била посетена от екип на ЦСМП Бургас.

В исковата молба се твърди, че за процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 282-ЗМ-285/2018 г. по описа на РУ МВР - Карнобат, пр.пр. № 660/2018 г. по описа на Районна прокуратура Карнобат, прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК.

Твърди, че от инцидента претърпяла и ще продължава да търпи неизмерими болки и страдания. В резултат от удара в продължение на дълъг период от време чувствала силни болки в областта на главата, врата и гърба, дясната ръка и гръдния кош. По време на болничния престой, въпреки усилията на лекарите, почти през цялото време изпитвала силни болки в засегнатите части от тялото. Имала световъртеж и гадене в стомаха. Тъй като не можела да се обслужва самостоятелно, снаха ѝ Фиген остана с нея в болницата като придружител. Твърди, че болките от инцидента не са напълно отшумели.

По време на домашното си лечение се страхувала да помръдне, да си завърти главата, да се опита да стане от леглото. Имала болки при дишане, непрекъснато я сърбели засегнатите участъци, не можела да се обслужва сама, затова се наложило семейството ѝ да се грижи за нея и да ѝ помага в ежедневните дейности, както и при придвижване. Наложило се за повече от месец да излезе в отпуск по болест, поради временна неработоспособност.

Ищцата твърди, че при настъпване на инцидента изпитала силен шок и страх за живота си.

След като свалили имобилизацията, започнало раздвижване на скованата ръка, което също било продължително и болезнено. Ищцата твърди, че все още изпитва болки в ръката и шията, на моменти ѝ причернява и ѝ прилошава.

Твърди се, че инцидентът променил качеството на живот на ищцата – тя не може да спортува активно, контузиите на главата, шията, гърба и ръката ѝ пречат да извършва множество упражнения, изпитва спорадични болки в засегнатите при катастрофата области. Заявява се, че тя избягва да се вози с автомобил. След инцидента вече не развива търговска дейност. Отношенията вкъщи със съпруга ѝ също се обтегнали.

Освен причинените вследствие на инцидента неимуществени вреди, претърпяла и имуществени вреди (загуби), изразяващи се в заплатени суми за прегледи и помощни средства, в общ размер от 948 лева, представляващи, както следва:1. сумата от 60 лева - заплатена за такса придружител с ползване на болнично легло (фактура № ********** от 12.09.2018 г. и фискален бон към нея);2. сумата от 49 лева - заплатена за яка тип „Филаде“, (фактура № ********** от 11.09.2018 г. и фискален бон към нея; 3. сумата от 29 лева - заплатена за потребителска такса, 4. сумата от 350 лева - заплатена за платен преглед ( амбулаторен лист за платен преглед № 390/07.09.-2018 г. и фискален бон към него); 5. сумата от 350 лева - заплатена за платен преглед (амбулаторен лист за платен преглед № 332/07.09.2018 г. и разписка към него); 6. сумата от 110 лева - заплатена за платен преглед (фискален бон).

Ищцата сочи, че за управлявания от виновния водач лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № А5470МХ, с който е реализирано описаното по-горе ПТП, към датата на инцидента е бил налице действуващ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по полица № BG/30/118001213264 с период на действие от 20.04.2018 г. до 20.04.2019 г. с ответната застрахователна компания. Предвид горното и на основание чл.429 ал.1 т.1 от КЗ застрахователят-ответник е длъжен да покрие отговорността на застрахования за причинените от последния имуществени и неимуществени вреди на трети лица.

Твърди се в исковата молба, че ищцата поискала от ответната застрахователна компания доброволно да изплати обезщетение, но не получила предложение за сключване на спогодба.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва, както по основание, така и по размер.

При условията на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която не е поставила обезопасителен колан, с който превозното средство е било оборудвано.

Заявява се, че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочена цена на иска за всяко увреждане поотделно.

Твърди се, че водачът на автомобила Йозджан Шабан Б. не е нарушил разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП и не е причинил процесното ПТП по начина, описан в исковата молба. Заявява се, че няма влязла в сила присъда, която да установява по задължителен начин за гражданския съд, че е извършено престъпление, виновно ли е извършено и от кого. Оспорва се твърдението за вина на водача на л.а.“Опел“, модел „Астра“. Сочи се, че е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и материални щети, който в частта си относно обстоятелствата и причините за ПТП не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Заявява се, че в него са отразени разказите на самите участници в произшествието или на други свидетели-очевидци, но съставителят не е възприел непосредствено механизма на ПТП. Поради това според ответника причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП подлежат на доказване по делото и в тази си част протокола не е достатъчно доказателство за механизма на катастрофата. Отделно от това, според ответника липсва описание на механизма и не е изготвена план-схема като приложение по Наредба №1з-41/12.01.2009 год.

Твърди се, че вина за настъпването на ПТП има водачът на друг автомобил – „Шкода“ модел „Фабия“ с рег.№СВ1992АВ, който в нарушение на чл.24 от ЗДвП се е движел с неизправни стоп-светлини, намалил е рязко скоростта си, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, с което е станал предпоставка за възникване на ПТП. Освен това този водач в нарушение на чл.28 от ЗДвП не е използвал ляв пътепоказател или лява ръка, изпъната хоризонтално встрани, чрез които да предупреди останалите участници в движението за намерението си да извърши маневра, с което е станал предпоставка за възникване на ПТП.