Решение № 2042 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2042 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100507563 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 84985/28.03.2023 г. от ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор И.Г.Д.- ММ., чрез пълномощника юрисконсулт Н.Ш., срещу решение от 28.02.2023 г. по гр. дело № 54340/21 г., с което СРС, ГО, 26 с-в е признал за установено, че Н. Т. Т. не дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, сумата от 2112,87 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014 г., ведно със законна лихва от 15.04.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 287,47 лева- договорна лихва за периода от 16.05.2015 г. до 14.04.2016 г., сумата от 139,09 лева - наказателна лихва за периода от 18.08.2016 г. до 14.04.2016 г., сумата от 120 лева - заемни такси и сумата от 376,27 лева - разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 28.06.2016 г. по ч. гр. д. № 20881/2016 г. по описа на СРС , 41 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 20168600401252 по описа на ЧСИ В.М., peг. № 860 на КЧСИ. Осъдил е „ОТП Факторинг България“ ЕАД, да заплати на Н. Т. Т., сумата от 521,43 лева разноски по делото.

Въззиваемата Н. Т. Т. чрез пълномощника адвокат Г. Л. В., оспорва въззивната жалба.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от Н. Т. Т. срещу „ОТП Факторинг България” ЕАД с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2112,87 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014 г., ведно със законна лихва от 15.04.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 287,47 лева договорна лихва за периода от 16.05.2015 г. до 14.04.2016 г., сумата от 139,09 лева наказателна лихва за периода от 18.08.2016 г. до 14.04.2016 г., сумата от 120 лева – заемни такси и сумата от 376,27 лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 28.06.2016 г. по ч. гр. д. № 20881/2016 г. по описа на СРС, 41 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 20168600401252 по описа на ЧСИ В.М., рег.

№ 860 на КЧСИ.

Ищецът твърди, че спрямо него е образувано изп. дело 20168600401252 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, по който взискател е ответникът, като изпълнителното производство било образувано за събиране на вземания по изпълнителен лист по ч. гр. д. № 20881/2016 г. по описа на СРС, 41 състав. Сочи, че изпълнителният лист е издаден за вземания за непогасени задължения по договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД и наследодателя на ищца – Т.Р.Т., починал на 03.12.2014 г. Сочи, че за събиране на вземанията е образувано изпълнително производство по изп. дело № 20168600401252 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ. Твърди, че направила отказ от наследството, останало от наследодателя й Т.Р.Т., като същото било вписано в особената книга на съда под № 9/09.06.2020 г., във връзка с което подала искания изпълнителното дело спрямо нея да бъде прекратено, така и за заличаването й като страна по него, но съдебният изпълнител не уважил същите. Моли за постановяване на съдебно решение за установяване на недължимостта на процесните суми като недължими поради отказ от наследство на ищцата.

Ответникът „ОТП Факторинг България” ЕАД е депозирал в срок отговор на искова молба, в който оспорва исковата претенция. Поддържа, че процесните суми са предмет на издадена срещу ищцата заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 20881/2016 г. по описа на СРС, 41 състав, за вземания по договор за кредит на нейния наследодател, същата е връчена на ищцата на 16.11.2016 г. и от тази дата за нея е започнал да тече срокът по чл. 414 ГПК. С изтичането на този срок била преклудирана възможността да 2 оспорва вземането на основания, които имала възможност и не е релевирала в срока за подаване на възражение. Вземането по изпълнителния лист е било прехвърлено на ответника (като цесионер) по силата на договор за цесия от 10.07.2018 г. По изпълнителното делото били извършвани плащания през периода 2016 г. – 2017 г.

Поддържа, че направеният отказ от наследство е недействителен, тъй като много преди вписване на отказа ищцата чрез конклудентни действия е приела наследството, оставено от Т.Р.Т., починал на 03.12.2014 г. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира присъждане разноски.

С решение от 28.02.2023 г. по гр. дело № 54340/21 г., с което СРС, ГО, 26 с-в предявената претенция е изцяло уважена.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

При осъществена дължима служебна проверка въззивният съд приема, че обжалваното решение е недопустимо поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК „Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението“, а според ал. 2 „Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание“.

В този смисъл искът по чл. 439 ГПК е допустим само при условие, че длъжникът твърди, че са налице нови факти и обстоятелства, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В тези случаи интересът му произтича от обстоятелството, че тези факти и обстоятелства погасяват изпълняемото право. Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, т. е. да не са съществували към този момент. Като правна последица от уважаване на иска по чл.439 ГПК е отричане на самото изпълняемо право и съответно прекратяване на изпълнението, т. е. прекратяване на изпълнението и срещу ищеца който е инициирал това производство

В настоящия случай длъжникът се позовава на отказ от наследство след издаване на изпълнителния лист, в хода на започнало изпълнително производство.

С оглед обстоятелството, обаче, че срещу ищцата, настояща ответница по въззивната жалба, на 28.06.2016 г. е била издадена заповед по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.

№ 20881/2016 г. по описа на СРС, 41 състав, за вземания по договор за кредит на нейния наследодател, същата е връчена на ищцата на 16.11.2016 г., последната не е 3 депозирала възражение, дори е извършвала плащания в периода 2016 г.-2020 г., извършвайки по същество признание за дължимостта на тези суми, настоящият съдебен състав счита, че вписаният едва през 2020 г. отказ от наследство не може да възприеме като нов факт от категорията на попадащите в приложното поле на цитираната по-горе разпоредба. Същият на практика не представлява факт, променящ материалното право на вземане, установено с изпълнителния титул. Доколкото извършеният отказ от наследство довежда до промяната в страните в изпълнителното производство, това право не се заличава, то продължава да съществува и да е обект на принудително изпълнение, предмет на образуваното изпълнително дело.

Поради изложеното следва извод за липса на правен интерес в настоящия случай, като така заявената претенция се явява недопустима, такова е и постановеното първоинстанционно решение, което на основание чл. 270, ал.3, изр. 1 ГПК следва да бъде обезсилено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 3162/28.02.2023 г. по гр. дело № 54340/21 г., СРС, ГО, 26 с-в и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4