Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 2443 от 12.11.2026, Административен съд - Кюстендил

Съд
Административен съд - Кюстендил
Дело
530/2026
Подписан
12.11.2026
В сила
12.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.133, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.142, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.147, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2, пр.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • §1, т.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.3, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.14 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.25 · Закон за движението по пътищата
  • чл.15, ал.3 · Закон за нормативните актове
  • чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
  • чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 2443

Кюстендил, 12.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - III състав, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА административно дело № 20267110700530 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Е. Е. Б., [ЕГН] от [населено място], [улица], [адрес] чрез адв.Е. Е. от САК обжалва заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № GPAM-2540810/ 14.08.2026 г., издадена от Б. И. Д. на длъжност мл.автоконтрольор в РУ – Костинброд към ОДМВР - София. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Твърди за недоказано нарушение поради липса на знание за прекратената регистрация на автомобила и неуведомяване за прекратения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по реда на чл.574, ал.10 от КЗ. Несъразмерността на мярката свързва с нормите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК, тъй като на другия ден е сключил нова застраховка за автомобила. Моли за отмяна на оспорената заповед.

В писмена молба вх. № 4641/ 06.11.2026 г. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Допълнително сочи за липса на дата на твърдяното нарушение и час на издаване на заповедта. Претендира деловодни разноски.

Ответникът Б. И. Д. на длъжност мл.автоконтрольор в РУ – Костинброд към ОДМВР – София не изразява становище по жалбата. В съпроводително писмо рег. № 286000-4404/ 01.09.2026 г. ВПД началник на РУ – Костинброд при ОДМВР – София /същото с вх. № 3604/ 01.09.2026 г. по описа на съда/ прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка:

С оспорената заповед № GPAM-2540810/ 14.08.2026 г., ответникът е наложил на жалбоподателя ПАМ по чл.171, т.1, б.з),гг) от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Фактическите констатации се основават на съставен срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 5238066 за деяние, осъществено на 14.08.2026 г. около 21:34 часа. Съгласно оспорената заповед, в [населено място] по [улица]с посока на движение от [населено място] към [населено място] жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], като посоченото МПС е с прекратена регистрация от 31.07.2026 г. в резултат на уведомление от ГО за липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Извършено деяние е нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, за което се предвижда наказание по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 14.08.2026 г. и жалбата е подадена на 17.08.2026 г. Подаването до органа на втора, идентична жалба на 27.08.2026 г. е без правно значение по делото.

Със заповед № 517з-613/ 17.02.2026 г. директорът на ОДМВР – София е оправомощил служители от дирекцията да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, б.“а“ и „б“, т.2б, 4, т.4а и т.5, б.“а“ от ЗДвП, като в т.7 от заповедта са оправомощени младши автоконтрольорите II-I спепен от сектор „Пътна полиция“ в РУ при ОДМВР – София.

С Постановление от 18.08.2026 г. на прокурор при РП – Костинброд е отказано образуването на досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер по преписка пр. № 1823/ 2026 г. по описа на РП – Костинброд по отношение поведението на жалбоподателя по съставения АУАН и материалите са изпратени по компетентност на АНО.

С НП № 26-0286-000233/ 21.08.2026 г., издадено от началника на РУ – Костинброд при ОДМВР – София за деянието по съставения АУАН на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Съгласно Полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилиститет № BG/05/126002855856 от 15.08.2026 г., издадена от ЗК „У“ АД, за управлявания от жалбоподателя лек автомобил е сключена нова застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с времетраене от 14:00 часа на 15.08.2026 г. до 23:59 часа на 14.08.2027 г.

Видно от справка за нарушител/водач от МВР, жалбоподателят е правоспособен водач с издадено СУМПС.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от пълномощник на надлежен правен субект по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Временното отнемане на СУМПС препятства упражняване на правото на дееца да управлява МПС. Деецът е правоспособен водач на МПС. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд по чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП във връзка с приложената заповед № 517з-613/ 17.02.2026 г. на директора на ОДМВР - София. С тази заповед директорът в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е упражнил предвидената в закона възможност за делегиране на компетентността на съответните длъжностни лица, измежду които е и издателят на оспорения административен акт.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта е посочено наименованието на органа-издател и неговият адресат, има конкретни фактически и правни основания, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране. Фактическо основание за издаване на заповедта е съставения срещу дееца АУАН, в който се съдържа точната дата и час на извършване на деянието. АУАН е включен в заповедта и е редовно връчен на жалбоподателя, поради което съдържанието на АУАН представлява част от съдържанието на заповедта. По този начин е санирана липсата на дата и час на извършване на деянието в заповедта. Липсата на час на издаване на заповедта не е част от задължителните реквизити на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. Тази липса не нарушава правото на защита на дееца, нито води до неясна фактическа обстановка за деянието, за което е наложена ПАМ.

Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на относимите доказателства. Начало на производството е поставил съставеният срещу дееца АУАН, който е връчен на нарушителя. Правото на защита на дееца е гарантирано с възможността да впише възражения в съдържанието на АУАН и да оспори заповедта за ПАМ.

Оспорената заповед обаче противоречи на материалния закон.

Фактическият състав по чл.171, т.1, б.”з, гг)” от ЗДвП във връзка с констатациите от органа включва две материално правни предпоставки. Първата предпоставка е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач. Втората предпоставка е извършено от водача нарушение по чл.175, ал.3 във вр. с чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП поради управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Приложеният АУАН е изготвен и подписан от компетентно длъжностно лице. Съдържанието на АУАН отговаря на изискванията по чл.42 от ЗАНН във вр. с препращането от чл.189, ал.14 от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя. АУАН е редовно съставен и се ползва от презумцията по чл.189, ал.2 от ЗДвП. Това ще рече, че органът е доказал качеството на жалбоподателя като водач на МПС по дефиницията на §6, т.25 от ДР на ЗДвП.

Събраните по делото доказателства установяват, че водачът е осъществил деянието чл.175, ал.3 от ЗДвП, тъй като управляваното МПС е било с прекратена регистрация, което го определя като нерегистирирано МПС. За това деяние се предвижда налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца заедно с наказание глоба. С посоченото деяние е нарушено изискването по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. Регистрацията е служебно прекратена на 31.07.2026 г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП поради получено уведомление от Гаранционният фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането. Редакцията на чл.143, ал.10 от ЗДвП, обнародвана в ДВ, бр.64/ 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., във вр. с правилото на чл.3, ал.1 от ЗАНН не въвежда задължение за сектор „Пътна полиция“ да уведоми собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията на МПС. Задължението за уведомяване на собственика по чл.18б, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. противоречи на действието на закона, поради което следва да остане неприложено по общото правило на чл.15, ал.3 от ЗНА. Незнанието на водача за прекратената регистрация на МПС няма връзка с предпоставките за прилагане на ПАМ.

Издаденото срещу жалбоподателя НП е ирелевантно, тъй като с ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а с НП - нейната санкция.

В случая обаче, при условията на чл.142, ал.2 от АПК е установен нов факт от значение за делото, който съдът следва да вземе предвид. Този факт е сключената за автомобила за кратко време след констатиране на нарушението задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Договорът за застраховка е обективиран в приложената по делото застрахователна полица. Сключената застраховка по силата на закона води до служебно възстановяване на регистрацията на лекия автомобил на същата дата. Възстановяването на регистрацията на превозното средство се осъществява по реда на чл.21, ал.3, т.1 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни да регистрираните ППС. Следователно, след извършване на нарушението същото е отстранено по предвидения за това нормативен ред, поради което е отпадната целта за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Поради отпадане на целта на приложената ПАМ продължаващото действие на оспорената заповед нарушава принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, като засяга права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът е издаден.

На основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК заповедта следва да се отмени.

На основание чл.143, ал.1 във вр. с §1, т.6 от ДР на АПК ОДМВР – София дължи заплащане на жалбоподателя на 5.11 евро за държавна такса. По делото липсват доказателства за сторени от жалбоподателя други разноски, включително заплатено адвокатско възнаграждение. Представеното пълномощно не удостоверява безплатна правна помощ.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2540810/ 14.08.2026 г., издадена от Б. И. Д. на длъжност мл.автоконтрольор в РУ – Костинброд към ОДМВР - София.

ОСЪЖДА ОДМВР – СОФИЯ да заплати на Е. Е. Б. деловодни разноски в размер на 5.11 евро /пет евро и единадесет цента/.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�