Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1726 от 27.09.2019, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2531/2019
Вид
Решение № 1726
Подписан
27.09.2019
В сила
24.06.2020
Състав
ИСКРЕНА ИЛИЙЧЕВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1, буква "а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1, т.1, буква "а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.10, ал.1, т.1 · Закон за Националната агенция за приходите

Р Е Ш Е Н И Е

№

_________ гр.

Варна _____________2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2531 на Административен съд – Варна по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „ТРИАНГЪЛ“

ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ****, представлявано от управителя Г. Х. Л., чрез адв.Г.А., против Заповед № 319-ФК/30.08.2019г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС спрямо дружеството е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект: магазин, находящ се в гр.Варна, ****, стопанисван от „ТРИАНГЪЛ“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Конкретно сочи, че „покупката“ е изцяло провокирана от органа по приходите и обстоятелствата около извършване на нарушението не са описани в протокола за проверка и в заповедта за налагане на ПАМ. Твърди и че определеният срок на запечатване на търговския обект не е мотивиран, както и че не му е разяснено правото по чл.187, ал.4 от ЗДДС. За времето от извършване на проверката до запечатване на обекта не му е предоставена възможност да плати дължимата санкция и избегне затварянето. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Г.А., който поддържа жалбата. В допълнение към нея сочи, че извършеното нарушение, с оглед конкретните обстоятелства и стойността на покупката, представлява маловажен случай. Иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрк.Д. П., оспорва жалбата. Счита, че обжалваната заповед е издадена правилно, т.к. е установено извършено нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ. Фактът, че не е издаден касов бон се установява по несъмнен начин от приложените по преписката писмени доказателства – протокол за извършена проверка, КЛЕН и АУАН. За законосъобразността на наложената ПАМ е достатъчно констатирането на нарушение – неиздадена фискална касова бележка за извършено плащане в брой. Обстоятелството, че за нарушението към момента на оспорване на заповедта не е издадено наказателно постановление, не представлява отрицателна предпоставка за налагане на ПАМ. Мярката има превантивна цел, която в случая е налице, т.к. към момента на постановяването ѝ дружеството не е било преустановило дейността си, т.к. съществува възможност да извърши ново нарушение. Счита и че определения срок на действие на ПАМ е обоснован, като е съобразено местоположението на търговския обект, неговата площ, стойността на продажбата, наличието на публични задължения на задълженото лице и на свързани с него лица. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.08.2019г. в 20,05 часа, органи по приходите в отдел „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект – магазин за продажба на цигари, алкохол и хранителни стоки, находящ се в гр.Варна, ****, стопанисван от „ТРИАНГЪЛ“ ЕООД. При проверката било констатирано, че преди легитимация, Д.Н.Г.– инспектор по приходите в отдел „ОД“-П., в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, извършил в същия обект контролна покупка на 1бр. минерална вода – 750ml, на стойност 1,20лв. Плащането било извършено в брой и прието от Г. Х. Л. – управител на дружеството, стопанисващо обекта. За контролната покупка не била издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство – DATECS DP 150 с ИН на

ФУ с рег.№ на ФУ ****и инд.№ на

ФУ DT****и ФП № ****, или ръчна касова бележка от кочан, отговарящи на изискванията на Наредба № Н-18/2006г.

Изведена била КЛЕН за периода 09,00ч. на 28.08.2019г. до 20,07 часа на 28.08.2019г. Извършена била проверка на разчетените обороти и на касовата наличност, при която било установено: касова наличност по ФУ – 279,20лв; фактическа наличност – 251,10лв; служебно въведени – 10,00лв; служебно изведени

– 0,00лв; платени с карта –

36,60лв; разлика – -1,50лв. Резултатите от проверката били отразени в Протокол № 0043584/28.08.2019г., подписан от управителя на дружеството без възражения.

При така установените в хода на проверката факти е прието, че „ТРИАНГЪЛ“ ЕООД е извършило нарушение на чл.25, ал.1, вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС със Заповед № 319-ФК/30.08.2019г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП наложил ПАМ „запечатване на търговски обект“ на: магазин, находящ се в гр.Варна, ****, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до нето за срок от 14 дни.

В заповедта са изложени мотиви, че при определяне на продължителността на мярката са взети предвид тежестта на констатираните нарушения, а именно: размера на неотчетената продажба, установената разлика между фактическата и разчетена касова наличност, последиците, изразяващи се в неточно деклариране на облагаемия оборот, наличието на публични задължения на задълженото лице с главница 69,62лв. и на свързани с него лица, местоположението на обекта, характера на дейността, площта на обекта. Съобразено е, че нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. Извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. При съблюдаване на принципа на съразмерност срокът на ПАМ е съобразен с целената превенция и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.

За така установеното нарушение е съставен АУАН № F506768/30.08.2019г.

По административната преписка не са налични и в хода на съдебното производство не се събраха доказателства към момента за процесното нарушение да е издадено наказателно постановление.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен срок /видно от разписка на л.31-гръб, Заповед № 319-ФК/30.08.2019г. е връчена на жалбоподателя на 30.08.2019г., а жалбата е подадена на 02.09.2019г./ и е ДОПУСТИМА.

Видно от Заповед №

ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на отдели

„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната нищожност.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – с ПИП

№ 0043584/28.08.2019г., съставен в присъствието на управителя на дружеството – Г.

Х. Л. и на упълномощено лице – Г. И.С., в протокола са посочени проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори, че процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена въз основа на ПИП № 0043584/28.08.2019г. за извършена проверка на същата дата, на обект – магазин, находящ се в гр.Варна, ****, стопанисван от „ТРИАНГЪЛ“ ЕООД. ПАМ е наложена за нарушение на чл.25, ал.1, вр.чл.3 от Наредба № Н-18/2006г., т.к. при извършване на контролна покупка на 1бр. минерална вода на стойност 1,20лв., не е издадена касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство. Така дадената правна квалификация на нарушението, съответства на посочената в издадения АУАН № F506768/30.08.2019г.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №

Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба

№ Н-18/2006г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.

За нарушения на посочените разпоредби чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС – не е спазен реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1, буква „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя.

Следва да се има предвид, че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които може да се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго административно нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията за форма установени с АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и правните основания за неговото издаване. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството ѝ на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно преследваната от закона цел. В тежест на административният орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ, при това именно за определения в заповедта срок.