Решение № 1225 от 14.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1225 гр. Бургас, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20232120102669 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., против И. Н. М., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Б., ***, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми, дължими по силата на Договор за мобилни услуги от 17.11.2020 г. с предпочетен мобилен номер ************: 55, 16 лева – месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 25.11.2020 г. до дата 24.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от постъпване на заявлението в съда на 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 145, 98 лева – неустойка за предсрочно прекратяване, от която 49, 98 лева стойността на 3 месечни абонаментни такси и 96 лева за предоставено за ползване устройство рутер HUAWEI В311-221, за които суми е издадена Заповед № 3734 от 06.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7854/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас. Претендират се и разноските в исковото и в заповедното производство.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са сключили Договор за мобилни услуги от 17.11.2020 г. с предпочетен мобилен номер ************, с краен срок на действие до 17.11.2022 г., с предпочетена абонаментна такса Интернет за дома 19.99лв., съгласно който е взел мобилно устройство HUAWEI В311-221. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите месечни абонаменти съобразно използваните от него услуги, за които са издадени фактури. Поддържа се, че на основание т.

19б, буква в) от приложимите Общи условия за мобилния оператор е възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за прекратяване предвид неколкократните напомняния чрез смс-известяване до този момент. Сочи се, че поради 1 неспазване на крайния срок за ползване на абонамента от страна на абоната мобилният оператор е начислил в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент на основание т. 11 от договора. Отбелязва се, че предоставеното устройство- рутер HUAWEI В311-221, не е върнато на оператора при условията на т. 12 от договора. Правният си интерес ищецът обосновава с обстоятелствата, че за процесните суми е била издадена Заповед № 3734 от 06.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7854/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на заявителя били дадени указания за предявяване на настоящите установителни искове.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Оспорва по размер иска за месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги поради това, че сумата не е уточнена. Оспорва по основание иска за неустойка, тъй като ищецът не е уведомил писмено ответника, че разваля договора преди изтичането на срока му.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 229 ЗЕС и чл. 92 ЗЗД.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 7854/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, за претендираните с исковата молба суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3734 от 06.12.2022 г., връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което в изпълнение на дадените от заповедния съд указания в законовия едномесечен срок заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове, които се явяват процесуално допустими.

За уважаването на предявените положителни установителни искове е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1) сключен между страните действителен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2) неизпълнение на изискуеми задължения на ответника по договора; 3) действителна неустоечна клауза и наличието на предпоставките за заплащане на уговорената неустойка.

По делото е представен сключен между страните Договор за услуга интернет за дома от 17.11.2020 г. за срок от 24 месеца, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника услуга „интернет за дома“ срещу заплащането на стандартна месечна абонаментна такса в размер на 19, 99 лева. Съгласно т. 8 от договора на потребителя е било предоставено за ползване устройство – рутер с марка HUAWEI, модел В311-221. За предаването на устройството е съставен приемо-предавателен протокол от 17.11.2020 г. Не се твърди, а и при извършена служебна проверка не се установява договорът да страда от пороци, които да обосноват извод за неговата недействителност.

По делото липсва надлежно наведено от ответника възражение за неизпълнен договор, поради което изпълнението на задълженията на ищеца по сключения договор не е станало част от предмета на настоящото производство.

Приложени по делото са следните фактури: фактура № 7314023001/25.12.2020 г. за отчетния период 25.11.2020г. – 24.12.2020г. на стойност 19, 99 лева за месечна такса; фактура № 7315266529/25.01.2021г. за отчетния период 25.12.2020г. - 24.01.2021г. на стойност 20.89 лв. за месечна такса; фактура № 7316636286/25.02.2021г. за отчетния период от 25.01.2021г. до 24.02.2021г. на стойност 19.99 лева за месечна такса; фактура № 7317996642/25.03.2021 г. за отчетен период от 25.02.2021 г. до 24.03.2021 г. на отрицателна стойност „- 5, 71 лева“ за месечна такса (авансово заплатена от абоната при сключване на договора); фактура № 7319295456/25.04.2021 г. с отчетен периода от 25.03.2021 г. до 24.04.2021 г. на обща стойност 201, 14 лева, от които 96 лева – „други начисления и 2 компенсации“, 49, 98 лева – „неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги“ и 55, 16 лева – „задължения от предходен период“. Съгласно т. 27 от приложимите Общи условия на „Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. По делото не се твърди и не се установява ответникът да е изпълнил в срок изискуемите си задължения по сключения договор, за които са издадени процесните фактури за месечни абонаментни такси. Следователно искът за заплащане на дължимите месечни абонаментни такси е доказан по основание. Претендираната сума от 55, 16 лева е формирана като сбор от размера на три месечни абонаментни такси от 19, 99 лева след приспадане на сумата от 5, 71 лева (авансово заплатена от абоната при сключване на договора), т. е. претендираната сума не надвишава размера на уговорената месечна абонаментна такса за процесния тримесечен отчетен период. Поради това съдът приема, че искът за сумата от 55, 16 лева за месечни абонаментни такси е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде изцяло уважен.

Процесният Договор за услуга интернет за дома от 17.11.2020 г. е със срок от 24 месеца. Предвидено е, че в случай на прекратяването му преди изтичане на уговорения срок по вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношения на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти – месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойката, е най-високият според условията на плана. В допълнение към неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти; и (б) в случаите, в които потребителят не върне Wi F i рутера или рутерът е счупен или повреден, то потребителят дължи неустойка в размер на 96 лева с ДДС.

Съгласно т. 19б, б. „в“ от приложимите Общи условия доставчикът има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по Общите условия. На основание т. 75 от приложимите Общи условия при неизпълнение на задълженията на потребителя доставчикът има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б да прекрати едностранно индивидуалния договор на потребителя. Ищецът се позовава още и на клаузата на т. 31а от Общите условия, която гласи, че доставчикът се задължава предварително и по подходящ начин (чрез кратко текстово съобщение – S M S , писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор, писмо до електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти, чрез писмо, доставено от куриер и др.) да информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения, включително и когато се целта се използва услугите на трети лица (кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и други), като тази информация задължително следва да съдържа и данни за точния размер на претендираните парични задължения, за основанието, от което произтичат, както и за третото лице, което ще събира вземането.

От тълкуването на посочената клауза от индивидуалния договор, предвиждаща виновно неизпълнение от страна на длъжника, в съответствие с правилата на чл. 20 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД може да се направи извод, че действителната воля на страните е била да уговорят неустойка за разваляне на договора, която поначало е допустима (вж. Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГTК на ВКС). Неустойката за разваляне има за цел да обезщети вредите, които кредиторът търпи от неизпълнението на 3 един двустранен договор, чието действие е отпаднало поради развалянето му с обратна сила или занапред. Следователно задължението за заплащане на този вид неустойка възниква с осъществяването на уговорения между страните правопораждащ юридически факт, а в процесния случай това е развалянето на договора, настъпило преди изтичането на уговорения 24-месечен срок от сключването му. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален, като предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Така законът предвижда, че за да породи своето конститутивно правно действие, волеизявлението на кредитора за разваляне на един писмен договор следва да бъде обективирано в писмена форма (за действителност, а не за доказване) и да достигне до своя адресат – длъжника. Следва да се име предвид, че разпоредбата на чл. 87 ал. 1 ЗЗД е диспозитивна, поради което намира приложение само доколкото в особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са предвидени императивни правила за разваляне на конкретния вид договор или страните не са уговорили други условия и начин за разваляне на сключения между тях договор (Решение № 113 от 31.07.2015 г. по т. д. № 929/2014 г., I т. о. на ВКС, Решение № 229 от 28.01.2015 г. по гр. д.