Определение № 9 от 23.07.2026, Военен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. Пловдив, 23.07.2026 г.

ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: полк. Стойко Др. Спасов при участието на секретаря Виолета В. Драгиева като разгледа докладваното от полк. Стойко Др. Спасов Частно наказателно дело № 20266200200099 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 64, ал. 1 от НПК.

Постъпило е на 23.07.2026 г., в 14:02 часа, писмено искане от прокурор при Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив полк. С. С. за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража” на обвиняемата *** Ц. Н. А., от военно формирование *** – ***, обл. ***, входирано в деловодството на съда под № 879/23.07.2026 г.

Досъдебно производство № 312/2026 г. по описа на ГДБОП – МВР – *** е образувано от Окръжна прокуратура – *** за това, че през 2026 г. в гр.

*** участвали в организирана престъпна груба, създадена да върши престъпления по чл. 234 НК – престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК.

На 22.07.2026 г. делото е докладвано от наблюдаващия прокурор с докладна записка от служител на ГДБОП, видно от която Н. В. Г. и Ц. Н. А. са военнослужещи.

Предвид гореописаното обстоятелство с постановление от същата дата наблюдаващият прокурор е изпратил делото по компетентност на Военноокръжна прокуратура – Пловдив, която от своя страна е приела наблюдението върху досъдебното производство. Същото се води под № 39-Рп/2026 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив.

С постановление от 21.07.2026 г. на главния разследващ полицая в Отдел 07, сектор 03 при ГДБОП – МВР *** Ц. Н. А., е привлечена в 1 качеството на обвиняема с повдигнати и предявени обвинения за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК; престъпление по чл.

234, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр с ал. 2, вр с чл. 26, ал. 1, вр с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр. с ал. 2, вр с ал. 1, чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, в присъствието на договорен адвокат-защитник М. З. от АК – ***. Веднага след това, е била разпитана в това й качество, в присъствието на адвоката. Заявила е, че разбира обвинението и е отказала да дава обяснения.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа писменото си искане за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража”, като се позовава на събраните и приобщени писмените и гласни доказателства, приложени към обединените две досъдебни производства. Изтъква, че за нея няма съмнение, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства може да се направи изводът за авторството на деянията, извършени от обвиняемата Деянията, за които й е повдигнато обвинение са за тежки умишлени престъпления. Прави изводът, че обвиняемата може да извърши и друго престъпление и да повлияе на свидетелите. Предвид гореизложеното моли съда да определи на обвиняемата мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В съдебно заседание, защитата на обвиняемата счита, че искането е неоснователно за вземането на най-тежката мярка за неотклонение, поради това, че не са налице предпоставките за това. Разследването е в съвсем начална фаза, от няколко дни. Тепърва предстои да бъдат извършени съответните следствени действия. Няма опасност обвиняемата да се укрие или да извърши друго деяние. Има постоянен адрес и месторабота. Счита, че от събраните до момента гласни и писмени доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемата е извършила престъпленията. За престъпленията, които са й повдигнати, не се предвижда наказание лишаване от свобода повече от десет години за всяко едно от тях. Има добри характеристични данни като военнослужеща. Няма криминални прояви.

Съдействала е в пълен обем на разследването. Счита, че всяка по-лека мярка ще изпълни целите на наказанието. В този ред моли съда да й бъде определена по-лека мярка за неотклонение, а именно парична гаранция, която тя ще 2 внесе.

В съдебно заседание обвиняемата заявява, че е съгласна с изложеното от адвоката. Има постоянен адрес и работа като военнослужеща. При последна дума, иска определянето на по-лека мярка за неотклонение – парична гаранция.

За да се произнесе, съдът взе предвид материалите по делото, становищата на страните и съобрази следните обстоятелства по делото:

Искането за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ следва да бъде в писмена форма и се прави от прокурора, и предполага следните критерии: образувано досъдебно производство; повдигтано обвинение за конкретно престъпление; обективни доказатевства за авторството на обвиняемата в извършеното престъпление.

На обвиняемата *** Ц. Н. А. са повдигнати обвинения по: чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК; престъпление по чл. 234, ал. 3, т.2 и т.3, вр с ал.2, вр с чл. 26, ал. 1, вр с чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК; престъпление по чл. 234, ал.3, т.2 и т.3, вр. с ал.2, вр с ал. 1, чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК; престъпление по чл.

253, ал.4, вр. ал.3, т. 1 и т.2, вр. ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК.

Същата е разпитана в качеството на обвиняема, заявила е, че разбира обвинението и се е възползвала от правото си да не дава обяснения към този момент. Оказала пълно съдействие на органите на полицията и на разследващите органи.

В хода на предварителното разследване до настоящия момент, по тези му обвинения са били разпитани множество свидетели. Съдът, като съобрази техните показания, стигна до извода, че те дават основание на съда да изгради убеждение, че са налице данни, от които може да се направи обоснованото предположение, че *** Ц. А. е извършила престъпленията, за които е била обвинена. Макар разследването по досъдебното производство да е в изключителен ранен етап, събраните до момента доказателства, преценени в тяхната съвкуност и логическа връзка, очертават фактическата обастановка, водеща до наличието на обостновано предположение в тази насока.

Била е назначена до настоящия момент единствено Физико-химическа експертиза от разследващия орган за определяне в представените обекти дали 3 има следи от наркотично вещество.

Изходна база на преценката, дали да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение “Задържане под стража” са основанията, визирани в нормата на чл. 63, ал. 1 НПК – че съществува реална опасност обвиняемата да се укрие или извърши престъпление, които следва да са кумулативно налице, ведно с данните, от които може да се направи обоснованото предположение, че лицето е извършило престъплението, за което е било обвинено.

В действащия НПК не допуска задължително „Задържане под стража”.

Освен това, основанията по чл. 63, ал. 2, т. т. 1 – 4 от НПК са една изходна база за преценка относно съществуването на тази реална опасност обвиняемата да се укрие или извърши престъпление, а не хипотези, при които задържането е задължително. Тежестта за доказване на всички предпоставки по чл. 63 от НПК лежи върху органите на до съдебното производство.

Съдът констатира, че в материалите по делото, липсват фактически данни, сочещи на криминално поведение, предишни осъждания, специфичен престъпен маниер на извършване на престъпления, липса на постоянен адрес и местопребиваване и на месторабота. Отделно от това, към настоящия момент, от данните по делото, не може да се направи обосновано предположение, че съществува реална опасност обвиняемата да се укрие, за да избегне наказателно преследване, както и да прикрие следите от престъплението, да унищожи или укрие веществени доказателства и да повлияе по някакъв начин на свидетели.

Съдът взе в предвид, че обвиняемата не е с висока степен на обществена опасност. Същата е с чисто съдебно минало и е с установена самоличност. Намира се на военна служба във военно формирование *** – ***, от 2001 година. Същата е командир на отделение. Има постоянен адрес и местоживеене в гр. ***.

Предвид изложеното, съдът намира, че не може да бъде споделено становището на прокурора, че единствено мярката за неотклонение „Задържане под стража“ ще изпълни в цялост предвидените в закона цели, посочени в чл. 57 от НПК.

Въз основа на изложеното по – горе, съдът счита, за най – подходяща, с оглед изпълнение на целите на чл.57 от НПК и оглед личността на 4 обвиняемата *** А., се явява мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер от 1 500 (хиляда и петстотин) евро, вносима в 7 (седем) дневен срок, след влизане в сила на настоящото определение. При определяне размера, съдът се съобрази с трудовите й доходи и семейното й положение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА на обвиняемата по досъдебно производство № 39-Рп/2026 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив *** Ц. Н. А., от в.ф. *** – ***, родена на *** г. в гр. ***, българка, с българско гражданство, разведена, живее на семейни начала, неосъждана, със средно образование, с постоянен адрес гр. ***, ул. „*** с ЕГН: **********, мярка за неотклонение “ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) евро, вносима по сметка на Военен съд гр. Пловдив, в седмодневен срок, след влизане на определението в законна сила.

Препис от определението да се връчи на органите Военно-окръжна прокуратура – Пловдив и на органите на „Следствен арест“ гр. Пловдив за сведение и изпълнение.

Определението може да се обжалва и протестира в тридневен срок от днес пред Военно-апелативен съд гр. София, в случай на жалба или протест, делото ще се разгледа пред Военно-апелативен съд гр. София на 29 юли 2026 г. от 10:00 часа.

Съдия при Военен съд – Пловдив: _______________________ 5