Решение № 4489 от 26.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4489 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Петър Милев при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100505972 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №1516/02.02.2023г., постановено по гр.д. №46466/2022г. по описа на СРС, 46 състав, е отхвърлен искът с правно основание чл.49 от ЗЗД на М. И.

Л. срещу „У.Е.У.“ Црт., чрез „У.Е.У. Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК ****, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян душевен дискомфорт, негативни емоции от преживяното, настъпили по вина на ответника, вследствие на това, че служителите на ответника са се отнасяли некоректно и обидно с ищцата при предоставяне на услуги по гражданското въздухоплаване, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 28.03.2022г. до датата на окончателното изплащане на главницата.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата М. И. Л., чрез пълномощника адв. С. П., срещу решението, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че предмет на делото е вината на ответника във връзка с неразрешен случай с ваучер, който е отчетен като използван не по вина на ищцата. Поддържа се, че ваучерът не е бил използван и приспаднат от цената на закупените билети с дестинация София-Бари-София 17-21 май за четири човека на стойност от 600 лева. След въвеждане на данните и опит за заплащане, при което бил включен и ваучер уеб страницата на ответника дала грешка и върнала ищцата в 1 начална точка. Това било само по себе си неприятно изживяване. При повторен опит и въвеждане отново на ваучера се появило съобщение, че ваучерът вече не е валиден.

Освен това на следващия ден ищцата получила и фактура за заплащане, което не било направено. Въззивницата поддържа, че се почувствала унизена, защото не очаквала такова отношение от служители на авиокомпанията, след два месеца кореспонденция получила мъмрене и допълнителни такси, които трябвало да заплати. Не получила нито обезщетение, нито извинение. Заради некоректното отношение на ответника не се чувствала добре, получила стрес, негативни емоции, напрежение и болки в главата. Не можела да изпълнява трудовите си задължения, тъй като била разконцентрирана и объркана. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Насрещната страна оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, в която се твърди от ищцата, че се опитала да закупи на уеб сайта на ответника самолетни билети СофияБари-София за 17-21 май за четири човека на стойност 600 лева. След въвеждане на данните и опит за заплащане, при което бил включен и ваучер, уеб страницата дала грешка и я върнала в начална точка. При повторен опит за въвеждане на ваучера се появило съобщение, че ваучерът вече не е валиден. На следващия ден получила и фактура за плащане. Поради това се свързала по телефона със служители на ответника, които имали грубо и некоректно отношение. След това последвала комуникация между тях по електронна поща, при която ответникът я уведомил, че резервацията е била успешна и е била заплатена частично посредством ваучер, но не е била доплатена, поради което нямало как да бъде изпълнена. Ваучерът не можел да бъде използван повторно, тъй като вече е бил използван за тази резервация. След 2 прилагане на дължимите такси за доброволна отмяна на резервацията, по същата нямало суми за възстановяване. Ищцата счита отговора на ответника за подигравателен и обиден, като навежда и твърдения, че се почувствала унизена, преживяла стрес, негативни емоции, напрежение и болки в главата. Не можела да изпълнява и трудовите си задължения, тъй като била разконцентрирана и объркана.

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, както и от заявеното в петитума искане за защита. Основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които правният субект е претърпял вреда.

Ако се твърди, че увреждането е в пряка причинна връзка с пълно неизпълнение, лошо или некачествено изпълнение на задълженията по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна са следствие на договорно правоотношение. Когато обаче увреждането не е настъпило от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение, произтичащо от правилото да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. Наличието на договор между страните не изключва деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължение по договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликта – нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл са и разясненията, дадени в ТР № 54/1986 г. на ОСГК на ВС, според които договорната отговорност не отменя общото законно задължение, установено в чл.45 от ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Това е така, тъй като правилото да не се вреди другиму е установено в общата част на облигационното право и не се дерогира от наличността на договорна връзка. (в този смисъл решение № 188 от 15.6.2012г по гр. дело № 1122/2011 г на ГК, Трето ГО на ВКС, определение № 857 от 13.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4546/2019 г., ГК, III ГО).

Съгласно разясненията, дадени с ТР №4/2012г. на ОСГТК на ВКС, при липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл.82 от ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл.52 от ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.

Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката му 3 отговорност) - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.

В конкретния случай, изложените в исковата молба обстоятелства, при осъществяването на които се твърди да са настъпили вреди за ищцата, сочат за твърдяно нарушение на чл.12 от ЗЗД, налагащ принципа за добросъвестност в договорните отношения, поради което правното основание на предявения иск е по чл.82 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е посочил, че искът е с правно основание чл.49 от ЗЗД. Това обаче не се е отразило върху допустимостта на обжалвания съдебен акт, тъй като решаващият съд не е разгледал фактически обстоятелства, на които ищецът не се е позовал. Ето защо въззивният съд следва да даде вярната правна квалификация и да се произнесе по съществото на спора.

Въззивната инстанция намира, че предявеният от ищцата осъдителен иск е неоснователен, тъй като не е налице нарушение от страна на ответника на добросъвестността при сключване на договора между страните, нито е налице неизпълнение на негово договорно задължение. От събраните по делото доказателства се установява, че направената от ищцата резервация е била успешна, като същата е била частично заплатена с ваучер, и е останал остатък за доплащане, във връзка с което е проведена електронна комуникация между страните. В настоящото производство не е предявена претенция за връщане на платената сума по резервацията с ваучер, поради което изложените в тази връзка твърдения не следва да бъдат обсъждани. Претенцията на ищцата е за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди вследствие на поведение на служители на ответното дружество във връзка със сключване на договора за въздушен превоз при проведената между тях комуникация по телефон и електронна поща. От събраните по делото доказателства се установява единствено проведена между страните комуникация по електронна поща, като на ищцата е предоставена възможност да доплати сумата по направената резервация, която е отчетена от ответника като успешна. В отговора на ответника до ищцата не се съдържа подигравателен и обиден тон, а същият е издържан в обичайния стил, характерен за този тип общуване.

Поради изложеното и предвид съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции за неоснователност на предявения осъдителен иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав РЕШИ:

4

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА решение №1516/02.02.2023г.,

№46466/2022г. по описа на СРС, 46 състав. постановено по гр.д.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5