Протокол № 563 от 29.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 563 гр. Пазарджик, 24.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. Ал. Илиев

Членове:

Иванка Г. Илинова

Иванина Игн. И.а при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Иванина Игн. И.а Въззивно гражданско дело № 20245200500308 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателката В. М. Ш., уведомена за датата и часа за днешното съдебно заседание по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично и чрез упълномощеният да я представлява в настоящата инстанция адв. Б. И. Н., с пълномощно по делото.

Ответникът по жалбата и жалбоподател Т. Б. Г., редовно уведомена за датата и часа за днешното съдебно заседание по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява.

Ответникът по жалбата и жалбоподател Г. М. Г., уведомен за датата и часа за днешното съдебно заседание по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява.

За двамата ответници и жалбоподатели се явява адв. В., с пълномощно по делото пред настоящата инстанция.

Не се явява третото лице помагач А. С. Б., уведомен по реда на чл. 56, ал.2 от ГПК.

Не се явява и третото лице помагач В. Д. Д., уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, за 1 днешното съдебно заседание. Страните са редовно призовани и надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260003 от 27.02.2023г., постановено по гр.дело № 208/2021г. по описа на Районен съд – Велинград, поправено поради допусната в него очевидна фактическа грешка с Решение № 260002 от 06.03.2024г., постановено по гр.дело № 208/2021г. по описа на Районен съд – Велинград, е признато за установено по отношение на В. М. Ш., с адрес: ***, че ищците Г.

М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***** и Т. Б. Г., ЕГН **********, с адрес ********, са собственици на ½ ид. част от 5262/5662 ид. части от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР гр. К., общ. Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, целият с площ от 5662 кв.м., при граници и съседи на имота ПИ с идентификатор *****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ******, ПИ идентификатор *******, ПИ идентификатор ********, който имот е идентичен с имот с номер ***** по картата на възстановената собственост, находящ се в землището на гр. К. с ЕКАТТЕ *****, община Р., местността „****”, при граници и съседи: ****** - нива на наследниците на Б. Я. Л., имот № *****- местен път на общ. Р., имот № 000168 - напоителен канал на МЗХ ХМС, имот № 078080 - пасище мера на общ. Р. и имот № *****- местен път на общ. ******, идентичен с описания в Нотариален акт за покупко - продажба № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на Районен съд Велинград, вписан в Служба по вписванията при РС - Велинград с вх. рег. № 569, том - 64, стр. 569, съставляващ дворно място от 5262 кв. м., на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на нотариус с район на действие Районен съд Велинград.

Осъдена е В. М. Ш. да предаде на Г. М. Г. и Т. Б. Г. владението на ½ ид. част от ******** ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *********по КККР гр. К., общ. Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, целият с площ от 5662 кв.м., при граници и съседи на имота ПИ с идентификатор *****, ПИ с идентификатор ********, ПИ с идентификатор ******, ПИ с идентификатор ******, ПИ идентификатор *******, ПИ идентификатор ******, който имот е идентичен с имот с номер по картата на възстановената собственост, находящ се в землището на гр. К. с ЕКАТТЕ ****, община Р., местността „****”, при граници и съседи: *** - нива на наследниците на Б. Я. Л., имот № **** местен път на общ. Р., имот № ***** - напоителен канал на МЗХ -ХМС, имот № ******* - пасище мера на общ. Р. и имот № - местен път на общ. ****.

С решението е отхвърлен предявеният от Г. М. Г. и Т. Б. Г. против В. М.

Ш. иск за признаване на установено, че ищците са собственици на ½ ид. част от сграда със застроена площ от 869 кв.м., с идентификатор ********, по 2

КККР гр. К., общ. Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, предишен идентификатор няма, с трайно предназначение на сградата-промишлена сграда, брой на самостоятелни обекти-няма данни, построена в поземлен имот с идентификатор ******** по КККР гр. К., общ.

Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, на основание договор за покупко-продажба с Нотариален акт № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на нотариус с район на действие Районен съд Велинград и за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението върху нея.

С решението е осъдена В. М. Ш. да заплати на Г. М. Г. и Т. Б. Г. сумата от 199,45 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство по гр.д. № 208/2021г. на РС – Велинград, съобразно уважената част от иска, сумата от 98,66 лева, представляваща разноски по гр.д. 1427/2017г. на РС – Велинград и сумата от 33,68 лева, представляваща разноски по в.гр.д. № 127/2019г. на ОС – Пазарджик. Осъдена е В. М. Ш. да заплати на Т. Б. Г. сумата от 69,68 лева, представляваща разноски по гр.д. № 3623/2020г. на ВКС.

Осъдени са Г. М. Г. и Т. Б. Г. да заплатят на В. М. Ш. сумата от 368,49 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство по гр.д. № 208/2021г. на РС – Велинград, съобразно отхвърлената част от иска.

Решението е постановено при участието на А. С. Б. и В. Д. Д. като трети лица помагачи на страната на ответницата В. М. Ш..

С Определение № 260016 от 13.06.2023г., постановено по гр.дело № 208/2021г. по описа на Районен съд – Велинград по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на Г. М. Г. и Т. Б. Г. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответницата В.

М. Ш. чрез процесуалния й представител адв. Н. срещу първоинстанционното решение. С депозирано допълнение към въззивната жалба е уточнено, че първоинстанционният съдебен акт се атакува единствено в частта, с която е уважен предявеният срещу ответницата ревандикационен иск и е признато за установено, че ищците Г. М. Г. и Т. Б. Г. са собственици на ½ ид. част от 5262/5662 ид. части от поземлен имот с идентификатор ****** по КККР гр.

К., общ. Р., обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, целият с площ от 5662 кв.м., при граници и съседи на имота ПИ с идентификатор ********, ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *****, ПИ с идентификатор ***********, ПИ идентификатор *****, ПИ идентификатор ******, който имот е идентичен с имот с номер ** по картата на възстановената собственост, находящ се в землището на гр. К. с ЕКАТТЕ , община Р., местността „*****”, при граници и съседи: *** - нива на наследниците на Б. Я. Л., имот № - местен път на общ. Р., имот № **** напоителен канал на МЗХ -ХМС, имот № *** - пасище мера на общ. Р. и имот № ***** - местен път на общ. ***, идентичен с описания в Нотариален акт за покупко - продажба № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на Районен съд Велинград, вписан в Служба по вписванията при РС - Велинград с вх. рег. № 569, том - 64, стр. - 569, съставляващ дворно място от 5262 кв. м., на 3 основание договор за покупко-продажба с Нотариален акт № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на нотариус с район на действие Районен съд Велинград и е осъдена ответницата да предаде на ищците владението върху посочената част от имота. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Сочи се, че между същите страни, на същото основание и с предмет същия имот било постановено решение по гр.д. № 1427/2017г. по описа на РСВелинград, потвърдено с решение по в.гр.д.№ 127/2019г. по описа на ОС – Пазарджик, с което бил отхвърлен като неоснователен предявеният ревандикационен иск от ищеца Г. Г. срещу ответницата В. Ш., като макар и въззивното решение да било отменено по реда за отмяна на влезли в сила решения, в новото производство по спора не били събрани никакви нови или различни от производството по гр.д. № 1427/2017г. по описа на РС-Велинград доказателства, които да налагат различни фактически и правни изводи и да обуславят уважаването на иска. Неправилни били изводите на съда относно приложението на разпоредбата на чл.17, ал. 2 ЗЗД към процесния случай, доколкото праводателят на ответницата се ползвал със защитата на цитираната разпоредба, поради което и последващите приобретатели на поземления имот, в това число и последният – В. Ш., се ползвали със същата защита. Твърди се, че макар и нот.акт № 185/17.09.2001г., н.д. № 464/2001г., с който бил прехвърлен имотът между предишните му собственици, да бил прогласен за нищожен, като сключен при абсолютна симулация, ответницата имала качеството на трето добросъвестно лице, придобило права върху имота от привидния приобретател въз основа на нот.акт № 58, том I, рег.№ 1534, н.д. № 254/21.09.2016г. и нот.акт № 61, том II, рег.№ 1546, н.д. № 257/26.09.2016г., преди вписването на депозираната искова молба за установяване на привидността на 02.11.2017г. в СВ – Велинград. На следващо място се сочи, че ответницата била придобила имота и на оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в нейна полза придобивна давност чрез присъединяване към нейното владение върху имота на владението на праводателите й, като в тази връзка се посочва, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че имотът е владян от предходните му собственици непрекъснато, считано от 17.09.2001г., а от 26.09.2016г. се владеел единствено от ответницата, на ищците не бил заплащан наем за имота, нито последните били виждани да го посещават. Твърди се, че ответницата имала качеството и на добросъвестен владелец, поради което за нея била приложима и кратката 5годишна придобивна давност. С горепосочените доводи се иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което спорът да бъде решен по същество, като бъде признато за установено, че ответницата е придобила процесната част от имота въз основа на правни сделки, а евентуално – въз основа на осъществено давностно владение върху имота, както и да й бъдат присъдени разноски за първата и настоящата инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемите Т. Г. и Г. Г., чрез адв. В., с който изцяло се оспорва въззивната жалба като недопустима и неоснователна. Сочи се, че жалбата била бланкетна, а формулираното до съда искане от жалбоподателката не било правилно заявено 4 с оглед правомощията на въззивната инстанция и вместо това било предявено като петитум на иск за собственост върху процесния имот. Излагат се подробни съображения във връзка с всяко едно от възраженията, направени във въззивната жалба. Прави се искане за оставяне на въззивната жалба без разглеждане като процесуално недопустима и прекратяване на производството по нея, а евентуално - за оставянето й без уважение като неоснователна.

Срещу решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск, е депозирана и въззивна жалба от ищците Т. Г. и Г. Г., чрез адв. В., в която се сочат доводи за недопустимост на първоинстанционния акт, както и за неговата неправилност. Сочат се като неправилни изводите на съда, че прехвърлянето на дворното място нямало за последица и прехвърлянето на изградените в него самостоятелни постройки, доколкото процесната стопанска сграда, построена в имота, била посочена изрично като предмет на сделката, обективирана в нот.акт № 9, том III, н.д. № 816/17.10.1995г. на нотариус с район на действие РС – Велинград. Твърди се, че решението е необосновано, доколкото съдът е тълкувал превратно едни, пренебрегнал е други и не е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, установяващи привидността на сключения договор, обективиран в нот.акт № 129/06.04.2009г., а едва с решението си е приложил нормата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, в разрез с принципа на диспозитивното начало и без да е било релевирано такова искане в хода на производството, респ. без същото да е било включено в изготвения доклад по делото, тъй като в хода на първоинстанционното производство ответницата поддържала единствено, че е придобила имота по силата на правни сделки. В тази връзка се навеждат доводи за недопустимост на обжалваната част от решението, доколкото предявеният ревандикационен иск с предмет процесната сграда, бил отхвърлен на незаявени от ответната страна основания.

Разпечатката съдържа 38 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/781e7dfa-51ae-4de2-9333-8bd15b680214