Решение № 2224 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2224 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100510909 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Юробанк България“ АД, чрез пълномощника адв. С. З., срещу решение №6539/11.04.2024г., постановено по гр.д. №65326/2021г. по описа на СРС, 118 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу М. Н. К. по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.92 от ЗЗД за сумата от 1046,17 лв., представляваща дължимата редовно и предсрочно изискуема главница по договор за издаване на кредитна карта PB VISA CLASIC от 24.06.2016 г., ведно със законна лихва от 07.12.2020 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 250,12 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2020 г., мораторна лихва в размер на 133,64 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 12.03.2020 г., такси в размер на 172,38 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 26.11.2020 г., както и нотариални такси в размер на 246 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 26.11.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 04.06.2021 г. по ч.гр.д. № 61371/2020 г. по описа на 1

Софийски районен съд, 118-ти състав, и е осъден ищецът да заплати на ответницата направените по делото разноски.

В жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че между страните имало сключен и трети договор за издаване на кредитна карта от 2017г. Този извод не се доказвал от приетите по делото доказателства. Първоинстанционният съд не се съобразил с данните от изготвената и приета по делото без възражения съдебно-счетоводна експертиза. Със същата претенциите на ищеца били изцяло доказани по размер, като вещото лице изрично посочило, че дължимите суми били именно във връзка с процесния договор за издаване на кредитна карта PB VISA CLASIC. Нямало данни да е сключен друг договор от 2017г. между страните. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна М. Н. К., чрез пълномощника адв. А. Л., по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Не било установено по делото претендираната сума да е усвоена от ответницата. Не били представени доказателства преиздадената на 11.10.2017г. карта, с която са извършени усвоявания на стойност от 1046,17 лева, да е предоставена на ответницата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните, че между ответницата М. Н. К. и „Алфа БАНК – клон България, КЧТ е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за договор за предоставяне на кредитна карта с одобрен кредитен лимит в размер на 1100 лева, като картата е предоставена на ответницата на 22.05.2015г.

Установява се също така от събраните по делото доказателства, че съгласно Заявление – договор за издаване на кредитна карта от „Юробанк България“ АД за картодържатели с кредитни карти от Алфа Банк България № А********** от 24.06.2016 г. между ищеца и ответницата е постигнато съгласие за предоставяне на кредитна карта, която да замени издадената от „Алфа банк - клон България“ КЧТ, като е предвидено изрично с чл. 1, ал. 2 и чл. 2, че сключените договори за банкови продукти с Алфа Банк България се прекратяват считано от 25.05.2016г., като съгласно чл. 3, ал. 1 всички задължения по старата карта, непогасени от 17.04. до 20.05.2016 г., се прехвърлят и се начисляват по баланса на новата карта. Видно от приемо – предавателен протокол № 108915 от 24.06.2016 г. ответницата е получила от ищеца карта Visa CLASSIC със сериен номер 1729966 и 073282750425118.

От заключението на вещото лице и от изслушването му в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд се установява, че чрез картата, първоначално издадена от Алфа банк – клон България КЧТ, с №4439228007846009 са извършени транзакции /тегления на пари в брой от 3 банкомати и филиал на банката/ в периода от 26.06.2015г. до 01.04.2016г. на обща стойност 1180 лева, като останалите задължения във връзка с така усвоените средства в размер на 1116,02 лева са прехвърлени по новата карта, съгласно чл. 5, ал. 1 от заявлението – договор с ищеца на 21.06.2016г. Вещото лице е дало заключение, че на 21.09.2017г. е постъпило плащане от 1132,44 лева, с което всички задължения, начислени до тази дата са били погасени, като е останала надвнесена сума от 25,65 лева. В изслушването си в о.с.з. вещото лице посочва, че след като салдото е станало „0“ със следващата карта, която е преиздадена от 11.10.2017 г., са направени усвоявания на обща стойност 1046,17 лева. Същите са отразени и видни от колона 4, стр. 2 от приложението към заключението на вещото лице и са отбелязани като извършени в периода от 01.12.2017г. до 24.12.2017г.

Видно от представения приемо-предавателен протокол от 23.11.2017г. кредитна карта PB VISA CLASIC с №1729966 с титуляр М. К. е преиздадена на 16.11.2017г., като така преиздадената карта е предадена на служител във финансов център на банката №167, гр. София. Липсват обаче доказателства преиздадената карта да е била предадена на ответницата. Поради това и с оглед обстоятелството, че от събраните по делото доказателства се установява, че претендираните в настоящото производство вземания представляват усвоени суми по картата в периода след 01.12.2017г., не може да бъде ангажирана отговорността на ответницата за заплащането им, предвид липсата на доказателства по делото преиздадената на 16.11.2017г. кредитна карта да е била предадена.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 204,52 евро (400 лева).

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение №6539/11.04.2024г., постановено по гр.д.

№65326/2021г. по описа на СРС, 118 състав.

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, да заплати на М. Н. К., ЕГН **********, разноски за въззивното производство в размер на 204,52 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5