Решение № 267 от 30.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Благоевград , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Ангелина Бисеркова

Александър Трионджиев при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно гражданско дело № 20211200500442 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Инициирано е въз основа на въззивна жалба, подадена от адвокат М.А., действаща като процесуален представител на Н. Т. ЕФР.. Въззивната жалба е насочена срещу Решение № 90029 от 04.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1470 от 2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград /първоначално образувано като гр.д. № 664 от 2018 г. по описа на Районен съд – Р./, с което е отхвърлен предявеният от Н. Т. ЕФР., ЕГН ********** срещу Р. К. ЕФР., ЕГН *** и СТ.

СТ. ЕФР., ЕГН ********** иск по чл. 270, ял. 2 от ГПК, посредством който се настоява да се прогласи нищожността на Решение № 1706 от 28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172 от 2013 г. по описа на Районен съд – Р..

Във въззивната жалба са изложени подробни доводи, според които оспореният съдебен акт е неправилен. Настоява се окръжният съд да постанови решение, с което да се отмени атакуваното такова, а предявеният иск за прогласяване нищожността на Решение № 1706 от 28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172 от 2013 г. по описа на Районен съд – Р., да бъде уважен. С жалбата не се правят доказателствени искания.

Постъпил е писмен отговор от насрещните страни Р. К. ЕФР. и СТ. СТ. ЕФР., посредством който се твърди, че решението на първостепенния съд е правилно, поради което се моли да бъде потвърдено. С отговора не е поискано ангажиране на нови доказателства.

1

Окръжен съд – Благоевград, след като се запозна с материалите по делото, намира, че е надлежно сезиран. Въззивната жалба е подадена в срок от лице, което има правен интерес от нея и е насочена срещу подлежащ на инстанционна проверка съдебен акт.

В проведеното пред Окръжен съд – Благоевград открито съдебно заседание се явяват адвокат М.А., процесуален представител на жалбоподателя. Явява се и адвокат З.С. – процесуален представител на въззиваемите страни. Явява се лично и ответникът по жалбата Р.Е.. Адвокат А. изтъква подробни съображения, според които Решение № 1706 от 28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172 от 2013 г. по описа на Районен съд – Р. съдържа вътрешни противоречия, които не позволяват на страните да разберат действителната воля, която съдебният състав е искал да обективира в своя акт. Поради това се твърди, че същото е нищожно и се настоява да бъде прогласена неговата нищожност. Адвокат С. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

След извършена служебна проверка въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, което предполага, че следва да бъде преценена неговата правилност.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С Решение № 1706 от 28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172 от 2013 г. по описа на Районен съд – Р. е признато за установено, на основание чл. 53 ал. 2 от ЗКИР /в редакцията му към 2013 г./, по отношение на Р. К. ЕФР. и СТ. СТ. ЕФР., че към момента на одобряване на действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-92 от 15.12.2007 г., Н. Т. ЕФР. е собственик на 11.42 кв.м, които представляват чупката по скица на ПИ № 3614/25.02.2013 г., издадена от СГКК-гр.

Благоевград към ПИ с идентификатор №***, с площ от 555 кв.м, като е прието, че е допусната грешка в кадастралната карта на гр. Д., одобрена със Заповед № РД-1892/15.12.2007 г., изразяваща се в това, че имотната граница между Поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 555 кв.м., при съседи по действащата КК на гр.Д.: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***, собственост на ищеца и Поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 538 кв.м, при съседи по КК: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и

***, съсобствен на ответниците, е отразена като начупена линия, вместо като права линия, както е отразена по приложения КРП на гр. Д., одобрен през 1960 г. Със същото решение е обявена за неразделна част от него комбинираната скица, изготвена от вещото лице инж. И.К. по назначената в производството пред Районен съд - Р. съдебнотехническа експертиза, находяща се на лист 174 от делото. Това решение не е било обжалван от страните и същото е влязло в сила още през 2014 г.

Въз основа на Решение № 1706 от 28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172 от 2013 г. по описа на Районен съд – Р. е било проведено, по инициатива на Н. Т. ЕФР., 2 административно производство по изменение на Кадастралната карта и Кадастралните регистри на град Д., като са коригирани имотните граници между поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № ***.

Коригирането на имотните граници е било обжалвано от Р. К. ЕФР. и СТ. СТ. ЕФР., по повод на което е образувано адм.д. № 170 от 2016 г. по описа на Административен съд – Благоевград. С Решение № 1034 от 12.07.2016 г., постановено по адм.д. № 170 от 2016 г. по описа на Административен съд – Благоевград, е отменено коригирането на имотните граници. В мотивите на административния съд е посочено, че за част от оспореното изменение не е налице влязло в сила съдебно решение на гражданския съд, а за останалата част изменението не е в съответствие с решението по гр.д. № 172 от 2013 г. по описа на Районен съд – Р.. Решението на административния съд е потвърдено посредством Решение № 10764 от 01.09.2017 г., постановено по адм.д. № 10656 от 2016 г. по описа на ВАС.

След отмененото коригиране на имотните граници Н. Т. ЕФР. е поискал автентично тълкуване на Решение № 1706 от 28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172 от 2013 г. по описа на Районен съд – Р.. С Определение № 7119 от 13.12.2017 г. е оставена без уважение молбата му по чл. 251 от ГПК, като районният съдебен състав е приел, че решението, чието тълкуване се иска, е изпълнено, тъй като въз основа на него е била инициирана административна процедура по коригиране на границите. Определение № 7119 от 13.12.2017 г. е потвърдено с Решение /имащо характер на определение/ № 1352 от 16.03.2018 г. по в.ч.гр.д. № 149 от 2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С Определение № 145 от 24.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2268 по описа на ВКС, II Г.О. не е допусната до разглеждане по същество частна касационна жалба срещу въззивния съдебен акт.

Производството по гр.д. № 1470 от 2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград /чието решение се обжалва посредством въззивната жалба, във връзка с която е образувано настоящото въззивно дело/, е инициирано по иск, предявен от Н. Т. ЕФР. против Р. К. ЕФР. и СТ. СТ. ЕФР., с който се настоява да бъде прогласена нищожността на Решение № 1706 от 28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172 от 2013 г. по описа на Районен съд – Р.. В исковата молба са изложени подробни съображения, че съдебният акт е неразбираем и неговият смисъл не може да се изведе дори и чрез тълкуване. Твърди се, че съществува противоречие между графичната част на решението /скицата на вещото лице, която е обявена като неразделна част от него/ и текстовата му част.

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК, нищожността на едно решение може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Законът не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение. Тези пороци, обаче, са изяснени от доктрината и от съдебната практика. Нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени нарушения, като: когато е постановявено от орган, който не е на длъжност, даваща му право да го издаде, когато не е подписано от болшинството на 3 съдебния състав или не е съставено в писмена форма, при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, когато решението повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или повелява изпълнение на действие, което съставлява престъпление. В този ред на мисли следва да се посочи, че нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде издадена по реда на чл. 251 ат ГПК /тълкуване на акта от органа, който го е постановил/ или по реда на чл. 247 от ГПК /поправка на очевидна фактическа грешка/. Когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или е налице необоснованост, но може да се установи какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението е неправилно, а не нищожно. В горния смисъл са Решение № 880 от 16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2697/2008 г., IV г. о., ГК, а така също и Решение № 27 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2018 г., IV г. о., ГК.

Както вече бе отбелязано, за защитата срещу нищожни съдебни решения е предвидена възможност за прогласяването им като такива, посредством предявяване на нарочен иск или чрез възражение. Когато решението е недопустимо и е влязло в сила, същото не може да се отменя на това основание, тъй като макар и да страда от пороци, недопустимото решение поражда всички присъщи на решението правни последици, включително сила на пресъдено нещо. Недопустимото решение не е нищожно решение и за него е неприложима разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК.

Когато едно решение влезе в сила, разрешеният с него спор не може да бъде пререшен между страните. Именно заради забраната за пререшаване, недопустимо е чрез производство по чл. 270, ал. 2 от ГПК да се реализира контрол за правилността на съдебен акт, за който се твърди, че е нищожен. Такъв контрол се извършва в редовното инстанционно производство, понеже само там може да се провери дали съдът, постановил решението, се е отклонил от материалните или процесуалните правила и дали актът му е обоснован. В този смисъл е Решение № 492 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1562/2008 г., III г. о., ГК.

С Решение № 1706 от 28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172 от 2013 г. по описа на Районен съд – Р. съдебният състав е приел за установено, на основание чл. 53 ал. 2 от ЗКИР /в редакцията му към 2013 г./, по отношение на Р. К. ЕФР. и СТ. СТ. ЕФР., че към момента на одобряване на действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-92 от 15.12.2007 г., Н. Т. ЕФР. е собственик на 11.42 кв.м, които представляват чупката по скица № 3614/25.02.2013 г., издадена от СГКК - гр. Благоевград към ПИ с идентификатор №***, с площ от 555 кв.м, като е прието, че е допусната грешка в кадастралната карта на гр. Д., одобрена със Заповед № РД-18-92/15.12.2007 г., изразяваща се в това, че имотната граница между Поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 555 кв.м., при съседи по КК - ПИ с идентификатори ***, 4

***, *** и ***, собственост на ищеца и Поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 538 кв.м, при съседи по КК: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***, съсобствен на ответниците, е отразена като начупена линия, вместо като права линия, както е отразена по приложения КРП на гр. Д., одобрен през 1960 г. Със същото решение е обявена за неразделна част от него комбинираната скица, изготвена от вещото лице инж. И.К. по назначената в производството пред Районен съд - Р. съдебно-техническа експертиза, находяща се /скицата/ на лист 174 от делото. В тази връзка следва да се посочи, че въпросната скица на експерта К. е подписана от районния съдия и върху нея е поставен печат на съда. Подробни съображения за постановяването на подобен диспозитив са били посочени в мотивационната част на съдебния акт.

От диспозитива /а и от мотивите/ на решението на Районен съд - Р. става ясно, че предявеният иск е уважен като основателен, понеже спорната реална част от недвижим имот, собственост на ответниците, съставляваща чупката по скица № 3614/25.02.2013 г., издадена от СГКК - гр. Благоевград, всъщност представлява част от имота на ищеца, като тази част е отразена в нарочно издадена скица от вещото лице, която скица е обявена за неразделна част от решението. В диспозитива и в мотивите на Решение № 1706 от 28.04.2014 г. по гр.д. № 172 от 2013 г. по описа на Районен съд – Р. не се съдържат думи или изрази, които да правят неразбираема волята на съда и какво същият е постановил.