Решение № 5072 от 04.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5072 гр. София, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100507962 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 6464 от 26.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 50786 по описа на СРС за 2022 г. е признато за установено по предявените по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД дължи на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД регресно вземане за изплатено обезщетение за сумата от 4298,24 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение (с включени 15 лв. ликвидационни разноски) по щета № 10021030111884 за нанесени вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х4“, рег. № ****, при пътнотранспортно произшествие на 01.06.2021г. около 4:50ч., настъпило в град София, на бул. „Александър Малинов“ в посока към ж.к. „Дружба“ в близост до разклона за летище София, причинено виновно от водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530“, рег. № ****, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (01.04.2022г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 166,22 лв., представляваща лихва за забава за периода 12.11.2021г.- 31.03.2022г. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за главница за горницата над 4298,24 лв. до пълния му предявен размер от 4304,62 лв.

Срещу постановеното решение в срока по чл. 259 ГПК е депозирана жалба от „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД в частта, в която е признато за установено, че дължи на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД регресно вземане за изплатено обезщетение за разликата над сума в размер на 2149,12 лв. до 1 присъдената с решението сума в размер на 4298,24 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2022 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Отправя искане решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният за разликата над 2149,12 лв. до 4298,24 лв. иск да бъде отхвърлен, с оглед твърдението на въззивника за принос от 50 % за настъпване на вредоносния резултат от страна на застрахования при ищеца водач. Претендира разноски.

В законоустановения срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД.

Решението не е обжалвано в частта, в която е уважен по реда на чл. 422 ГПК искът за регресно вземане за изплатено обезщетение за сумата от 2149,12 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2022 г.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран по реда на чл. 422 ГПК с искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумата от 4304,62 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение (с включени 15 лв. ликвидационни разноски) по щета № 10021030111884 за нанесени вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х4“, рег. № ****, при пътно-транспортно произшествие на 01.06.2021г. около 4:50ч., настъпило в град София, на бул. "Александър Малинов" в посока към ж.к. "Дружба" в близост до разклона за летище София, причинено виновно от водача на лек автомобил марка "БМВ", модел "530", рег. № ****, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 166,22 лв., представляваща лихва за забава за периода 12.11.2021г.- 31.03.2022 г.

Производството се развива след постъпило в срок по чл. 414 ГПК възражение на ответника.

В исковата молба се твърди, че на посочената дата застрахованият при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ л.а. „БМВ“, модел „Х4“, рег. № **** е получил увреждания в следствие на реализирано ПТП, причинено виновно от водача на лек автомобил марка "БМВ", модел "530", рег. № ****, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. Поддържа се за процесните увреждания да е изплатил застрахователно обезщетение, поради което встъпил в правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника, заедно с 15 лв. ликвидационни разноски. Ответникът не изплатил претендираните спрямо него суми, въпреки отправената покана.

2

Ответникът оспорва предявения иск. Навежда възражение за изключителна вина на водача, на застрахования при ищеца автомобил, респективно за съпричиняване на уврежданията.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на претенцията по регресното вземане, както и че действителната стойност за отстраняване на нанесените щети възлиза на 4298,24 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., респективно, че ответникът е в забава за изплащане на процесното вземане. Ето защо е уважил частично предявеният главен иск, а акцесорният в цялост.

СРС е обсъдил подробно доказателствата по спора, както и установената пред него фактическа обстановка, поради което настоящият състав не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

Съгласно чл. 411 КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Регламентираното с тази норма право е регресно и суброгационно право по своя характер.

Доколкото въззивникът оспорва частично постановеното решение, считайки, че със сумата от 2149,12 лв. ще обезщети напълно насрещната страна за претърпените вреди, заявявайки готовността си да заплати същата, настоящият състав на въззивния съд намира, че между страните не е налице спор относно елементите на фактическия състав на суброгационното право, а именно, че ищецът като застраховател по имуществена застраховка „Каско“ е изплатил на застрахования при него л.а. „БМВ“, модел „Х4“, рег. № **** застрахователно обезщетение по настъпил застрахователен риск за причинените в следствие на реализирано ПТП с л.а. „БМВ“, модел „530“, рег.

№ **** увреждания, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника.

Пренесеният пред въззивната инстанция спор се концентрира върху механизма на настъпване на произшествието, в причинна връзка с поведението на кой от водачите се намира настъпването на произшествието, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахованото при ищеца имущество, както и какъв е размерът на регресното вземане, което ищецът има към ответника.

Относно механизма на пътно-транспортното произшествие:

Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Според чл. 75, ал. 1 ППЗДвП водачът в зависимост от скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните възможности на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

При съвкупен анализ на доказателствата по делото съдът намира, че 3 безспорно се установява, че настъпилото ПТП е по вина на водача на л.а. „БМВ“, модел „530“, рег. № ****, тъй като последният е нарушил горецитираните правила за движение по пътищата.

От изслушаната САТЕ, която настоящият състав кредитира като обективно и компетентно изготвена, процесното ПТП е настъпило на пътното платно на бул.

„Александър Малинов“ (бул. „Брюксел“) в посока от ж.к. „Младост“ към ж.к.

„Дружба“, като двата автомобила са се движели попътно един зад друг, л.а. БМВ, модел „Х4“ се е движел между лява и средна лента, а този модел „530“ - около средата на лявата лента, като било възможно положението на двата автомобила да е и изместено леко вдясно, с оглед показанията на св. К.. Водачът на автомобила „Х4“ е намалил скоростта си след преминаването на моста на бул. "Цариградско шосе", при което движещия се непосредствено зад него водач на автомобил модел "530" не успял да спре и последвал удар. Самият водач на застрахования при ответника л.а. "БМВ", модел "530", рег. № **** А.Ж. споделя, че ударът е настъпил най-вероятно поради неспазване на дистанция от негова страна, движел се със скорост 60-70 км/ч., докато водачът на застрахованото при ищеца МПС се е движел нормално в средната лента, както и преди настъпване на удара. От показанията на св. К., водач на л.а. модел „Х4“, рег. № **** се установява, същият да се е движил в дясната лента със скорост от около 40-50 км/ч., като ударът е настъпил в дясната лента за движение отзад, а скоростта на другия автомобил сочи да е била по-висока, за да го удари отзад. Споделя, че другият автомобил е дошъл отзад и го е ударил преди да са престрои вдясно, подчертава, че не се е престроявал.

Така при горните данни съдът възприема така определения в САТЕ механизъм на настъпване на процесното ПТП, до какъвто извод е достигнал и районният съд, като оплакванията на въззивника в тази насока настоящият състав намира за неоснователни.

Неоснователни са оплакванията на въззивника за едностранчиво интерпретиране на доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни за спора факти, като е взел предвид както свидетелските показания, така и изготвената съдебно-техническа експертиза. От ангажираните доказателства еднопосочно се установява, че застрахованият при ищеца л.а. „БМВ“, модел „Х4“, рег.

№ **** непосредствено преди удара не е променил траекторията си, движел се е в дясната лента за движение, евентуално изнесен малко по-вляво към лявата лента, а водачът на застрахования при ответника л.а. се е движил в лявата лента за движение, като по данни на последния със скорост 60-70 км/ч. От показанията на св. А.Ж., водач на л.а. "БМВ", модел "530", рег. № **** се установява, че ударът е настъпил найвероятно поради неспазване на дистанция, а водачът на застрахованото при ищеца МПС се е движел нормално и доколкото си спомня, преди да настъпи ударът, другият участник се е движел в средната лента, както и преди това.

Противно на твърденията на въззивника от данните по делото не се установява водачът на л.а. „БМВ“, модел „Х4“, рег. № **** да се е престроявал, респективно да е предприел маневра за престрояване към момента на настъпване на удара, доколкото се е готвел да предприеме маневра, но такава реално не е успял да предприеме. Напротив, категорично е установено, че траекторията на движение на водачите към момента на настъпване на произшествието не е променяна, те са се движили така, както и преди удара.