Решение № 260105 от 25.05.2022, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№260105/25.5.2022 г. 25.05.2022 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

На

03 май 2022 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. МАРТИНА КИРОВА секретар Ц.Господинова като разгледа докладваното от съдия Р.Стоева възз.гр.дело №528 по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т. и по въззивна жалба на Т.Г.Я. ***, чрез пълномощниците адв.С. и адв.Б. ***, двете против

Решение №94/12.08.2020 г., постановено по гр.д.№53/2020 г. по описа на ЕРС.

Въззивникът - ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София е обжалвал решението на ЕРС в частта, с която е осъден да заплати на Т.Г.Я. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР сумата от общо 1639,35 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до

01.09.2019 г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 1527,39 лв., считано от 01.09.2019 г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 111,96 лв., считано от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 194,33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от

1527,39 лева, начислена за периода на забавата от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на подаване на иска в съда - 30.08.2019г., както и на основание чл.78 от ГПК сумата от 284,16 лева - разноски по делото по компенсация, както и да заплати в полза на ЕРС ДТ в размер на 73,35 лв., разноски в размер на 100 лв. и ДТ в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Твърди се незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано, като положения труд, надвишаващ нормата работни часове е заплатен като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период са били приложими Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР.

Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за служителите в МВР е неприложима НСОРЗ и тъй като защитата на последните се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките и отпуските и други придобивки, по-благоприятни от тези, предвидени в ЗДСл и КТ. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ намира за неприложима и тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС в обжалваната му част и постановяване на ново, с което предявените в производството искови претенции бъдат отхвърлени изцяло.

Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.

Въззиваемият по жалбата на ГД

"Гранична полиция" при МВР - гр.София, Т.Г.Я. ***, чрез пълномощника си - адв.Б., е депозирал писмен отговор, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението в атакуваната от ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София част. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивникът - Т.Г.Я. ***, чрез пълномощниците си - адв.С. и адв.Б.,***, е обжалвал решението на ЕРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София иск по чл.181, ал.3 ЗМВР за заплащане на обезщетение в размер на 254.25 лева, представляващо равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки по време на положените от ищеца 254.25 нощни дежурства, по 1.00 лв. за всяко, за периода от 01.08.2015г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на иск.молба - 30.08.2019г. до окончателното изплащане. Направени са оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

Оспорен е извода на ЕРС за недоказаност на претенцията поради липса на представена заповед, в която въззивникът да е определен поименно като имащ право на ободрителни напитки, като се изтъква, че това е ирелевантен факт, след като по делото е установено, че през исковия период е полагал нощни смени от 22ч. до 6.00ч. без право на сън. Оспорен е и другия решаващ извод на първоинстанционния съд, че ободряващите напитки имат целево предназначение и законодателят е предвидил те да бъдат предоставяни в натура, като липсва основание за заплащане на тяхната равностойност. Доводите на въззивника са, че предявеният от него иск не е за заплащане цената на тези напитки, а за заплащане на обезщетение от ответника за неизпълнение на негово договорно задължение на основание чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД. Неправилен според въззивника е и изводът на районния съд, че ищецът не е установил консумираният брой, вид и стойност на ободряващите напитки, тъй като в случаите, когато ободряващите напитки не са предоставени, то обезщетението за неизпълнение на това задължение, е съразмерно на стойността на непредоставените напитки. В тази насока въззивникът се позовава на заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че ищецът е положил 254.25 броя нощни смени и при приложението на разпоредбата на чл.5, ал.2 от Наредба №11/21.12.2005год. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, според която стойността на тонизиращите и ободряващите напитки е не повече от един лев на смяна, то дължимото от ответника обезщетение се явява установено в размера на сумата от 254.25 лв. Въз основа на тези си съображения въззивникът Т.Г.Я. моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от него част и за постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което предявеният иск по чл.181, ал.3 ЗМВР бъде уважен в претендирания размер, ведно с акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, както и заявява искане за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл.263 ал.3 от ГПК въззиваемият

ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София не е подал писмен отговор по насрещната въззивна жалба на Т.Г.Я. и не е изразил становище по нея.

В о.с.з. страните, редовно и своевременни призовани, не се явяват и не се представляват.

Пълномощникът на Т.Я. - адв.Б. депозира писмено становище с искане за потвърждаване на обжалваното решение в частта, оспорена от ГД "Гранична полиция" при МВР и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от легитимирани страни, в установените от закона срокове, поради което могат да се разгледат по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на Т.Я., с която против ГД"Гранична полиция" на МВР гр.София са предявени обективно кумулативно съединени искове - главен по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР и акцесорен с правно основание чл.86 ЗЗД, които искове след изменение на размерите са за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1639,35 лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 01.09.2016г.-01.09.2019г., получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд в дневен, както и на обезщетение за забава върху тази главница в размер на сумата 194,33 лв. Предявен е и иск по чл.181, ал.3 ЗМВР, който след изменение е за сумата 254,25 лв. - обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените от ответника ободрителни напитки по време на положените от ищеца 254,25 нощни дежурства в периода 01.08.2015г.-01.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумите по главниците от депозиране на исковата молба до окочнчателното им изплащане.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил глвния иск по чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР и акцесорния на него иск с правно основание чл.86 ЗЗД по съображения, че положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен и заплатен, съобразно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и при приложение на уредбата по специалния закон - ЗМВР, а именно: Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и изключва приложението на Наредбата на структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ и приложима само за работници и служители по трудово правоотношение. По иска за заплащане на обезщетение за непредоставените ободрителни напитки ответникът не е изразил становище.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е разкрита от районния съд.

Не е налице спор, че през процесния период - 01.09.2016 г. - 01.09.2019 г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като ищеца е заемал длъжността „мл.инспектор/старши полицай" в група „Охрана на държавната граница 03" при ГПУ-Малко Търново към РД "Гранична полиция" - Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ – София, т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени, т.е и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 01.09.2016 г. - 01.09.2019 г., ищецът е полагал труд на 12–часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 1666 часа. От заключението ва ВЛ се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1666 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1904,24 часа, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 238,24 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ е посочило, че допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1639,35 лв., изчислена съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. - 01.09.2019 г, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 194,33 лв. Екпертът е установил, че през периода 01.08.2015 г. - 01.09.2019 г. ищецът е положил 2034 часа нощен труд, който се равнява на 254,25 нощни смени, през които не са му предоставени за този период ободряващи напитки, нито ваучери за закупуване на такива и не са му изплащани суми, равностойни на дължимите напитки, като сумата за полагащите му се тонизиращи и ободряващи напитки възлиза на 254,25 лв.

Разпечатката съдържа 36 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/781d545c-c298-4172-8795-d7467e8593da