Решение № 394 от 29.10.2024, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Административно наказателно дело 1136/2024
- Вид
- Решение № 394
- Подписан
- 29.10.2024
- В сила
- 17.01.2025
- Състав
- Вероника Веселинова Станкова
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал.1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал.1,т.2 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 394 гр. Видин, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вероника В. Станкова при участието на секретаря Мила Ц. Петрова като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Административно наказателно дело № 20241320201136 по описа за 2024 година Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ГЕОРГИ ИЛИЕВ 2006“ЕООД,
ЕИК:200799015,със седалище и адрес на управление –гр.ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ представлявано от управителя си –Д. С. М.-Щ. против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ №8506415633 на АГЕНЦИЯ“ПЪТНА ИНРАСТРУКТУРА“, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал.2,т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 500 лева .
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Административно наказващият орган- редовно призован- явява се редовно упълномощен процесуален представител,като се развиват доводи за потвърждаване на електронният фиш.Претендират се разноски.
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна 1 страна следното:
ЕФ е издаден затова, че на 29.05.2023г. в 23,08ч. е установено нарушение с ППС-влекач, с техническа допустима максимална маса 20100,брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50 000 в община Видин, за движение по път I-1 км.23+485, с посока Намаляващ километър, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1,т.2 от ЗП, тъй като за същото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
В случая видно от обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ е, че не е направено точно описание на мястото, където е установено нарушението.Така както е описано само с технически параметри не става ясно дали действително нарушението е извършено на територията на ОБЩИНА –ВИДИН.Не става ясно и посоката на движение на превозното средство.
Липсват доказателства по АНП, от които да е видно, че техническото средство, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП дали е било технически изправно.
По делото са представени снимки на клип при заснемане на превозното средство, от които обаче не става ясно къде е заснето същото.На първата от тях не се вижда самото превозно средство, а само рег. номер, а на втората се вижда превозно средство без регистрационен номер.
Освен това електронният фиш е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, каквото е вмененото нарушение на жалбоподателя.Липсва ясна и точна фактическа обстановка на извършеното деяние, както и място на същото.
Не става ясно кога е извършено вмененото на жалбоподателя деяние и кога е издаден ЕФ, за да може да бъде проследен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който е императивен и обвързва АНО да издаде съответния ЕФ в шестмесечен срок, в противен случай е длъжен да прекрати производството.
Агенция „Пътна инфраструктура" е допуснала съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не описала в какво точно се изразява изпълнителното деяние, за да бъде подведено под претендираната за нарушена правна норма.
2
Ето защо съдът възприема доводите развити в жалбата за неспазване на процесуалните правила. Допуснато е неотстранимо процесуално нарушение от първостепенна важност, значително накърнило правото на защита на жалбоподателя. В атакувания електронен фиш е отбелязано, че същият е издаден на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който предвижда на юридическо лице - собственик на МПС от категорията по чл. 106, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, да се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Систематичният анализ на Глава VII от ЗДвП обаче показва, че отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено единствено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка е развита в разпоредбата на чл. 181ж, ал. 1 ЗДвП, която регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по ч.л. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен/ орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Горното извежда извода, че ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо.
Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП имат различно съдържание първата предвижда да се наказва водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, докато втората санкционира поведението на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 106, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са съществените различия в субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните санкции. Абсолютно недопустимо в този тип производства е прилагането на диференцираната процедура по отношение на конкретното деяние по 3 аналогия, както и разширителното тълкуване на закона.
За вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред — със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради това съдът приема, че издавайки обжалвания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо наказателно постановление, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са ограничени и правата на нарушителя да упражни правото си на защита с подаване на възражение и евентуално — оспорване на фактическите констатации на контролните органи.
Ето защо е налице основание за отмяна на електронния фиш, който е бил издаден при изначална опороченост, произтичаща от допуснато съществено процесуално нарушение, бележещо толкова висок интензитет, че да обезсмисли разглеждането на спора по същество.
С оглед изхода на производството претенцията на защитника на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. По делото се претендират разноски от страна на жалбоподателя, като е приложен договор за правна помощ с договорено и заплатено възнаграждение в размер на 660 лева по банков път.Искането се явява основателно. Като съобрази основателността на възражението на представителя на въззиваемата страна, както и приложимата към момента на изготвяне на договора за правна защита и съдействие (респективно уговарянето и фактическото изплащане на сумата, представляваща адвокатски хонорар) редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп., обн. в ДВ бр. 68 от 31.07.2020 п), съдът намери, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и не са налице основания за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство в размер над минималния такъв, регламентиран в чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата, поради което подлежащият на изплащане адвокатски хонорар следва да бъде определен в размер на 405 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2,т.1 и чл. 63д, ал.1 и 2 от ЗАНН, Съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ№8506415633 на АГЕНЦИЯ“ПЪТНА
ИНРАСТРУКТУРА“, с който на жалбоподателя-„ГЕОРГИ ИЛИЕВ 2006“ЕООД, ЕИК:200799015,със седалище и адрес на управление –гр.ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ представлявано от управителя си –Д. С. М.-Щ. за нарушение на чл.
102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал.2,т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 500 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВИДИН по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5