Решение № 54 от 14.05.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Самоков, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Параскева Хр. Г.а като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20261870200033 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0338-0012.. от 28.03.2025г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-София, РУ-Самоков с което на М. М. Г. с ЕГН ********** от гр.Самоков е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150 от ЗДВП.

Жалбоподателят, в жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание не се явява, изпраща представител- адв.Теофанов, който подържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна не изпраща представител, с придружително писмо изпращащо преписката прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в случай, че е над минимума в наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 15.08.2024г. около 20.30 часа в гр.Самоков, на ул.Ц.Б. 3 управлявал МПС мотоциклет Х...., без не е посочен рег. номер без да е правоспособен водач.

От писмените доказателства по делото съдът установи следната фактическа обстановка.

1

Актосъставителя Б. посочи, че не е установила нарушението лично, а това е сторил друг колега от МВР.Същевремнно по делото липсват докладни или други данни кой и как е установил нарушението.С оглед на това развитие на делото от тази фактическа обстановка освен от НП не се установява с категоричност М. Г. да е управлявал мотоциклет на посочените ден и място.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.Липсва устанавено по категоричен начин виновно поведение на санкционираното лице.Съдът не разпита свидетеля по актаС.Г. тъй като в самия АУАН изрично е подчертано че той е свидетел на съставяне на АУАН, а не на установяване на нарушението.Кое лице и как е установило нарушението остана неизвестно поради което и съдът няма как да призове като свидетел.

С оглед на така изложеното съдът е на становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени, поради недоказаност на твърдението за извършено нарушение.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят, като искане в тази насока е направено своевременно от страна на процесуалния му представител.

Съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОД на МВР-София.

Жалбоподателят е доказал реалното заплащане на 500 /петстотин/ лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е релевирала възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Действително с оглед решение от 25.01.2024г. на С ъдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22г. по описа на съда е прието че националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Ето защо и настоящия съд не е обвързан с прилагането на тази наредба и може да присъди възнаграждение и под определените там размери.В настоящия случай обаче като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, която е типична за подобен род дела, обстоятелството, че вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно не само изготвяне на жалбата, но и реално представителство в открито заседание съдът намира, че заплатения размер на адвокатския хонорар се явява справедлив и обоснован.

Предвид горното Съдът

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0338-0012.. от 28.03.2025г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-София, РУ-Самоков с което на М. М. Г. с ЕГН ********** от гр.Самоков е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150 от ЗДВП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР-София да заплати на М. М. Г. с ЕГН ********** от гр.Самоков сумата от 500 лева или (255.65 евро), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Самоков.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд - София област, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________ 3