Решение № 175 от 13.06.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Карлово, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. П. при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. П. Гражданско дело № 20225320100560 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание по член 54, ал.2 от ЗКИР.

Ищецът К. И. А. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., улица „Ц.Ч.“ *** твърди, че с приложения договор от 07.09.2009 г. по нотариален акт № 137, том III, рег. № 8690, дело № 537/2009г. на *** Т.Р. с рег. № *** на НК и районен на действие - района на Карловски районен съд, акт № 13 , том VII, дело № 1219/2009г. на СлВп при Карловски районен съд, купил процесния недвижим имот, като имотът впоследствие бил закупен от търговско дружество „К. Л. – К.“ ЕООД, негова собственост.

Първоначално този имот бил купен от Ф.Х.Ф. с приложения договор за продажба на недвижим имот от 19.01.1996г., вписан с вх.№ 63 от 30.01.1996г., том 134, стр.1157. С договор от 06.06.2001г. на *** С.Р. с рег. № *** на НК и с район на действие - района на КрлРС № 167, том I, рег. № 3380, дело № 249/2001г., акт № 6, том IV, дело № 654/2001г. на СлВп при КрлРС Ф.Х.Ф. и съпругата му Т.Г.Ф. продали процесния имот на праводателя на ищеца Б.В.С.. От 1996г. до 2009г. имотът бил владян от предишните му собственици.

Имотът бил ограден. От месец септември 2009г. и до настоящия момент ищецът владеел имота явно и необезпокоявано. През 2013г. дружеството му купило и разположения на северозапад парцел 16 по плана на селскостопанския двор, който имот също владеел явно и необезпокоявано от 2013г. и до настоящия момент .

До 2020г., никога и никой не оспорвал правото му на собственост 1 върху процесния имот, както и съседния му такъв.

Представя заповед № 94-К-81/27.01.2010г. на *** на ответната О. К. и скица № 117/12.10.2009г. също на О. К., които били издадени на ищеца по повод процедура за изменение на ПУП-ПР досежно процесния парцел 16.

Прилага и удостоверение с изх.№ 24/17.02.2010г. на К. К., издадено му по повод на същата тази процедура. Тези документи сами по себе си признавали правото му на собственост върху процесния имот.

Ето защо било огромно учудването му, когато установил, че имотът и сградите в него не са били отразени в КККР на гр. К., одобрена със заповед № РД-18-618/04.09.2019г. Възложил геодезическо заснемане на имота и сградите, в резултат на което се оказало, че северозападната част от парцел № 12 попада в УПИ I - обществено и жилищно строителство в кв. 54 по КРП на гр. К., одобрен със заповед № 69/03.02.1995г. Останалата част от парцела попадала върху общински имот по КККР - в ПИ с идентификатор ********, а целият процесен парцел 16 ведно с построената в него сграда, не само, че не били отразени в КККР, но и попадали в ПИ с идентификатор ********, записан като земя по чл.19, собственост на О. К..

Ищецът предприел действия по попълване на КККР и КРП, както по отношение на процесния имот, така и на съседния такъв, който бил собственост на дружеството му. Ответната О. К. оспорила издадената заповед № 18-378/11.01.2021г. на *** на СГКК-П., с която било извършено поисканото от ищеца попълване на КККР на град К. с гореописаните имоти.

По образуваното адм. дело № 513/2021г. на Административен съд-Пловдив се оказало че с протокол № 9 от 16.07.2010г. на Комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ, имот № 386.10 с площ от 13.684 дка по КВС на гр.К., К. община, одобрена със заповед № 73/17.08.1999г., идентичен ******** по КККР, бил определен като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. По сега действащата КККР на град К. този имот бил записан като земя по чл. 19 на О. К.. В резултат на така установените обстоятелства и с оглед на това, че О. К. оспорвала правото му на собственост върху гореописаните парцели, Административен съд-Пловдив отменил обжалваната заповед № 18-378/11.01.2021г. на *** на СГКК- П..

Всичко това показвало, че по отношение на притежавания ищеца имот е налице спор за материално право, който следвало да бъде разрешен по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР, тъй като било налице застъпване между плана на селскостопанския двор, по който план бил образуван и продаден процесния имот, и от друга страна КККР на гр.К., К. община.

МОЛИ съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ за установено по отношение на О. К., седалище и адрес на управление град К., ул. П.С. ***, законен представител Е.К.., че от К. И. А. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., улица „Ц.Ч.“ *** е собственик по силата на договор за покупко-продажба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 972 (деветстотин седемдесет и два) кв.м, находящ се в стопанския двор на град К., К. община, съставляващ парцел 16 (шестнадесети) по кадастрален и регулационен план на стопанския двор на град К., одобрен със Заповед № 196/08.04.2002г. на О. К., ведно с построената в него КОЛАРОЖЕЛЕЗАРСКА РАБОТИЛНИЦА със застроена площ от 154 (сто петдесет и четири) кв.м, както и всички други строителни подобрения, при граници и съседи: от север 2

- парцел 12, от изток - път, от юг - парцел 17 и от запад - парцел 11, както и че в КККР на града, одобрени със Заповед № РД-18.618/04.09.2019 г. на ИД на АГКК, са налице непълноти и грешки, изразяващи се в това, че процесният имот ведно с построените в него сгради, и правото му на собственост върху същите не са отразени, а теренът , върху който имотът попада по КРП и по КККР е собственост на ответната О. К..

ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност, да го признае за собственик на същия недвижим имот на основание давностно владение и да допусне поправка на кадастралната карта.

Претендира деловодни разноски.

В ХОДА на процеса ищецът е конкретизирал предмета на спора, като моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 972 кв.м ведно с построената в него КОЛАРОЖЕЛЕЗАРСКА РАБОТИЛНИЦА със застроена площ от 154 кв.м както и всички други строителни подобрения, който имот по нотариален акт № 13, том 7, дело № 1219/2009г. на СлВп при Карловски районен съд съставлява парцел 16 по плана на селскостопанския двор на гр.К., приет от комисия с протокол от 26.12.1994г., както и че в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.К., К. община, одобрени със заповед № РД-18618/04.09.2019г. на ИД на АГКК, са на лице непълноти и грешки, изразяващи се в това, че гореописаният имот с площ на място от 1013 кв.м (хиляда и тринадесет кв.м), заключена между точки 31, 32, 33, 34, 35 и 31 по скица *** от заключението на в.л. Й., ведно с построената в него коларожелезарска работилница със застроена площ от 154 кв.м и други строителни подобрения, както и че правото му на собственост върху тези имоти не са отразени в КККР на град К., К. община, като и че същият попада изцяло в поземлен имот с идентификатор ******** по КККР - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на О. К..

Ответникът О. К., седалище и адрес на управление град К., ул. П.С.

***, законен представител Е.К.. оспорва иска.

Сочи, че от подадената искова молба от К. А. ставало ясно, че същият претендира да е собственик на имот от 972 кв.м, парцел 16, находящ се в стопанския двор на град К.. Претендираният имот попадал изцяло върху ПИ с идентификатор ******** по КККР на град К. - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ на О. К.. От лицето били предприети действия по попълване на посочения имот в КККР на град К., за което била издадена заповед № 18-378/11.01.2021 г. на *** на СГКК гр. П.. Същата била оспорена по съдебен ред от О. К. пред Административен съд-Пловдив, поради наличието на спор за материално право. С решение № 702 от 20.04 2022 г. по адм. дело № 513/2021 г., жалбата на О. К. била уважена и издадената заповед била отменена, но към настоящия момент решението все още не било в сила, тъй като срещу него била подадена касационна жалба от *** на СГКК - П. пред Върховен административен съд.

От друга страна, имотът по КВС с № 386.10, нива, площ 13.684 дка, определена за възстановяване в съществуващи стари реални граници, била определена в приложение № 1, към раздел II, т. 1 от протоколно решение № 9 от 16.07.2010 г., на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № 0338/06.07.2010 г. на *** на О.Д.З. - П., като земи по чл. 19 от 3

ЗСПЗЗ. Посоченият имот № 386.10 по КВС бил идентичен с ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр. К., одобрена със Заповед № РД-18618/04.09.2019 г. на Изпълнителния Директор на АГКК.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците се стопанисвала от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите ставали общинска собственост. Земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ били тези земи, които са били включени в ТКЗК, ДЗС и други образувания, подлежали са на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали след възстановяване правата на собствениците, поради факта, че не са били заявени или по други причини (решение № 212 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 1493/2016 г. на Върховен касационен съд, І-во гр. отделение; решение № 15847 от 21.12.2009 г. по адм. д. № 9045/2009 на Върховния административен съд).

С оглед на гореизложеното, О. К. се легитимирала като собственик на имот № 386.10 по КВС, идентичен с ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр. К., по силата на посоченото протоколно решение, в което били определени земите от остатъчния поземлен фонд - земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, след възстановяването на земеделските земи на бившите собственици и влизане в сила на Картата на възстановената собственост за землище гр. К., обявена в ДВ бр. 73/17.08.1999 г.

О. К. нямала съставен акт за общинска собственост за имота, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС), Общината удостоверявала възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, но последният нямал правопораждащо действие. Т.е. за да заяви право на собственост върху имот, не било необходимо общината задължително да има съставен акт за общинска собственост за същия, а било достатъчно да е осъществен посоченият в ЗОС ред за придобиване на имота, а в случая това било по силата на чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОС, съгласно който „Общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон“, в случая регламентирания в чл. 19 от ЗСПЗЗ ред.

На следващо място, със заповед № 69/1995 г. бил одобрен кадастрален и регулационен план (KPП) на гр. К..

В ДВ бр. 73/17.08.1999 г. била обявена картата на възстановената собственост (КВС) на гр. К., инкорпорирана в кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. К. (само за землището), одобрена със заповед № РД-18-618/04.09.2019 г. на Изпълнителния Директор на АГКК.

През 2002 г. бил изготвен кадастрален и парцеларен план „С.Д.“ град К., но същият не бил одобрен по надлежния ред с издадена нарочна заповед, съответно не влязъл в сила и към настоящия момент.

В исковата молба било посочено, че именно по този план е образуван и продаден процесния имот. Доказателство, че планът не е влязъл в сила е била и представената с исковата молба скица № 117/12.10.2009 г., в която със забележка било посочено, че „Скицата е изчертана от кадастрален и парцеларен план на С.Д. - гр. К. - приет с констативен протокол от 25.04.2002 г., съгласно заповед № 196/08.04.2002 г. на О. К..

4

От посочения констативен протокол ставало ясно, че на основание посочената заповед № 196/08.04.2002 г. на *** на О. К., се е събрала комисия, която да извърши проверка по писмо от областния управител и констатирала, че стопанския двор гр. К. е към ТКЗС(л) гр. К. и че в К.то е предаден по опис целият архив на ТКЗС(л) гр. К., включително и кадастралните планове, които са предадени и на техническа служба при О. К..

От посочената заповед № 196/08 04.2002 г. на *** на О. К., ставало ясно, че същата е издадена за назначаване на посочената комисия, която да извърши проверка.

Т.е. видно било, че констативния протокол от 25.04.2002 г. и сочената заповед № 196/08.04.2002 г. на *** на О. К. (приложени към настоящия отговор), не касаят одобряване на посочения кадастрален и парцеларен план „С.Д.“ гр. К., а процесният имот бил изчертан по план, който не е одобрен и влязъл в сила.