Определение № 24568 от 03.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24568 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20251100512139 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 247481/16.07.2024 г. о т Х. В. Г. срещу Определение № 28959/07.07.2025 г. по гр.д. № 57793/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, с което районният съд е върнал исковата молба с вх. № 25004596/15.02.2024 г., подадена от Х. В. Г., ЕГН **********, срещу Софийски районен съд, по която е образувано гр.д. № 57793/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, като недопустима и е прекратил производството по делото.

Жалбоподателят счита,че определението е нищожно и неправилно, тъй като искането му е било насочено до ВКС, а не до СРС за прогласяване на нищожността на съдебно решение. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за администриране на искането в съответствие с указанията на ВКС до 151 състав на СРС.

В законоустановения срок за отговор на частната жалба е депозиран такъв, с който се оспорва подадената частна жалба и се търси потвърждаване на обжалваното определение.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 485/30.01.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1327/2022 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав, е потвърдено Решение № 1

20216762/29.11.2021 г., постановено по гр.д. № 40246/2019 г. по описа на СРС, 151 състав, с което е признато за установено по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД искове срещу Х. В. Г., че последният дължи суми на ищеца за потребена топлинна енергия, дялово разпределение и мораторни лихви върху двете главници за конкретен период, посочен в решението.

Чрез СРС Х. В. Г. е депозирал Искане/Молба с вх. № 25004596/15.02.2024 г., отправено до Върховния касационен съд, за „отмяна поради нищожност на влязло в сила Решение № 20216762/29.11.2021 г., постановено по гр.д. № 40246/2019 г. по описа на СРС, 151 състав – Съдия Слава Гьошева“.

С Разпореждане на съдия по дежурство от 05.03.2024 г. е дадено указание на Х. Г. да посочи обстоятелствата, които твърди да представляват основания за отмяна на Решение № 20216762/29.11.2021 г., постановено по гр.д. № 40246/2019 г. по описа на СРС, 151 състав.

По делото е депозирано Уточнение от 29.03.2024 г. от Х. Г..

С Разпореждане от 01.07.2024 г. съдът е разпоредил преписи от молбата и от уточнението да се изпратят на останалите страни по делото за отговор в едноседмичен срок, след което делото да се изпрати на ВКС.

С Разпореждане № 1571/23.07.2024 г. на Таня Орешарова, и.ф. председател на Трето ГО при ГК на ВКС, са констатирани нередовности на депозираната молба с вх. № 25004596/15.02.2024 г. Преписката е върната на СРС с изрични указания да даде на Х. Г. указания за конкретизиране на отправеното до съда искане, който да сочи ясно и недвусмислено дали се иска отмяна на влязлото в сила решение или прогласяване на неговата нищожност. След изпълнение на горните указания СРС е следвало да направи нова преценка за правната квалификация на направеното искане – такова по чл. 303 ГПК или иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, след което да действа според дадената правна квалификация.

С Разпореждане от 20.08.2024 г. съдът е дал указание на Х. Г. да уточни ясно и недвусмислено дали иска отмяна на влязлото в сила решение или прогласяване на нищожността му.

По делото е депозирано Уточнение от 19.09.2024 г., с което е заявено, че се иска прогласяване на нищожност на решението, което ще доведе до неговата отмяна.

2

С Разпореждане от 25.09.2024 г. съдът е разпоредил да се докладват книжа в оригинал за образуване на ново дело по иск за прогласяване на нищожност на влязло в сила решение.

На 11.10.2024 г. Х. Г. е депозирал искане по чл. 253 ГПК за отмяна на горното разпореждане и изпращане на делото на ВКС. Искането е оставено без уважение с разпореждане от 21.10.2024 г.

На 01.10.2024 г. е образувано гр.д. № 57793/2024 г. по описа на СРС, 36 състав.

С Разпореждане от 23.10.2024 г. по гр.д. № 57793/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания на Х. Г. да заяви изрично дали предявява иск за прогласяване на нищожността на съдебното решение на СРС и, ако предявява такъв, да формулира надлежен петитум на исковата молба.

Депозирано е по гр.д. № 57793/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, Заявление от 07.11.2024 г., с което Х. Г. не е изпълнил указанията на съда.

С Разпореждане от 21.01.2025 г. по гр.д. № 57793/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, на основание чл. 131, ал. 1 ГПК е изпратен препис от молбите от 15.02.2024 г., 29.03.2024 г., 19.09.2024 г. и 07.11.2024 г. на ответната страна по делото.

Горните молби са връчени на СРС като ответник по делото. Последният е подал писмен отговор, с който оспорва допустимостта на иска.

С Определение от 15.04.2025 г. по гр.д. № 57793/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, съдът е направил проект за доклад по делото и го е насрочил за разглеждане в съдебно заседание. Като ответник е посочен СРС.

В проведено на 18.06.2025 г. съдебно заседание исковата молба е обездвижена и на Х. Г. са дадени указания да посочи конкретен ответник и да го индивидуализира.

На 01.07.2025 г. Х. Г. е депозирал Уточнение, с което е посочил, че гр.д. № 57793/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, е образувано против волята му, по искането му от 15.02.2024 г. следва да се произнесе ВКС.

С обжалваното Определение № 28959/07.07.2025 г. по гр.д. № 57793/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, районният съд е върнал исковата 3 молба с вх. № 25004596/15.02.2024 г., подадена от Х. В. Г., ЕГН **********, срещу Софийски районен съд, по която е образувано гр.д. № 57793/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, като недопустима и е прекратил производството по делото. В мотивите съдът е посочил, че надлежен ответник по претенция за прогласяване на нищожност на съдебно решение е насрещната страна по решението, а не съдът, който го е постановил, поради което липсва пасивна процесуална легитимация на ответника по делото СРС.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 130 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Нормата на чл. 130 ГПК задължава съда да следи служебно за наличието на положителни и липсата на отрицателни процесуални предпоставки за допустимостта на иска, включително и за правния интерес от търсената съдебна защита. Съдът може във всяко положение на процеса да прецени дали искът, с който е сезиран, е допустим. Допустимостта на иска се преценява въз основа на изискванията на закона за конкретните видове искови производства и въведените с исковата молба твърдения, очертаващи предмета на спора. Въззивният съд винаги следва да извършва служебно проверката за допустимостта на първоинстанционното решение, респективно за допустимостта и редовността на исковата молба. Ако при проверката бъде констатирано, че искът е недопустим, задължението на съда е да върне исковата молба.

В настоящия случай въззивният съд приема, че в изпълнение на дадените с Разпореждане № 1571/23.07.2024 г. на Таня Орешарова, и.ф. председател на Трето ГО при ГК на ВКС, СРС е дал възможност на Х. Г. да уточни дали иска отмяна или прогласяване на нищожност на влязло в сила съдебно решение. С уточнителната молба от 19.09.2024 г., жалбоподателят Х. Г. твърди, че „ясно е заявено, че се иска прогласяване на нищожност на Решение № 20216762/29.11.2021 г., по гр.д. № 40246/2019 г. по описа на СРС, 151 състав, ГО, СРС, което ще доведе до неговата отмяна“ .

Даденото уточнение въззивният съд не намира за недвусмислено, 4 поради което последващите процесуални действия на съда – изпращане на книжа в оригинал за образуване на ново дело по иск за прогласяване на нищожност на влязло в сила решение, се явяват преждевременни.

При тези обстоятелства обжалваното определение, с което исковата молба (без да е категорично установено, че действително представлява искова молба, а не молба за отмяна по реда на гл. 24 ГПК) е върната на основание чл.

130 ГПК, е неправилно и подлежи на отмяна.

След връщане на делото на 36 състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия съдът следва да даде изрични, точни, ясни и недвусмислени указания на Х. Г. да уточни дали Искане/Молба с вх. № 25004596/15.02.2024 г., Уточнение от 29.03.2024 г. и Уточнение от 19.09.2024 г. представляват 1) установителен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване на нищожността на влязло в сила съдебно решение – Решение № 20216762/29.11.2021 г., постановено по гр.д. № 40246/2019 г. по описа на СРС, 151 състав, в който случай ответници по иска следва да бъдат „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД, или 2) молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение – Решение № 20216762/29.11.2021 г., постановено по гр.д. № 40246/2019 г. по описа на СРС, 151 състав, по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, в който случай Х. Г. следва да посочи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 28959/07.07.2025 г. по гр.д. № 57793/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, с което районният съд е върнал исковата молба с вх. № 25004596/15.02.2024 г., подадена от Х. В. Г., ЕГН **********, срещу Софийски районен съд, по която е образувано гр.д. № 57793/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, като недопустима и е прекратил производството по делото.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно мотивната част на определението.

Определението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6