Решение № 2091 от 29.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2091 гр. Плевен, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430103550 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Г. В. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ****”, бл. №67, вх.Г, ет.2, ап.6, чрез пълномощник адв. С. С. Т., с адрес на адвокатската кантора: гр. ****“№ 12, ет.1, Съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: чрез ЕПЕП или на адрес: гр. ****“№ 12, ет.1 против К.К.М." ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С**** ****" № 15, вх. Г, ет. 6, и "К.Г." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: : гр. **** *** № 24, ет. 3, ап. 7, в която се твърди следното : ищцата сключила с първия ответник – „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙ041B” ЕАД, договор 3-1-12051-296162 за потребителски кредит тип кредитна линия - решение от 26.07.2023 година на стойност 1000 лева; срок на кредита – 12 месеца; при лихвен процент по кредита – 36 % ; и Годишен процент на разходите(ГПР) – 42,97 %. Общ размер на всички плащания – 1205,52 лева. По силата на чл1, ал.2 от Договора, задължението по него следва да бъде обезпечено чрез двама поръчители, наети на трудов договор с минимално брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева, одобрено от дружеството поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от К.К.М. ЕАД банка, в срок от пет дни от одобрено искане за усвояване. На същата дата – 26.07.2023 година Г. Й. сключила с втория ответник – „К.Г.” ЕООД, Договор за възлагане на поръчителство, съгласно който поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения при условията и за срока на Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № 3-1-12051-296162 от 26.07.2023 г., като за поемане на тези задължения потребителя дължи 1 възнаграждение на поръчителя в размер на 1458,48 лева платимо на месечни вноски. Съгласно чл.2, ал.3 от Договора за поръчителство, потребителят има правото да заплаща възнаграждението по сметки на „К.К.М.” ЕАД, като по този начин общата погасителна вноска се увеличава на 222 лева, а общата дължима сума по кредита на 2664 лева. Ищцата е погасила задълженията си по двата договора, чрез заплащането на следните суми: на 26.08.2023 – 222 лв; на 25.10.2023 – 222 лв; ба 10.11.2023 – 222 лв; на 11.01.2024 – 222 лв; на 09.02.2024 – 230 лв; и на 16.04.2024 – 1350 лева. Така общата сума заплатена по договор 3-1-12051-296162 за потребителски кредит тип кредитна линия решение от 26.07.2023 година и Договор за възлагане на поръчителство от 26.07.2023 година е в размер на 2468 лева.

Заявява се, че договорите са недействителни поради следното :

Ответниците "К.К.М." ЕАД, с ЕИК ********** и "К.Г." ЕООД, с ЕИК ********* представляват финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпускат заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Видно от предмета на дейност на дружествата в ТР при АВ е, че те извършват дейност като финансови институции, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3а от ЗКИ. В случая сключеният договор за предоставяне на кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК – потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Конкретно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР при изчисляването му във всеки един от процесните договори.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително 2 разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора – 42,97 %, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В процесния договор е посочен размер на ГПР, като този допълнителен разход за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР. Ако към посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите разходи – допълнителната сума за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК – пет пъти размер на законната лихва. Това е недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорите са сключени при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им, което е явно тъй като кредиторът включва възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство при формирането на месечните погасителни вноски.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно договора за предоставяне на поръчителство, заемодателят е овластен да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не подкрепя доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице- поръчител. Изложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Плащането на възнаграждението за поръчителство обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на 3 оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

При отчитането на възнаграждението за предоставяне на поръчителство като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът му би надхвърлил законоустановения. Поради изложеното, сключването на договор за предоставяне на поръчителство се явява допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с договора за кредит, потребителят дължи възнаграждение за нея (независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността на гаранта или не) и този разход е известен на кредитора - т. е безспорно следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на ГПР. Между двата договора е налице безспорна обвързаност, която се установява от редица допълнителни обстоятелства - сключване на договора за поръчителство с посочено в сайта на кредитора и одобрено от кредитора ЮЛ, сключване на договорите в един и същи ден и не на последно място - еднакъв период на дължимост на сумите по тези договори, с погасяване на кредита и възнаграждението за поръчителство по изрично посочени банкови сметки на "К.К.М." ЕАД. Не на последно място в договорите за предоставяне на поръчителство е изрично посочено, че "К.К.М." ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност още веднъж потвърждава извода, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на "К.К.М." ЕАД и при необходимост от ангажиране отговорността на поръчителя, реално би се стигнало до абсурдната ситуацията кредиторът да плати сам на себе си. Дължимото възнаграждение по сключения договор за поръчителство се явява допълнително възнаграждение за кредитора и прикрит разход по кредита, който значително го оскъпява и макар, че е уговорено по "друго" правоотношение, то целта е била единствено да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК ("Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.").

Посочва се, че по отправено преюдициално запитване досежно българското законодателство, е постановено Решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело C-337/23. Прието е, че Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. В процесния случай, сключването на договора за поръчителство е наложено на потебителя с клаузата на чл.1 ал.2 от договора за кредит.

Неспазването на нормативните изисквания на националните правни разпоредби, както и на Директивите на ЕС в областта на защита на потребителите е основание за нищожност на договора поради противоречие със закона. В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22. Прието е, че член 10, параграф 2, буква 4 ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В конкретния случай в договора за потребителски кредит е посочен ГПР – 42,97 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.