Решение № 259 от 30.09.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Бургас, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

С.А АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20242100600905 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), образувано по чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и чл.

383, ал. 2 от НПК.

Делото е образувано по повод постъпила въззивна жалба от адвокат Калоян Владимиров Кръстевич от Адвокатска колегия – Бургас, упълномощен защитник на обвиняемия С. Л. П., ЕГН: **********, против Определение № 295 от 12.06.2024 г., постановено по НОХД № 2301/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С атакувания първоинстанционен съдебен акт, постановен в съдебно заседание след одобряване на споразумение за решаване на делото, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК С. Л. П. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 2800,00 лева (две хиляди и осемстотин лева), с равностойност в евро в размер на 1431,62 евро (хиляда четиристотин тридесет и едно евро и шестдесет и два цента), представляваща установената пазарна равностойност на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *********, послужил за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което П. е признат за виновен по същото дело, както и сумата от 5,00 лева (2,56 евро) държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

В първоначалната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и постановеност на обжалвания акт при съществени нарушения на процесуалните правила. Защитникът на обв.П. поддържа, че 1 въпросите, по които съдът може да се произнася с определение след решаване на делото, са лимитативно изброени в чл. 306, ал. 1 от НПК и сред тях не фигурира присъждането на равностойността на МПС по чл. 343б, ал. 5 от НК.

Сочи се още, че равностойността не съставлява наказание по смисъла на чл.

301, ал. 1, т. 3 от НПК и постановяването на допълнително определение след одобряване на споразумението е процесуално недопустимо.

В срока по чл. 322 от НПК не е постъпил писмен отговор от Районна прокуратура – Бургас.

Окръжен съд – Бургас, след като се запозна с материалите по НОХД № 2301/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, обсъди наведените във въззивната жалба оплаквания и извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 314 от НПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на глава двадесет и девета от НПК. В открито съдебно заседание на 12.06.2024 г.

Районен съд – Бургас, XII Наказателен състав, е разгледал внесено споразумение за решаване на делото, сключено между Районна прокуратура – Бургас, защитника адв. Кръстевич и обвиняемия С. Л. П..

С протоколно определение от 12.06.2024 г. по НОХД № 2301/2024 г.

Районният съд е одобрил постигнатото окончателно споразумение, съгласно което обвиняемият С. Л. П., ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на 26.12.2023 г. около 11:00 часа в гр. Бургас на бул. „Владимир Вазов“ до № 8 е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Астра“ с рег.

№ *********, след употреба на наркотични вещества – кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство „Drug Test 5000“ (проба № 254) – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, извършено с пряк умисъл по чл. 11, ал.

2 от НК.

За извършеното престъпление, на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, на П. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години; на основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не е наложил предвиденото кумулативно наказание „глоба“; на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от осем месеца (с приспадане по чл. 59, ал. 4 от НК на времето, през което е бил лишен по административен ред, считано от 26.12.2023 г.); възложени са му разноските по досъдебното производство в размер на 115,00 лева (58,80 евро) по сметка на ОД на МВР – Бургас; постановено е унищожаване на вещественото доказателство (тест касета) и на основание чл. 24, ал. 3 от НПК наказателното производство по делото е прекратено. Определението за одобряване на споразумението е придобило законна сила на 12.06.2024 г. С одобреното споразумение иззетият като веществено доказателство лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *********, е върнат на неговия законен собственик, който не е обвиняемо лице – търговското дружество „Д.Е.С. ***“ ООД – гр. Бургас. Непосредствено след одобряването на споразумението и прекратяването на наказателното производство, първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за имуществените последици по чл. 343б, ал. 5 от НК, като е постановил обжалваното Определение № 295 от 12.06.2024 г., с което е осъдил дееца С. Л. П. да заплати в полза на държавата пазарната равностойност на автомобила в размер на 2800,00 лева (1431,62 евро), установена от приетата по делото съдебнооценителна експертиза, ведно с 5,00 лева (2,56 евро) държавна такса за 2 издаване на изпълнителен лист.

При тези фактически данни въззивният съд намира обжалвания акт за правилен, обоснован и законосъобразен по следните съображения:

Съдът счита възражения на защитата, че чл. 306, ал. 1 от НПК не оправомощава съда да се произнася с последващо определение по чл. 343б, ал.

5 от НК след одобряване на споразумение, за неоснователни. Съгласно чл. 383, ал. 2 от НПК след одобряване на споразумението съдът се произнася по прилагането на чл. 53 от НК по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е специална материалноправна норма, която доразвива и разширява общия институт на чл. 53 от НК, уреждайки имуществените последици спрямо моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението. Отнемането на превозното средство или присъждането на неговата равностойност (когато деецът не е собственик) не представлява наказание по смисъла на чл. 37 от НК, а е специална имуществена мярка за извършеното противоправно деяние. Като такава, тя настъпва по силата на закона и не съставлява елемент от наказателната отговорност, поради което страните в производството по чл. 381 от НПК не разполагат с материална или процесуална възможност да договарят нейното неприлагане или редуциране. Прилагането на тази мярка принадлежи към изключителната компетентност на съда, който е длъжен да се произнесе по нея с отделно определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, подлежащо на самостоятелен инстанционен контрол по реда на глава двадесет и първа от НПК (чл. 306, ал. 3 от НПК). Следователно районният съд не само не е допуснал процесуално нарушение, но е спазил стриктно установения в закона процесуален ред.

По силата на императивното правило на чл. 343б, ал. 5 от НК, в случаите по ал. 1–4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, ако то е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда неговата равностойност.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че процесният автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *********, не е собственост на обвиняемия П., а принадлежи на трето юридическото лице „Д.Е.С. ***“ ООД. С връщането на автомобила на неговия законен собственик правилно и своевременно са защитени правата на добросъвестното трето лице съобразно стандартите, заложени в практиката на Съда на Европейския съюз по дело C393/19. След като лекият автомобил не е лична собственост на дееца и не може да бъде отнет в полза на държавата, законосъобразно първоинстанционният съд е приложил втората императивна хипотеза на чл.

343б, ал. 5 от НК, като е осъдил П. да заплати паричната равностойност на превозното средство. Размерът на присъдената сума – 2800,00 лева (1431,62 евро), е точно установен въз основа на заключението на изготвената съдебнооценителна експертиза, отразяващо действителната пазарна стойност на автомобила към момента на деянието. Това разрешение съответства изцяло на практиката на Конституционния съд на Република България, изразена в Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. С цитираното решение Конституционният съд отхвърли искането за установяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 от НК в частта относно присъждането на равностойността на МПС, когато деецът не е собственик.

Конституционният съд изрично прие, че мярката преследва висша легитимна цел – опазване на живота и здравето на гражданите, и провежда конституционния принцип за равенство пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията), гарантирайки, че извършителите няма да бъдат третирани привилегировано само поради обстоятелството, че са извършили 3 престъплението с чуждо превозно средство.

С Решение от 10.09.2026 г. по преюдициално дело C-655/24 (Latranov, ECLI:EU:C:2026:735) Съдът на Европейския съюз постанови, че Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. не се прилага към престъпленията по транспорта по чл. 343б от НК, тъй като те не попадат в обхвата на организираната или тежката трансгранична престъпност. СЕС прие също, че Директива (ЕС) 2024/1260 не е приложима ratione temporis преди изтичането на срока за транспонирането й, поради което Хартата на основните права на ЕС не намира приложение на основание чл. 51, параграф 1 от нея.

Висящото пред СЕС дело C-2/26 (Kaldov) също не съставлява пречка за разрешаване на правния спор въз основа на действащото национално законодателство.

Неприложимостта на Хартата не освобождава националния съд от задължението да съобрази гаранциите за защита на собствеността по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Съгласно трайната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), включително по делата Markus v. Latvia (жалба № 17483/10, § 67), Yaylali v. Serbia (жалба № 41694/14, §§ 56–59) и Sporrong and Lönnroth v.

Sweden (§§ 69 и 73), всяко финансово задължение или конфискационна мярка следва да поддържа справедлив баланс между изискванията на общия интерес и защитата на правата на индивида, без да възлага върху него индивидуална и прекомерна тежест.

В настоящия случай въззивният състав намира, че наложената имуществена мярка покрива напълно критериите за пропорционалност:

1. Тя е установена в ясен и достъпен закон - в чл. 343б, ал. 5 от НК и преследва категорична легитимна цел – генерална и специална превенция срещу шофирането след употреба на алкохол или наркотични вещества като дейност със завишен риск от тежък пътен травматизъм. Съгласно мотивите на Конституционния съд в Решение № 8 от 17 юли 2025 г. по к. д. № 15/2024 г. животът и здравето на гражданите представляват висши конституционни ценности, които държавата е длъжна да защитава чрез адекватни законодателни и правоприлагащи механизми. Определянето на наказателната политика и на средствата за противодействие на престъпността е преди всичко в правомощията на законодателя, който разполага с широка свобода на преценка при избора на подходящите средства за защита на обществения интерес. Именно в този контекст следва да се разглежда и разпоредбата на чл.

343б, ал. 5 НК, чиято цел е да противодейства на една от най-опасните форми на транспортна престъпност – управлението на моторни превозни средства след употреба на алкохол или наркотични вещества, създаващо непосредствен риск за живота и здравето на участниците в движението.

2. Размерът на паричната равностойност е 2800,00 лева (1431,62 евро).

Тази сума представлява умерен паричен еквивалент, съобразен с действителната ниска пазарна стойност на автомобила, и не създава непосилна финансова тежест за осъденото лице П..