Протокол № 15008 от 15.06.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 15008 гр. София, 12.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20221110150557 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

П Р О Т О К О Л година 2023

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД град София

ГО, 159 състав

На дванадесети юни две хиляди двадесет и трета година.

В публично съдебно заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Деница Урумова

Секретар: Надежда Иванова сложи за разглеждане гражданско дело № 50557/2022 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ИЩ ЕЦЪ Т „****“ АД – редовно призован за съдебно заседание, представлява се от адв. Т. и адв. М., с пълномощно от днес.

ОТВЕТНИКЪТ „****“ ЕАД – редовно призован за съдебно заседание, представлява се от юрк. С. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ „****“ АД– редовно призован за съдебно заседание, представлява се от адв. П. адв. П., с пълномощно по делото.

ВЕЩО ЛИЦЕ Л. К. С. - редовно призован за съдебно заседание, не се явява.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА писмо от Министерство на енергетиката ведно с приложени писмени доказателства.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от вещото лице, в която същата заявява, че поради краткия срок не е могла да изготви експертизата и моли да и бъде даден допълнителен такъв.

СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че по делото е изготвен проект за доклад, инкорпориран в Определение от 02.05.2023 г., в който съдът се е произнесъл по правната квалификация на предявените искове, разпределил е тежестта на доказване между страните и се е произнесъл по направените от страните доказателствени искания.

Адв. М.: Поддържам исковата молба. Нямаме възражения по проекта за доклад. Имаме искане за допълване на същия, във връзка с отговорите на ответниците. На първо място досежно правния интерес допълнително посочваме, за което ще представим доказателства и считам не е спорно между страните, че „****“ АД е собственик на 8 броя трафопоста, които са на територията на к.к. **** и които са част от съоръженията, посредством които се осъществява дейността разпределение на енергия, като изпълнението на правата и задълженията по процесния договор, чиято нищожност се търси, ще препятстват освен изпълнението на правата и задълженията на договорите на „****“ АД, както с ответника „****“ АД, досежно обектите присъединени към разпределителната мрежа находящи се на територията курортния комплекс, така и по отношение на обекти, които са с ползватели или собственици трети лица, с които също ищеца има отношения, във връзка с разпределение на енергия, но ще препятства и ползването на собствени съоръжения за бъдещ период от страна на ответника, включително и възможността му да използва същите на бъдещи присъединявания на бъдещи клиенти, в това число и на производители и да изпълнява задълженията си по тези бъдещи правоотношения. По отношение на твърдението за собственост на описаните в отговора на исковата молба и на двамата ответника кабелни линии и въобще на мрежата, която се намира на територията на курортния комплекс, и двата отговора са съсредоточени и сочат наличие на сила на присъдено нещо между страните, формирано във връзка на отказ от иск на „****“ по дело № 85/2016 г. на ОС- Добрич. Във връзка с тези твърдения заявяваме, че оспорваме да е формирана сила на присъдено нещо по отношение на собствеността към 2015 г. Момента, към който следва да се извърши преценк, досежно нищожността на договора на всяко едно от сочените в исковата молба основания, е момента на сключване. С оглед на това твърдим, че „****“ АД не е собственик включително и на посочените 2 кабелни линии към 2015 г. Силата на присъдено нещо, ако воъбще такава приемем, че е формирана, не обхваща този период, а твърдим, че такава не е налице, поради простата причина, че от доказателствата, които ще представим, решението на първоинстанционния съд, с който е уважен отрицателния установителен иск, е видно, че „****“ АД е навела като основание за твърдяна собственост няколко различни фактически състава.

Собствеността по отношение на конкретна вещ към определен момент може да бъде придобита само на едно основание. Доколкото с решението е установено, че „****“ АД не е собственик на никои от основанията, няма как да се формира сила на присъдено нещо по отношение на собственост, без да е ясно кой е факта, който я поражда. Съгласно тълкувателната практика на Върховния съд, ако се приеме, че е налице сила на присъдено нещо, която да се формира от отказ, доколкото в случая не е налице съдебен акт, с който да се разрешава спора между страните, такава сила на присъдено нещо би могла да бъде вследствие единствено от изявлението на страната по делото ищец.

Предвид годината на построяване и въвеждане в експлоатация на кабелната линия и законовата уредба съществуваща към този момент, е налице абсолютна невъзможност те да бъдат придобити в собственост от „****“ АД и в този ред на мисли недопустимо е с едностранно изявление за страна по делото да се признава собственост на основание, което закона не допуска като такова. Съгласно ТР по тълк. д. № 7/2020 г. на ОССГК, страните по договора, чиято нищожност се иска от страна на трето за договора лице имат качеството на задължителни другари. Дори да се приеме, че силата на присъдено нещо е прикрепена към отказа от страна на ищеца, тази сила на присъдено нещо се разпростира по отношение на страните по делото, а именно „****“ АД и „****“ АД, евентуално на техни правоприемници.

Нейното действие не може да се разпростре по отношение на трети лица и доколкото закона изисква общите факти при другарите, които са всички факти при задължителното другарство да бъдат установени от съда еднакво по отношение на всеки от другарите, дори само на това основание, съдът е длъжен да изследва собствеността, която е заявена и която ние отричаме, с оглед установяването на този факт по отношение на трето за предходния спор лице, по отношение на което силата на присъдено нещо не се разпростира.

Моля да допълните доклада съобразно изложеното по-горе и да измените същия в частта, с която е разпределена доказателствена тежест на „****“ АД и „ЕСО“ АД, като укажете на ответниците да докажат твърдяното от тях право на собственост към датата на сключване на договора, както и основанието, на което твърдят да са собственици. С оглед на факта, че в отговора на искова молба „****“ АД се позовава на съставени КНА заявяваме, че оспорваме собствеността на ответника на това основание, като твърдим, че същите са нищожни, доколкото представляват нотариално удостоверяване, което не е предвидено в закона. Видовете нотариални удостоверявания съгласно чл. 569 ГПК са изчерпателно изброени, като съгласно т. 2 нотариално удостоверяване е производството по реда, на което 3 се осъществява удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот. Кабелните линии не само не са недвижими имот, те не са въобще недвижима вещ, какъвто извод е възприет от ОС- Добрич в производството, на което се позовава ответника. Този извод за нищожност на удостоверяването не се променя и от сервитута, доколкото сервитута не представлява право на собственост, а специално сервитута по отношение на енергийни обекти възниква единствено и само по силата на закон и има качеството на квази сервитут, т.е. той възниква и съществува само по отношение на лице, което извършва определена дейност свързана с разпределение, респективно пренос на енергия, каквото безспорно или поне няма лиценз „****“ АД. Доколкото така издадените КНА са съставени от документи, а не по обстоятелствена проверка и нямат качество на официален документ, оспорваме „****“ АД да е собственик към 2015 г. и въз основа на приватизационния договор или меморандума, който споменава ответника, като твърдим, че същия е нищожен в частта касаеща енергийните съоръжения на територията на комплекса, в това число и кабелните линии. Твърдим, че приватизационния договор е нищожен поради противоречие със закона, а до колкото касае вещи извън гражданския оборот и поради невъзможен предмет считаме, че следва да намерят приложение постановките на ТР № 4/2009 г. на ГК. В заключение твърдим, че сме собственик към 2015 г. на всички съоръжения, включително и на кабелните линии, на основание законовите разпоредби, членове от Закона за електростопанството, действащ към момента на въвеждане в експлоатация, последващото трансформиране държавната собственост в актив на НЕК, по силата на парвоприемство, като твърдим, че към този момент сме придобили и съоръженията въз основа на давностно владение от 2010 г., доколкото по тези кабелни линии, чрез използване на собствените ни съоръжения трафопостове, е разпределяна енергия на територията на целия комплекс по отношение както на обекти на ****, така и на трети лица.

Адв. Т.: На първо място представям решение РС-Балчик, ведно с приложения и протокол от въвод във владение по отношение на трансформаторни постове, както са описани в решенията, с които ще установяваме собствеността. Представям решение на ОС-Добрич по дело № 85/2016 г. производството, по което във въззивна инстанция е прекратено с отказ от иск, във връзка с твърденията ни за силата на присъдено нещо.

Представям във връзка с отговора на ЕСО и поддържаната от него позиция за липса на електроразпределителна мрежа в курортния комплекс и възприемане на твърденията другия ответник ****, за това че не е налице разпределителна мрежа, като функционална мрежа, представяме две становища от ЕСО с изх.

№ ЕСО141 и изх. № ЕСО142 от 05.06.2023 г., с които е указано на **** начин на присъединяване на обект на **** към преносната мрежа на ЕСО, като обекта представлява обект за производство на електрическа енергия, който ще бъде изграден на територията к.к. **** от самия ответник „****“ АД.

Адв. М.: Моля да задължите **** да представи приватизационния 4 договор и меморандума, който предполагам е неразделна част към него.

Имаме искания във връзка с експертизата. Становището ни е, че задачите така както са определени от страна на ****, в голямата си част не следва да се допускат, защото са неотносими и неясно формулирани.

Поради технически проблем съдът обяви 5 минути почивка.

След почивката делото продължи в същия състав.

Адв. М.: Не се противопоставяме да се допуснат въпрос 1 и въпрос 2 като считаме, че трябва да се допълни задачата на вещото лице по т.2, като се постави на вещото лице задача да се изготви еднолинейна схема на електроразпределителната мрежа в к.к. ****, като се повдигнат в цвят трафопостовете собственост на ищеца „****“, „***“, „***“, „***“, „***“, „****“, „****“, „****“, „З.“ и „***“, и с различен цвят да се означи посоката на енергопотока до крайни клиенти. По отношение на въпрос 3 противопоставяме се на този въпрос, тъй като вещото лице не е компетентно да дава заключение относно право на собственост. По отношение на въпрос 4 противопоставяме се на същия на първо място, защото е неотносим към спора и защото не се установява какво ще бъде доказвано с него. Ние оспорихме нотариалните удостоверявания, а в описаните нотариални актове се вижда, че описанието на кабелните линии е осъществено въз основа на частни документи, които са издадени от „****“ АД, поради което отговора на въпрос 4 и извършването на такава индивидуализация ще се основава единствено на твърдения и документи, издадени от една от страните по делото, които освен всичко останало я ползват. Ако се счете за нужно да се извършва индивидуализация, чрез посочване на трасе и номер на имоти, през които преминават кабелните линии е единствения начин за обективна индивидуализация е използване на кабелна лаборатория и по преценка на вещото лице евентуално изкопни работи. В този смисъл, ако ответника държи на така поставения въпроси и волбще изясни относимостта, моля да укажете на вещото лице да използва посочените методи, а не твърденията и частните документи на ответника. По отношение на въпрос 5 и 6 за нас те са неразбираеми. Освен, че са подвеждащи по отношение на това, че презюмират собственост, каквато не е установена и е оспорена, неясно остава какво означава фактическа граница. Закона не борави с такива понятия, в закона се говори за граница на собственост. Фактическа граница не знаем какво е това, бариера, КПП, да изясни ответника какво разбира под „фактическа граница“ и за двата въпроса. По отношение на 7 въпрос считаме за неотносим, но ако ответника държи да се постави съда следва да го задължи да посочи трасе, защото технологични загуби не се търпят някъде в крайна точка. Те се търпят при пренасянето и разпределянето на енергията между точка „А“ и точка „Б“ и в тази затворена отсечка, част от мрежата, се търпят определени загуби. Ако ще се поставя такъв въпрос на вещото лице, нека ответника да посочи началната точка, крайната е ясна подстанция ****.