Решение № 2369 от 11.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2369 гр. Варна, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20253110111417 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Исковата молба е предявена от “**” ООД **, ЕИК ** представлявано от инж.В.Р.-Управител чрез пълномощник адв.Л. К., вписана във ВАК, със съдебен адрес: ** – партер срещу В. Г. И., ЕГН ********** **.

Предявените кумулативно съединени искове са с правно основание чл.415,ал.1,т.1 във вр.ал.4 , вр.чл.422 от ГПК,вр. чл.79 ЗЗД и вр.86 от ЗЗД.

Ищецът претендира от съда да постанови решение с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът В. Г. И., ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер **, дължи на „**” ООД сумата от 542.17лв.

(петстотин четиридесет и два лева и 17ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги през периода от 23.01.2023г. до 1

13.12.23г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.04.2025г. до окончателното плащане на задължението, и сумата от 113.06 лв. (сто и тринадесет лева и шест ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху главниците, начислени за периода от 27.03.2023г. до 03.04.2025г., за които суми е издадена заповед № 1517 от 30.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД № 5479/2025г. по описа на ВРС.

Моли съдът да се произнесе с решението си и относно съдебноделоводните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство за заплатената държавна такса в размер на 25лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.

Всички суми-предмет на настоящото производство, могат да бъдат платени по сметка на „**” ООД в „**” АД, IBAN **; BIC **.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

„**” ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на В. Г. И., ЕГН **********, **, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен номер **, чийто титуляр е ответника.

Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

На 02.02.2024г. И., чрез упълномощен представител С. М. Я. ЕГН **********, сключила Споразумение-спогодба за разсрочено плащане на задълженията за ползвани В и К услуги, отчитани по партида с абонатен номер ** за обект в **, с което се задължила да погаси разсрочено, по конкретно договорен погасителен план, задължението си за ползвани и неплатени В и К услуги, с последна вноска, платима на 30.07.2024г. Това 2

Споразумение-спогодба с правно основание чл.40, ал.2 от Общите условия във връзка с чл.365 ЗЗД не било изпълнено, което обусловило правния интерес на кредитора да пристъпи към предявяване на вземанията срещу длъжника по съдебен ред.

На 29.04.2025г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до съда срещу В. Г. И., въз основа на което било образувано ЧГД №5479/2025г. по описа на ВРС, 16 състав.

На 30.04.2025г. съдът издал заповед № 1517 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на И. да заплати на заявителя (сега ищец) сумата от 542.17 лв., представляваща главница-задължение за ползвани и незаплатени В и К услуги през периода от 23.01.2023г. до 13.12.23г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда-29.04.2025г. до окончателното плащане на задължението, и сумата от 113.06 лв. - обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 27.03.2023г. до 03.04.2025г.; както и съдебно-деловодни разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за адвокатски хонорар в размер на 200лв.

На 17.10.2025г. заявителят (сега ищец) е уведомен, че на основание чл.415, ал.1 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си срещу В. Г. И.. Неплатеният остатък от претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните фактури са посочени в Таблица №1.

Претендираната сума за главница представлява цена на реално потребено и отчетено количество вода чрез водомер с модул за дистанционен отчет, при което се прилага правилото на чл.23, ал.4, изр.последно от ОУ-не се изисква подпис от потребителя при отчета. Към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез възражение по реда на чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ отчетеното количество В и К услуги, напротив признал е по основание и размер процесните суми и се е съгласил да ги заплати разсрочено по конкретно договорен погасителен план.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът не депозира отговор.

В съдебно заседание ищецът, поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени, чрез постановяване на неприсъствено решение.

3

Моли и за присъждане на разноски, съгласно приложения списък на разноските по делото.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява , не изпраща представител.

Съдът взе предвид , следното : налице е заявено от ищеца искане за произнасяне на неприсъствено решение ; няма подаден писмен отговор , ответника не се явява в първото заседание по делото при наличие на редовно негово призоваване; липсва заявено от ответника искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание; предявеният иск предпоставя изграждане на убеждение за вероятната му основателност с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства - наведените фактически твърдения са логически подредени, покриват заявените в исковата молба правна квалификация и петитум и намират формална опора с висока степен на вероятна достоверност на представените писмени документи, чиято истинност не е оспорена.

С оглед горното и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК , следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени.

Предвид изхода от спора по делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски . За настоящото производство, същите са в размер от 544.40лева или 278.35евро и се изразяват в следното: 75лв. доплатена държавна такса и 469.40лв. адв.възнаграждение.За производството по ч.гр.дело №5479/2025год. по описа на ВРС, възлизат в размер от 225лв. или 115.04евро и се изразяват в следното 25лв. държавна такса и 200 лв. адв.възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Г.

И., ЕГН ********** ** ДЪЛЖИ на “**” ООД**, ЕИК ** представлявано от инж.В. Р.-У. чрез пълномощник адв.Л. К., вписана във ВАК, със съдебен адрес:

**, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ** на адрес: **, следните суми: сумата от 542.17лв.

(петстотин четиридесет и два лева и 17ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги през периода от 23.01.2023г. до 13.12.23г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 4 датата на подаване на заявлението в съда - 29.04.2025г. до окончателното плащане на задължението, и сумата от 113.06 лв. (сто и тринадесет лева и шест ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху главниците, начислени за периода от 27.03.2023г. до 03.04.2025г., за които суми е издадена заповед № 1517 от 30.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД № 5479/2025г. по описа на ВРС, на основание чл.415,ал.1,т.1 във вр.ал.4 , вр.чл.422 от ГПК,вр. чл.79 ЗЗД и вр.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА В. Г. И., ЕГН ********** ** да заплати на “**” ООД **, ЕИК ** представлявано от инж.В. Р.-У. чрез пълномощник адв.Л. К., вписана във ВАК, със съдебен адрес: **, сумата от 544.40лева или 278.35евро, сторени в настоящото производство разноски и сумата от 225лв. или 115.04евро,разноски в заповедното производство по ЧГД №№5479/ 2025год. по описа на ВРС,на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5