Разпореждане № 4609 от 13.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 13.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2154 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е образувано по заявление от „КРЕДИТ ИНС“ с ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъвски рид“ 3, ап. 2, общ. Столична, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. С. Б., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***********, за заплащане на следните суми: 357,90 евро – главница по Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА“ № № ********/05.02.2026 г., ведно със законната лихва за забава от 21.05.2026 г. до окончателното изплащане; 64,44 евро – договорна лихва за периода 05.03.2026г. – 22.05.2026г.; 4,17 евро – законна лихва за периода 06.03.2026г. – 22.05.2026г., както и сторените разноски, а именно – 10,86 евро – държавна такса и 400,00 евро – адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното и задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай, както и комплексна преценка за действителността на процесния заемен договор, съдът намира следното:

В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви (вж. в този смисъл Решение от 21.11.2002 г. по дело С‑743/00, т. 33;

Решение от 04.10.2007 г. по дело С‑429/05, т. 63). Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Следователно, задължението на националните съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора (Решение от 21.04.2016 г. по дело C‑377/14 на СЕС, т. 67; Решение от 04.10.2007 г. по дело C-429/05, т. 61 и 65). Като коментира особеностите на заповедното производство в други държави, СЕС приема, че специфичните характеристики на това производство не могат да представляват фактор, който би могъл да засегне правната защита, от която се ползва потребителят по силата на 1 разпоредбите на Директива 93/13 (Решение от 04.06.2009 от C-243/08, т. 55).

Поради това съдът може да дава указания, чрез които да изясни обстоятелствата около претендираното от потребителя задължение. Вж. в този смисъл и практиката на български съдилища: Определение № 17 от 10.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 503/2023 г. на Окръжен съд – Шумен, Определение № 343 от 21.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 269/2023 г. на Окръжен съд – Търговище и др.

С оглед горното и при изясняване на сочените обстоятелства, относими към процесното вземане, съдът счита, че процесният договор за кредит е недействителен. Така е, защото в него и общите условия липсва посочване от какви компоненти се състои ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.

Само за пълнота следва да се отбележи, че съдът извърши изчисление с онлайн калкулатор за ГПР и установи, че в него не е включено вземането за неустойка. Това означава, че ГПР е невярно посочен. Обстоятелството, че в настоящото заявление тази неустойка не се претендира не е от естество да санира горепосочения порок, тежестта на който обуславя недействителността на кредитното правоотношение.

В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който 2 не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съдът е поискал информация от заявителя какви плащания е извършил длъжникът по договора, за да може да ги приспадне от чистата стойност на кредита. Целта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя във връзка със същия договор за кредит. Вж. Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 39 от 10.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 35/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград, Определение № 180 от 6.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14299/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др.

В случая заявителят е посочил с уточняваща молба, че длъжникът не е извършвал плащане по кредита. Поради това му се дължи само чистата стойност, възлизаща на претендираната в заявлението такава от 357,90 евро.Единствено за тази част заявлението следва да се уважи, а за останалата – да се отхвърли като неоснователно.

На заявителя се следват разноски съобразно уважената част от заявлението, както следва: 9,11 евро – заплатена държавна такса; 335,64 евро – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „КРЕДИТ ИНС“ с ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъвски рид“ 3, ап. 2, общ.

Столична, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. С. Б., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***********, за заплащане на следните суми: 64,44 евро – договорна лихва за периода 05.03.2026г. – 22.05.2026г.; 4,17 евро – законна лихва за периода 06.03.2026г. – 22.05.2026г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „КРЕДИТ ИНС“ с ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Лъвски рид“ 3, ап. 2, общ. Столична срещу Б. С. Б., ЕГН:

**********, с настоящ адрес: ***********, за заплащане на следните суми:

3

357,90 евро – главница по Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА“ № № ********/05.02.2026 г., ведно със законната лихва за забава от 21.05.2026 г. до окончателното изплащане; 9,11 евро – заплатена държавна такса; 335,64 евро – заплатено адвокатско възнаграждение.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Михаела Ив. Атанасова )

4