Решение № 2 от 25.01.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Варна , 19.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Янко Д. Янков

Росица А. Тончева

Даниела П. Костова при участието на секретаря Геновева Х. Ненчева в присъствието на прокурора Станислав Дончев Андонов (АП-Варна) като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20203000600289 по описа за 2020 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимата Н.А.К., ЕГН ********** против присъда № 29/04.06.2020 г., постановена по НОХД № 1216/2019 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

С атакувания съдебен акт подсъдимата К. е била призната за виновна за осъществено престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2 и 7 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от НК и́ е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от четири години.

С присъдата е била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимата, като тя е осъдена да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на Финансите, обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието – сума в размер на 117 396, 35 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и държавна такса в размер на 4 695,85 лева в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд – Варна

В тежест на подсъдимата са възложени и направените по делото 1 разноски.

Въззивното производство пред Варненски Апелативен съд е образувано по бланкетна жалба на защитника на подсъдимата К., в която се твърди необоснованост и неправилност на постановения съдебен акт. Иска се от въззивната инстанция отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която Н. К. да бъде оправдана по предявеното й обвинение.

В съдебно заседание предсставителят на Апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира, че първата инстанция е изложила убедителни аргументи в подкрепа на изводите си, включително и по отношение на отмереното наказание.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата – адв.П.Д. от АК Варна, поддържа жалбата и допълнението към нея, като развива доводите си в няколко насоки. На първо място се поддържа оплакване, че първата инстанция превратно е интерпретирала събраните пред нея гласни доказателства и като последица е достигнала до грешни изводи за взаимоотношенията между подс.К. и свид.Ж.. Според защитата подс.К. е давала средствата за дължимия данък на св.Ж., която обаче не ги внесла в бюджета. Затова и защитата оспорва субективната страна на деянията, тъй като подсъдимата не била със съзнание, че избягва плащането на това задължение. Поради което и се иска оправдаване на жалбоподателката.

Подсъдимата Н. К. също заявява, че не се счита за виновна по отправеното обвинение и моли да бъде оправдана.

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

Жалбата на подсъдимата е неоснователна.

Настоящото въззивно производство е второ по ред.

С присъда № 34 от 17.05.2019г., състав на ВОС е признал Н. А. К. за невинна и я оправдал изцяло по повдигнатото й обвинение по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т. 7, вр. чл.26, ал.1 от НК.

С решение №148 от 05.11.2019г., състав на Апелативен съд – гр.Варна е преценил, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, поради което е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане.

При повторното разглеждане на делото окръжният съд е провел съдебно 2 следствие в хипотезата на чл. 371, т.1 от НПК, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина.

От събраните и проверени в съдебно заседание гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съд намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Н. К. била съсобственик и управител на „Сити Груп“ ООД, а впоследствие и едноличен собственик на дружеството от 2007г., когато то било трансформирано в ЕООД. Като ЕТ „Анастас Василка К.“ /собственост на нейната майка/ подсъдимата извършвала счетоводни услуги и обслужвала счетоводно множество дружества, сред които и ЕТ "Форест А. Г." и „Терем Плюс“ ЕАД.

Свид. Ж.П. Ж. била собственик на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ с ЕИК 103078788, вписано като търговец на 29.02.1992г. по фирмено дело №1868/1992г. на ВОС, със седалище гр.Вълчи дол, ул.Стефан Караджа № 5А.

Основният предмет на дейност била търговия на едро с алкохолни и други напитки. Едноличният търговец бил регистриран по ЗДДС на 24.02.1994г. На 01.09.2008 дружество „Радина 75“ ЕООД придобило ЕТ “Радина 75 Ж.П.“.

Свид. К.Д., свид. Ж.М. и Р.А. работели в счетоводната кантора на подс.

К..

Свид. Ж.П. и подс. Н. К. се познавали отдавна, като от около 2000-та година подсъдимата започнала да води счетоводството на ЕТ„Радина 75 Ж.П.“. За тази цел свид. П. упълномощила нея и нейна служителка да подават в ТД НАП - Варна справки-декларации и отчетни регистри, както и декларации обр. 1 и 6 за наети лица по трудови договори.

За периода 2000-2008 год. подсъдимата подавала в НАП-Варна СД и дневници за покупки и продажби от името на ЕТ „Радина - Ж.П.“ по представени от свид. П. документи. През този период между подсъдимата и св.Ж.П. се зародили приятелски отношения, включително и между семействата им.

През 2009 година подсъдимата и нейната майка продали на св.Ж.П. апартамент в гр.Девин. Подс.К. имала опасения, че семейството й може да загуби собствеността върху жилището, тъй като изпитвала затруднения с изплащането на кредит. Надявала се свид.Ж. Ж. да й „върне“ апартамента в бъдеще, като разчитала на приятелските им отношения.

Междувременно още през 2008г. свид. П. решила да прекрати дейността си като ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, но не пристъпила към дерегистрация на търговеца по ЗДДС. Затова се договорила с подс. К. да подава в ТД НАП Варна „нулеви“ СД по ЗДДС. Свид. П. демонтирала фискалната памет на 3 касовия апарат на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ на 05.09.2008г., за което уведомила данъчните служби със съответния протокол. Предоставила пълномощно на подс. К. и на нейни служителки да я представляват пред ТД НАП - Варна във връзка с висящи ревизионни производства, както и да подават пред НАП Варна според уговорката им нулеви СД. След този момент св.Ж. Ж. продължавала да осъществява търговската си дейност чрез „Радина 75“ ЕООД. Решила обаче, че счетоводното обслужване на дружеството ще се осъществява не от подсъдимата, а от друг счетоводител – св.М.Д..

Подсъдимата К. била натоварена единствено с ангажимент да подава „нулеви“ СД по ЗДДС за ЕТ, за което на нея и служителките в кантората й освен пълномощно, бил предоставен печата на ЕТ.

През 2010 год. подс. К. започнала да се занимава с мода – проектирала и изработвала своя линия детски дрехи под наименованието „FH Junior“. През 2012 год. подсъдимата намерила купувач за тези дрехи, който обаче поставил условието продажбите да се осъществяват от търговец, регистриран по ЗДДС.

Затова подс.К. решила да продава дрехите през ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, възползвайки се от предоставените пълномощно и печат. Така тя започнала да продава дрехи на дружество „Топ Чойс“ ООД с управител свид. В.Н.А..

Издавала фактура като продавач от името на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ и касов бон за продажбите, като на фискалния бон било отразено, че той е издаден от ЕТ „Радина 75 Ж.П.“. Номерът на фискалното устройство обаче не отговарял на това ЕТ, и бил регистриран на несъществуващо лице.

За да не се внася дължимото ДДС по извършените от нея чрез ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ реални продажби на дрехи, подс. К. вписвала в дневниците за покупки на същия търговец номера на фактури, „издадени“ от ЕТ " Форест А. Г." и „Терем Плюс“ ЕАД, като съответно включвала и в техните дневници за продажби същите номера на фактури. Тези сделки не били осъществени, а само документално оформени. Справките-декларации на всички тези дружества били подавани от подсъдимата чрез пълномощни, издадени от собствениците на дружествата, или с електронния подпис на подсъдимата.

Отчетните регистри и справките-декларации на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ били изготвяни от подсъдимата като в дневниците за покупки тя вписвала несъществуващи покупки, а в дневниците за продажби – реалните доставки на дрехи към „Топ Чойс“ ООД. По този начин неправомерно претендирала данъчен кредит и го приспадала от дължимия към фиска ДДС.

По описания начин в периода 15.04.2013 - 14.01.2014 год. в гр.Варна, подс.К. изготвила от името на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ - гр. Варна и депозирала в ТД НАП- Варна общо девет справки - декларации и дневници, както следва :

1. В Справка - декларация по ЗДДС от 15.04.2013г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ за данъчен период м.03.2013г., подадена с вх. № 03001937737 пред ТД НАП - Варна, и в приложения към нея дневник за покупки подс. К. включила фактура № 6/29.03.2013 г. /с включен ДДС в размер на 3000,00 лв./ с издател 4

“Терем плюс” ЕООД.

Всички продажби на дружеството били към „Топ Чойс“ ООД и имали за предмет продажбата на дрехи.

2. В Справка - декларация по ЗДДС от 15.05.2013г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ за данъчен период м.04.2013г., подадена с вх. № 03001955010 пред ТД НАП - Варна, и в приложения към нея дневник за покупки подс.К. включила фактура с №200168/01.04.2013г. с издател ЕТ “Форест- Ан.Г.”. По нея подсъдимата декларирала, че има право на пълен данъчен кредит в размер на 3500,00 лв.

Всички продажби на едноличния търговец били към „Топ Чойс“ ООД и отново имали за предмет продажбата на дрехи.

3. В дневника за покупки към справка - декларация по ЗДДС от 14.06.2013г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, подадена в ТД НАП вх. № 03001972947/14.06.2013г., за данъчен период м. 05.2013г., подс.К. включила фактури, издадени от ЕТ “Форест-Ан.Г.” с №300055/31.05.2013г. /с включен ДДС в размер на 1618,60лв./и № 300056/31.05.201 Зг. /с включен ДДС в размер на 1506,00 лв./. По тях подсъдимата декларирала, че има право на пълен данъчен кредит в размер общо на 3124, 60 лв.

Всички продажби на едноличния търговец и в този период били към „Топ Чойс“ ООД и касаели продажбата на дрехи.

4. В дневника за покупки за данъчен период м. 06.2013г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, приложен към справка декларация по ЗДДС от 15.07.2013г., подадена в ТД НАП с вх. № 03001990075, подс. К. включила фактури, издадени от ЕТ “Форест- Ан.Г.” с №300095/30.06.2013г. /с включен ДДС в размер на 2300,00лв./ и № 300096/30.06.2013г. /с включен ДДС в размер на 700,00 лв./. Общият размер на ДК, за който подсъдимата претендирала по тези фактури възлизал на 3 000 лв.

Продажбите на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ и в този период били към „Топ Чойс“ ООД и касаели продажбата на дрехи.

5. В дневника за покупки за данъчен период м. 07.2013г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, приложен към справка декларация по ЗДДС от 14.08.2013г., подадена в ТД НАП с вх. №

03002006548, подс. К. включила фактура с №11/30.07.2013г., с издател “Терем плюс” ЕООД Размерът на ДК, за който подсъдимата претендирала по тази фактура бил 11400,00 лв. В дневника за продажби отново имало реални такива към „Топ Чойс“ ООД.

6. В дневника за покупки за данъчен период м.08.2013г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, приложен към справка декларация по ЗДДС от 16.09.2013г., подадена в ТД НАП с вх. № 03002024029, подс. К. включила фактури с №3000172/31.08.2013г. /с включен ДДС в размер на 11000,00лв./, № 5

11/29.04.2013г. /с включен ДДС в размер на 11280,00 лв./ и № 3000173/31.08.2013г. /с включен ДДС в размер на 300,00лв./ с издател ЕТ “Форест- Ан.Г.”. Размерът на данъчния кредит, който подсъдимата претендирала по тези фактури общо възлизал на 22 580.00лв. В дневника за продажби отново били включени реалните доставки на дрехи към „Топ Чойс“ ООД.

7. В дневника за покупки за данъчен период м.10.2013г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, приложен към справка декларация по ЗДДС от 14.11.201Зг., подадена в ТД НАП с вх. № 03002058216, подс. К. включила фактура с № 300053/31.05.2013г. с издател ЕТ Форест- Ан.Г.”. Размерът на ДК, който подсъдимата претендирала по тази фактура бил 25 724,00лв. В дневника за продажби отново били включени реалните доставки на дрехи към „Топ Чойс“ ООД