Определение № 2542 от 18.09.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2542 гр. София, 18.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20228002104218 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Е. В. П., чрез адв. Х. П., срещу решение № 1062/18.07.2022 г. по в. гр. дело № 2634/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 264448/05.07.2021 г. по гр. дело № 10456/2020 г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени предявените от Е. В. П. срещу “Банка ДСК” АД искове с правно основание чл.439 ГПК, за установяване несъществуване поради изтекла погасителна давност на следните вземания: за сумата 32 320.50 евро, представляваща задължение за главница по договор за ипотечен кредит от 22.10.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 05.09.2013 г. до изплащане на вземането, за сумата 3822.56 евро, представляваща неустойка за забава за периода 28.06.2012 г. – 04.09.2013 г., за сумата 2879.97 лв., разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 05.11.2013 г. по гр.дело № 37391/2013 г. на СРС.

Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да се уважи.

В изложението са формулирани въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, 1 твърдения и възражения на страните? Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС. 2. От коя дата започва да тече срокът на погасителната давност при заповед за изпълнение по чл. 417, т. 1-9 ГПК, допуснато незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист – от датата на издаване на изпълнителния лист или от датата, когато заповедта и изпълнителния лист са влезли в сила?

Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 3. Приложима ли е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД при издаден изпълнителен лист на основание чл. 410 и 417 ГПК, доколкото цитираната разпоредба на ЗЗД се отнася само за съдебно решение, но не и за заповед за изпълнение, или в случая важат общите разпоредби на ЗЗД за погасителната давност – главница и лихви? Допустимо ли е по пътя на тълкуването съдът да измени императивна законова норма и да я допълни – в случая същата да се прилага не само за съдебните решения, но и за други актове като заповедта за изпълнение? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 4. При отказ от провеждане на публична продан счита ли се давността за прекъсната от съвкупността действия, предхождащи публичната продан – опис на имота и насрочване на публичната продан? Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС. 5. Присъдените по заповед за изпълнение лихви – мораторна и др., с изключение на законната, с каква давност се погасяват – 5-годишна или 3-годишна? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 6. За какъв срок назад може да бъде търсена законната лихва върху главницата при положение, че са изминали повече от 3 години непрекъсната давност от сдобиването с изпълнителен лист до завеждане на изпълнителното дело – само законната лихва след завеждане на изпълнителното дело или 3 години назад от датата на завеждане на изпълнителното дело? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС.

Жалбоподателят сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Ответникът по касационната жалба „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. М. Б., в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл.

283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Въз основа на събраните пред първата инстанция писмени доказателства е приел, че направените от първоинстанционния съд констатации относно фактическата обстановка са правилни. Преценен е за обоснован извода на първоинстанционния съд, че задължението на ищеца към ответника не е погасено по давност и искът с правно основание чл.439,ал.1 ГПК е неоснователен и недоказан.

Прието е, че падежът на задължението за главница е настъпил с обявяването на кредита за предсрочно изискуем от ответника на 27.06.2012 г. На 05.11.2013 г. е издадена заповед за 2 незабавно изпълнение срещу ищеца за задължението по договора за кредит по ч. гр. д. № 37391/13 по описа на СРС. Установено е, че същата му е връчена и той е подал в срок възражение единствено по отношение на дължимостта на договорната лихва и заемните такси.

Съдът е посочил, че именно до момента на подаване на възражението, ищецът е следвало да направи своите възражения за изтекла погасителна давност и доколкото не го е направил, наведените възражения в този смисъл са преклудирани.

Преценен е за законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че новата давност, която тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение по отношение на сумата от 32 320.50 евро, представляваща задължение за главница по договор за ипотечен кредит от 22.10.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 05.09.2013 г. до изплащане на вземането, за сумата 3 822.56 евро представляваща неустойка за забава за периода от 28.06.2012 г. – 04.09.2013 г., за сумата 2 879.97 лв., представляваща разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 051.11.2013 г., издадена по гр.дело № 37391/2013 г. на СРС е петгодишна на основание чл.117,ал.2 ЗЗД.

По въпроса откога тече новата давност и каква е продължителността ѝ за главницата и неустойката по договор за ипотечен кредит от 22.10.2008 г., за които ищецът не е подал възражение в рамките на предхождащото заповедно производство, съдът се е позовал на съдебната практика, която приема, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ГПК се прилага и за влязлата в сила заповед за изпълнение. Прието е, че макар и в разпоредбата изрично да е посочено като основание само влязло в сила съдебно решение, с оглед характера и последиците придадени на влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение същата има последиците на влязло в сила съдебно решение. Прието е, че новата давност е винаги петгодишна независимо дали вземанията, които са установени със заповедта се погасяват с общата или с кратката давност, поради което и за вземането за лихви тече нова петгодишна давност.

Въззивният съд е приел, че давността не е изтекла, тъй като е била прекъсната от предприетите изпълнителни действия по изп.дело№ 860/2015 г. и по изп.дело № 564/2020 г. на ЧСИ Г. Д. както следва:

На 09.12.2015 г. с молбата за образуване на изпълнително дело срещу ищеца ответникът е поискал по изп.дело № 860/2015 г. на ЧСИ Г. Д. налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, на притежаваните банкови сметки и дружествени дялова, възбрана върху всички недвижими имоти;

На 15.12.2015 г. по изп.дело № 860/2015 г. на ЧСИ Г. Д. е връчено запорно съобщение до „Уникредит Булбанк” АД и „Централна Кооперативна Банка” АД за налагане на запор върху сметките на ищеца;

На 17.12.2015 г. по изп.дело № 860/2015 г. на ЧСИ Г.Д. е наложена възбрана върху недвижим имот на ищеца;

На 18.02.2016 г. по изп.дело № 860/2015 г. на ЧСИ Г.Д. е извършен опис на недвижим имот, 3 собственост на ищеца и е насрочена публична продан на имота в периода 13.03.2016 г. – 13.04.2016 г.;

На 22.02.2016 г. по изп.дело № 860/2015 г. на ЧСИ Г.Д. е извършена оценка на недвижимия имот;

На 14.08.2020 г. по изп.дело № 564/2020 г. на ЧСИ Г.Д. ответникът е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника по изп.дело № 860/2015 г. на ЧСИ Г.Дичев, на притежаваните банкови сметки и дружествени дялове, възбрана върху всички недвижими имоти, собственост на ищеца, опис, оценка и насрочване на публична продан на недвижим имот на ищеца;

На 21.08.2020 г. по изп.дело № 564/2020 г. на ЧСИ Г.Д. е наложена възбрана върху недвижим имот на ищеца;

На 11.09.2020 г. изп.дело № 564/2020 г. на ЧСИ Г.Д. с поканата за доброволно изпълнение до ищеца е насрочен опис на недвижим имот на ищеца;

Съдът е приел, че описаните изпълнителни действия са от такова естество, че прекъсват теченето на давността, като се е съобразил със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.10 от т.решение № 2/2013 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК според която насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. са изпълнителни действия, прекъсващи течението на давността. Прието е, че след всяко прекъсване на давността започва теченето на нова давност. В тази връзка е прието за ирелевантно по съществото на спора посоченото от ищеца действие, чрез което е поискано от взискателя спиране на публичната продан, тъй като същото не може да заличи с обратна сила предприетото изпълнително действие, което е прекъснало теченето на давността.

За неоснователни са преценени и доводите на жалбоподателя-ищец, че след като, според него някои от действията на ЧСИ са незаконосъобразни/нищожни, те не могат да прекъснат течението на давностните срокове. Прието е, че липсват доказателства някои от действията на съдебния изпълнител да са били отменени като незаконосъобразни по съответния ред по чл. 435 и сл. от ГПК. Според съда доколкото те не са били обжалвани в съответния срок, е недопустимо да се навеждат доводи за тяхната незаконосъобразност в настоящото производство.

Прието е още, че възражението във въззивната жалба, че действията, предприети срещу другия солидарен длъжник, не са били съобщавани на съдлъжника, не променят извода относно прекъсването на давностния срок.

Предвид изложеното, съдът е приел за законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че липсват новонастъпили факти след издаването на заповедта за изпълнение, които да са погасили задължението на длъжника или да обосновават извод за липсата на ликвидност или изискуемост на процесните вземания. Поради това предявените отрицателни установителни искове за несъществуване на вземанията следва да бъдат отхвърлени. При тези съображения първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени е потвърдено.

По правните въпроси:

Не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 4 т. 3 ГПК по първия въпрос от изложението.

Съгласно задължителната практика на ВКС, изразена в т.19 от т.решение № 1/04.01.2001 г. по гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК дейността на въззивната инстаниця е аналогична на тази на първата, като без да представлява нейно повторение я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба. При въззивното обжалване проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска, като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд.