Акт от 20.12.2022, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 455/2022
- Подписан
- 20.12.2022
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 и 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 и 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 215 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 158, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.148, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.215, ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл. 225 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал. 2, т. 2 · Закон за устройство на територията
- чл.225а · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- § 16, ал. 1 · Закон за устройство на територията
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 406 гр.
Велико Търново, 20.12.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова при участието на секретаря С.А., изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 455 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административно процесуалния кодекс
(АПК) във вр. с чл. 215 вр. чл. 214, т. 3, последно предложение и чл. 225а от Закона за устройството на територията (ЗУТ)
Образувано е по жалба на Б.А.И. *** против Заповед № 402 РД-01-03/13.05.2022г. на кмета на Община Свищов, с която е наредено на основание чл. 225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ премахването на незаконен строеж „Пристройка към жилищна сграда“, изграден в УПИ ХVІІІ-965, кв. 87 по плана на гр. Свищов.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания ИАА, като издаден при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва се, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая, в т.ч. дали не съществува законово установена пречка за премахване на строежа. В този смисъл изтъква, че преди да издаде заповедта по чл.225а от ЗУТ, административният орган е следвало да извърши преценка за търпимостта на строежа. Сочи, че в случая заповедта е издадена без да е изследван въпросът за търпимостта на строежа, поради което само на това основание следва да бъде отменена. Извън това, посочва, че заповедта е постановена без да са установени относими към законността и търпимостта на строежа факти и обстоятелства, а именно: устройственото планиране за територията към момента на извършени строителни дейности и как изпълненото строителство се съотнася към тези изисквания, към действалите към този момент строителни правила и нормативи и дали строежът е бил допустим по ПУП. В този смисъл намира, че е налице непълно установяване в хода на административното производство на фактическата обстановка, което е довело до неправилния извод за незаконност на строежа. Моли за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът
- Кметът на Община Свищов, чрез *** М.Я., заема становище за неоснователност на жалбата. С молби с вх. № 4817/12.09.2022г. вх. № 6318/12.12.2022г. излага съображения за законосъобразност на оспорения акт и моли да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата. Претендира направените разноски, за което представя списък, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от приложения Нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място въз основа на отстъпено право на строеж №39, том III, дело №1003/1990 г. на Свищовски районен съдия, че Б.А.И. и К.П.И.,*** са признати за собственици на: Жилище №1, находящо се на първия етаж на построената двуетажна жилищна сграда, състояща се от три стаи, дневна, столова, черна кухня, баня, клозет, стълбище, антре, коридор и две тераси със застроена площ от 123 кв.м.; на избено помещение №2 от 12 кв.м.; на избено помещение №3 от 6,45 кв.м.; на таванско помещение от 55 кв.м.; на гараж №2 от 23 кв.м., както и на ½ идеална част от общите части на сградата, вкл. от Избено помещение № 5 – за парно отопление, цялото от 12,40 кв.м.
На
23.07.2021г. в Община Свищов е постъпило заявление от Д.А.А., с което легитимирайки се като собственик на жилищна сграда, намираща се в ***, е изискала информация за градоустройствения статут на пристройка и разширение към първи етаж, собственост на Б. и К.
И., конкретно за усвоена северна тераса, пристрояване към кухня и дневна в северната част на сградата, разширена с обща площ около 15 кв.м., както за градоустройствения статут на изграждащ се към този момент навес в северната част на двора с излята бетонна основа и стоманени колони на обща площ около 20 кв.м.
Във връзка с това заявление, с писмо изх. №943.1633/16.08.2021г. зам.-кмета на Община Свищов е уведомил Д.А., Б.И. и К.И., че на 18.08.2021г. в 9:30 часа работна група от общинската администрация ще извърши проверка за изнесените в заявлението твърдения, като за целта последните следва да осигурят свободен достъп до имота и да представят документ за собственост. Писмото е получено от посочените в същото лица на 17.08.2021г., видно от известията за доставяне на л.36 от делото.
На
18.08.2021г. от работна група в състав Р.С.Н.и М. И. *** и в присъствието Б.И. и К.И. е извършена проверка на място на строеж/обект: „Пристройка и разширение към жилищна сграда“, находящ се в имот 65766702.9651 по плана на гр. Свищов с административен адрес ***, за което е съставен Констативен протокол от същата дата /л.35 от делото/. При проверката са представени документи за собственост и декларация от Б.И. за момента на изграждане на процесното разширение на жилищния етаж.
След преглед на събраните документи и на база констатациите от извършената на 18.08.2021г. проверка, работна група в състав Р.С.Н.и М. И. ***, са установили, че строежът представлява двуетажна пристройка към съществуваща сграда, като първия етаж представлява пристройка към партерен етаж, а втория етаж - разширение на първи жилищен етаж. Констатирано е, че този строеж е изпълнен от носеща стоманобетонова конструкция-ивични основи, колони, греди, плочи и тухлени оградни зидове, а покривната конструкция е дървена, покрита с керемиди тип „Марсилски“. Този строеж е ситуиран в северната част на сградата, като разширението е функционално свързано с жилищния етаж – разширение на кухненски бокс и дневна-столова. Според декларацията на Б.И. строителството е извършено през 1999г.-2000г. Пристройката - първи етаж е със застроена площ от 16.40 кв.м., не е завършена и не се ползва, а пристройката – втори етаж е със застроена площ от 10.20 кв.м., завършена е напълно и се ползва по предназначение – жилище.
Констатирано е, че строежът е от V категория, като строителството е извършено без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж и без договор в нотариална форма със собствениците на имота.
Тези констатации са обективирани в Констативен акт № 34-РН/25.08.2021г./л.23/, връчен на жалбоподателя на 21.10.2021г. По така съставения акт е постъпило възражение с вх. № 94-В-13/28.10.2021г., към което не са приложени доказателства.
Междувременно, с писмо изх. №94.3.1633/05.10.2021г., във връзка с изследване приложимостта на разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ за търпимост на строежа, заместник-кмета на Община Свищов е изискал от Б.И. да представи нотариално заверена декларация за съгласие от собственика на имота и съсобствениците в сградата. В отговор на същото, И. е депозирал Заявление вх.
№94.3-1633-1/08.10.2021г., с което е представил споразумение между него и А.Д.А. и декларация, съгласно която строежът „Двуетажна пристройка към жилищна сграда“ е изграден през 1999г. от Б. и К. И..
С последващо писмо изх. №94.В.113/20.12.2021г., във връзка с изследване приложимостта на разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ за търпимост на строежите, главния архитект на Община Свищов е изискал от Б.И. и К.И. в 14-дневен срок от получаването му да представи нотариално заверено съгласие от собствениците в сградата и документи за отстъпено право на строеж от собственика на земята за всеки от констатираните незаконно изградени строежи. В отговор на същото, И. са депозирали заявление вх.
№94.В-22/30.12.2021г., с което са възразили срещу искането за представяне на посочените в писмото документи, като е изтъкнато, че същите са относими единствено към евентуална процедура по узаконяване на строежите, но не е условие за тяхната търпимост.
Въз основа на констатациите, обективирани в констативния акт и като е намерил възражението за неоснователно, кметът на Община Свищов е издал процесната Заповед № 402 РД-01-03/13.05.2022г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „Пристройка към жилищна сграда“, изграден в УПИ ХVІІІ-965, кв. 87 по плана на гр. Свищов, извършен от жалбоподателя.
Заповедта е връчена на жалбоподателя, чрез съпругата му К.И., на 23.05.2022г., видно от известието за доставяне /л.6 от делото/.
Недоволен от нея, същият я е оспорил с жалба от 01.06.2022г., въз основа на която е образувано настоящето дело.
В хода на същото към доказателствения материал е приобщена административната преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт.
В хода на съдебното производство по делото беше назначена съдебно-техническа експертиза с конкретно поставени задачи. В определения от съда срок, както и към последното по делото открито съдебно заседание, жалбоподателя не внесе определения депозит за вещото лице. С оглед на това и разпределената доказателствена тежест между страните от съда, и на основание чл. 158, ал.1 и ал.3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, с протоколно определение от открито съдебно заседание на 29.11.2022 г. съдът определи краен срок за събиране на допуснатата експертиза – следващото съдебно заседание, като указа на жалбоподателя, че след този срок, делото ще бъде гледано без това доказателствено средство.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от адресата на оспорения акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповед № 402 РД-01-03/13.05.2022г. е издадена от Кмет на Община Свищов. По делото е установено, а и не се спори между страните, че процесната пристройка представлява строеж от пета категория. В този смисъл заповедта, постановена от Кмета на Община Свищов се явява като такава произнесена от административен орган с надлежна материална компетентност.
Обжалваната заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. За пълнота следва да се посочи, че съгласно трайната практика на съдилищата мотивите на административния акт могат да се съдържат и отделно в административната преписка, поради което и като съобрази съдържанието на административната преписка, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при липса на отменително основание по чл.
146, т. 2 от АПК.
При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила, като видно от материалите по делото е съставен констативен акт по чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ, който е издаден от служители на ответника след оглед на процесния строеж на място и е връчен на жалбоподателя. На лицето е дадена възможност да се запознае с констатациите на органите, да изрази становище по тях и да подаде възражение, от която възможност жалбоподателят се е възползвал.
Противно на твърденията на жалбоподателя, при издаване на оспорения акт е обследван въпроса относно търпимостта на строежа с оглед разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като за целта с писма с изх.
№94.3.1633/05.10.2021г. и изх. №94.В.13/20.12.2021г. са изискани от жалбоподателя необходимите документи, каквито обаче не са представени от негова страна. Ето защо, съдът намира, че органът е изпълнил своето задължение за пълно изясняване на относимите факти преди издаване на процесния акт.
Разпечатката съдържа 45 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78179457-2d18-4d66-ac24-a5f2ccc06c80