Решение № 96 от 25.03.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Русе, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Силвия Павлова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20264500500141 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Н. С. С. обжалва Решение № 154 от 24.10.2025г, постановено по гр.д.№ 303/25 по описа на РС-Бяла като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Съдът не е съобразил, че иззетите от дома му движими вещи не са посочвани нито от него, нито от някой от семейството му. Неправилно съдът е приел, че извършеното на 24.06.2020г процесуалноследствено действие „претърсване и изземване“ от разследващ полицай е законосъобразно. Необосновано и неправилно съдът е приел, че не може да се счете, че е налице виновно противоправно поведение на разследващия орган във връзка с иззетите веществени доказателства. Оспорва извода на съда, че не може да се приеме наличие на каквито и да било неправомерни действия на полицейските органи, в резултат на които да са причинени вреди на ищеца.

Съдът не е разгледал останалите елементи от състава на осъдителния иск и произнасянето по необхванатите доводи и съображения на страните и анализиране на останалата част от ангажираните по делото доказателства, което според жалбоподателя ще доведе до различен краен резултат.

Жалбоподателят иска въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявеният от него иск. Претендира направените в двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемият ОД на МВР-Русе в писмено становище счита, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното от районния съд решение – правилно. На основание чл.78, ал.8 ГПК иска присъждане на разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение в размер на 230.80 евро за всяка съдебна инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Н. С. е предявил срещу ОД на МВР-Русе осъдителен иск за заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 150.53лв за периода от 24.06.2020 до 30.09.2020, която сума се формира от заплатени за този период месечни такси към мобилен оператор, през който период с протокол за изземване от 24.06.2020г е бил иззет от него мобилен телефон, ползван от сина му С. С. и притежателят му не е могъл да се възползва от заплатените договорни услуги. За този размер на иска е допуснато увеличение на размера на иска с определение в съдебно заседание на 09.06.2025 по гр.д.№ 303/25 по описа на БРС.

Така предявеният осъдителен иск правилно е квалифициран от съда като иск с правно основание чл.49 ЗЗД, а не като иск по ЗОДОВ, тъй като с оглед фактическите твърдения на ищеца не са налице визираните в чл. 2 ЗОДОВ хипотези. В доказателствена тежест на ищеца е да установи елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно- деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага. Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна- за чужди виновни противоправни действия и има обезщетително-гаранционен характер, с оглед на което в тежест на ищеца е да докаже, че при и по повод възложената от ответника ОД на МВР- Русе работа негови служители са извършили виновни противоправни действия или бездействия, вследствие на което е получил твърдените в исковата молба имуществени вреди.

Безспорно установено по делото е, че на 24.06.2020г в дома на ищеца е извършено претърсване и изземване на движими вещи, сред които е мобилен телефон, за което е съставен протокол за претърсване и изземване. За извършването на това претърсване и изземване в имот, находящ се в гр.Русе, ул.“Р. С.“ № *, вх.*, ет.*, ап.** Окръжен съд –Русе с Определение № 277 от 22.06.2020г по ч.н.д.№ 422/2020г е дал разрешение за извършването му във връзка с ДП № 3720/2019г по описа на РОП./ ДП № 219/19 по описа на ОД на МВР-Русе/ за престъпление по чл.319а, ал.1 НК и чл.319б,ал.1 НК. Видно от съдържанието на представеният по делото протокол за претърсване и изземване същият и извършените с него процесуално следствени действия са извършени в съответствие с разпоредбите на чл.128, чл.129 НПК, чл.162, ал.1 НПК, поради което и на основание чл.131 НПК този протокол е доказателствено средство за извършване на посочените в него действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства, което правилно е анализирано и в постановеното от първоинстанционния съд решение.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че за извършване на такова процесуално следствено действие не са предвижда „призоваване“ на лицата в чиито дом ще се извършва претърсването и изземването. Правилно първоинстанционния съд е приел, че и оплакването на ищеца, което се съдържа и във въззивната жалба, относно незаконосъобразността на извършеното процесуално-следствено действие- претърсване и изземване.

Никъде в протокола за претърсване и изземване не е посочено, че иззетите вещи са доброволно посочени от жалбоподателят. Действително в бланката е посочено, че „обявих решението за извършване на претърсване и изземване, с 2 разрешение на съдия от Окръжен съд-Русе и предложих на лицето Н. С. С. да посочи вещи-технически средства за комуникация, носители на информационни данни…., които имат значение за предмета на разследването провеждано по ДП № 336-Д-219/2020 по описа на ОД на МВР-Русе, след което пристъпих към претърсване и изземване в апартамент и прилежащи помещения, находящи се в гр.Русе, ул.“Р.Ив.“ № *, вх.*, ет.*, ап.**, ползвани от С.Н. С.“ като протокола за претърсване и изземване са посочени в три точки намерените, описани и иззети движими вещи, сред които и мобилен телефон.

Горното съдържание не сочи твърденията на жалбоподателя както в първата, така и във въззивната инстанция. Това съдържание не сочи С. да е предал доброволно движимите вещи, които са иззети, а само, че такова предложение му е отправено. Именно защото липсва доброволно предаване на движими вещи е извършено и това процесуално-следствие претърсване и и изземване.

При извършването му не е необходимо съгласие от страна на лицата, чиято собственост са вещите, тези вещи да бъдат иззети и извършването на това процесуално-следствено действие не зависи от волята или съгласието/несъгласието на тези лица. Липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, че при извършване на посочените действия служителите на ОД на МВР-Русе са превишили правата си и са извършили „своеволия“ в какъвто смисъл са твърденията на С.. Допълнителен довод за това, че при извършване на посочените претърсване и изземване служителите на ОД на МВР-Русе са действали според закона и правомощията си са представените от С. в първата инстанция многобройни писмени доказателства, представляващи искания за връщане на иззетите вещи. Това е изцяло в правомощията на наблюдаващия прокурор, а не на служителите на ОД на МВР-Русе и видно от доказателствата прокурорът не е разрешавал връщане на иззетите вещи. Същите, в това число и на мобилния телефон/ според признанието на ищеца в съдебно заседание на 25.10.2023г по гр.д.№ 2825/2020 по описа на РРС/ са върнати в по-късен момент именно след разрешение на прокурора. Липсват каквито и да било доказателства това процесуално-следствено действие да е било обявено впоследствие за незаконосъобразно. При така установеното и от първоинстанционния съд, правилни са изводите му,че ищецът не е доказал виновно противоправно поведение на разследстващия орган, поради което и искът за вреди по чл.49 ЗЗД правилно е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е правилно и следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора правилно първоинстанционния съд е присъдил в полза на ответника ОД на МВР-Русе разноски за първата инстанция.

Жалбоподателят дължи на въззиваемия и разноски за настоящата съдебна инстанция, които включват юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд на основание чл.78, ал.8 вр чл.37 ЗПП вр чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ определя в размер на 102.26 евро/ 200лв/.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 154 от 24.10.2025, постановено по гр.д.№ 303/25 по описа на РС-гр.Бяла.

3

ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН ********** от гр.Р., ул.“Р.И.“ № * да заплати на ОД на МВР-Русе разноски за въззивната инстанция в размер на 102.26 евро, представлящо юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4