Решение № 304 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20241110171034 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове от „..........“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при условията на разделност против Н. Д. И. и Е. Н. Р за сумата 631,23 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. - м.

04.2021 г. в имот, находящ се в гр. ..........., с абонатен №.......98, сумата 143,01 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.10.2023 г., сумата 17,34 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. - м.04.2021 г. и сумата 5,09 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 05.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.10.2023 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№57408/2023 г., по описа на СРС, 71 състав като сумите се претендират при следните квоти:

Н. Д. И. - 3/4 и Е. Н. Р – 1/4.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно действащите през периода общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.

Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на 1 обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Н. Р не е депозирала отговор на исковата молба.

В подаденото в срока за това възражения по чл. 414 ГПК възразява, че имотът е продаден на 05.04.2021 г., поради което не дължи претендираните суми.

В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът Н. Д. И. чрез назначения му особен представител счита, че претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени, тъй като няма качеството потребител на топлинна енергия по отношение на процесното жилище. Посочва, че липсва представен договор между него и дружеството за доставка на топлинна енергия. Оспорва квотите в твърдяната от страна на ищеца съсобственост по отношение на процесния имот. Позовава се на чл. 30, ал. 2 ЗС, според който частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Предвид това сочи, че при уважаване на претенцията следва да отговаря до размера 1/2 идеална част.

Оспорва дължимоста на задълженията за лихва, както и тези за дялово разпределение с твърденията, че ищецът не е легитимиран да ги претендира. Позовава се на изтекла кратка погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца за периода м.05.2020 г. до м.08.2020 г. вкл.

Третото лице – помагач на страната на ищеца не изразява становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, а оглед възражението за погасяването им по давност, че е изтекъл достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването им.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.

Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия ....но с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

2

От представения по делото договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 01.06.1988 г. се установява, че Е Т И.а и Н. Д. И. са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ жилище №31, находящо се в гр. ...........

При липса на вписани идеални части, при които е придобита собствеността върху имота и съобразявайки разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, според която частите на съсобствениците се считат за равни до доказване на противното, съдът приема, че собствеността е придобита при равни квоти от двамата купувачи. От справка за родствени връзки на Е Т И.а, починала на 25.12.2019 г., се установява, че ответникът Е. Н. Р е нейна дъщеря. Видно от приобщения нотариален акт за продажба на недвижим имот №145, том I, рег. № 4829, дело 142/2021 г. от 14.05.2021 г. на нотариус ....... на НК и район на действие СРС Н. Д. И. и Е. Н. Р са продали собствения си придобит чрез покупко – продажба и наследство недвижим имот, представляващ апартамент №31, находящ се в гр. ....... При тези данни съдът приема, че през исковия период (01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.) ответниците в качеството си на съсобственици на процесния недвижим имот, имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, поради което следва да отговарят за заплащане на претендираните от ищеца задължения за доставена топлинна енергия.

По делото липсват категорични доказателства установяващи дела на всеки от ответниците в съсобствеността на имота. Доколкото в приобщените като доказателства титули за собственост от 01.06.1988 г. и от 14.05.2021 г. липсва изрично посочване на притежаваните идеални части от правото на собственост върху процесния имот и предвид липсата на доказателства, че ответникът Н. Д. И. е правоприемник на Е Т И., то съдът приема, че смъртта последната притежаваните от нея 1/2 идеални части от правото на собственост върху имота са преминали в патримониума на дъщеря й Е. Н. Р на основание наследствено правоприемство. При това положение отговорността на Н. Д. И. за заплащане на претендираните суми следва да бъде ангажирана до 1/2 идеална част при осъществяване и на останалите елементи от фактическия състав на вземането на ищеца. По отношение на Е. Н. Р отговорността й следва да бъде ангажирана до претендираната 1/4 идеална част от исковите суми, с оглед диспозитивното начало в процеса и който размер не се оспорва от страна на ответника.

Съдържанието на съществуващото между всеки от ответниците и топлофикационното дружество облигационно отношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния период. Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл.

150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал.

3 от ЗЕ.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което в имота има 3 броя отоплителни тела – радиатори с монтирани на тях индивидуални разпределители на разход за отопление, по отношение на които не е извършвано дялово разпределение, тъй като не е потребявана топлинна енергия за отопление на имот. През исковия период в процесния имот е ползвана единствено топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ) и такава е била начислявана от топлофикационното дружество на база реален отчет на 1 брой технически изправен и узаконен водомер за топла вода. Според заключението на съдебно–техническата експертиза стойността на потребената топлинна енергия за процесния период в имота е в размер на 686,45 лева.

Наведените от ответника Н. Д. И. възражения, че липсват доказателства за начина на формиране на процесните задължения съдът намира за неоснователни предвид представените от третото лице – помагач документи.

Ответниците не твърдят да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради което съдът приема, че като съсобственици на апартамент №31 през исковия период дължат заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия в претендирания с исковата молба размер и при установените по – горе квоти от правото на 3 собственост. Ето защо исковата претенция за заплащане на главница за топлинна енергия съдът намира за основателна за сумата 315,62 лева , дължима от ответника Н. Д. И. като за разликата до пълния претендиран размер 473,42 лева подлежи на отхвърляне като неоснователна и недоказана. С оглед гореизложенеото съдът приема за установена дължимостта на сумата 157,81 лева за топлинна енергия от ответника Е. Никова Р.

При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответника Н. Д. И. за погасяване по давност на вземанията.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.

„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.