Решение № 512 от 10.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Плевен, 10.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430104272 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 136,28 евро /266,59 лева/ и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД с цена на иска 27,64 евро /54,06 лева/.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, обл. ***, ***, ЕИК ********** срещу Я. Я. Г., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че ответницата, в качеството си на собственик на процесния имот, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр.

18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006 г., шм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г., Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17,07.2012г./, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т, 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Счита, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответника е 1 клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Излага съображения, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "*** *** АД на потребители за битови нужди в гр. ***, които се изготвят от "*** ***" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди, че с тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че за процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от "*** ***" АД на потребители за битови нужди в гр. ***, одобрени с Решение № ОУ021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕР на основание чл.

106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "*** ***" АД на потребители в гр. ***, приети с Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от Протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета на директорите иа "*** ***" АД и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, ОУ - одобрени с Решение № ОУ001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите ОУ- одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. В раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ", чл. 33, ал.1 /раздел УШ от ОУ от 2008 г., чл. 33, ал.1 ;раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1 ;раздел VI - чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002 г./ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Твърди, че с приетите Общи условия с Решение №ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. са регламентирани освен права така и съответните задълженията на битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок 2 от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача". Твърди, че в предвид цитираната разпоредба, „*** ***" ЕАД за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август включително /месеци касаещи процесния период/ в присъствието на Нотариус, като са съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на

„***

***" ЕАД на адрес: http:/toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка. Твърди, че ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасила задължението си. Излага съображения, че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда — етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139 а. В настоящия случай, сградата - етажна собственост, в която се намира имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ***, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от *** по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./. Моли да признато за установено, че ответницата дължи на ищеца 115,86 евро /226,66 лв./ главница незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до 30.04.2024г., в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 04.03.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 22,83 евро /44,65 лв./- законна лихва от 15.09.2022г. до 26.02.2025г., сума за дялово разпределение в размер на 20,42 евро /39,93 лева/- главница за периода от 01.01.2022г. до 30.04.2024г., лихва за 3 забава в размер 4,81 евро /9,41 лева/ за периода от 18.03.2022г. до 26.02.2025г.

Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В заповедното производство е направено възражение за плащане на задължението.

По делото е конституран като трето лице-помагач на страната на ищеца ***, **********.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не спорно между страните и се установява от нотариален акт от 27.10.2015г. /л.21-23 от делото/, че ответницата Я. Г. е собственик на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в гр.***, ***.

Не е спорно между страните и се установява от Договор № ТС8/05.10.1999г., че етажната собственост на адрес гр.***, ***, е сключила договора с *** ООД/ настоящо наименование ***/ за отчитане и разпределяне на доставената топлинна енергия.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***-***”ЕАД на потребители в гр.*** и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се урежда продажбата на топлинна енергия между “*** ***” ЕАД, наричана “продавач” и потребители на топлинна енергия за битови нужди, ползващи топлинна енергия за отопляване, климатизация и горещо водоснабдяване посредством гореща вода, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване.Съгласно чл. 33, ал.1 купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергияа в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал.2 дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване на съобщението за дължимата сума.

Ответницата не оспорва размера на задължението за топлинна енергия за процесния период, само противопоставя правопогасяващо възражение за заплащането на задължението за главница и лихва в претендираните размери.

От копие на фискален бон от 25.07.2025г. /л.64 от делото/ се установява извършено плащане в общ размер от 409,18 лева, формирани от 25 лв. по заявление за издаване на заповед за изпълнение, 50 лв. юрисконсулско вънаграждение, 39,93 лв. – главница и 226,66 лв.-главница.

4

Признава се от ищеца в депозирана писмена молба, че ответницата са заплатила на ищеца ***-*** ЕАД сумите за главница и лихва в претендираните с исковата молба размери и направените разноски в заповедното производство, като незаплатена е останала държавната такса от 38,35 евро и юрисконсултското възнаграждение за настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По искът с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 136,28 евро /266,59 лева/:

Не спорно между страните и се установява от нотариален акт от 27.10.2015г. /л.21-23 от делото/, че ответницата Я. Г. е собственик на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в гр.***, ***.

Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.

150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е 5 задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.