Акт от 01.02.2012, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

9.12.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.09

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Искра Пенчева дело номер

20144100900139 по описа за

2014 година

Производството е по иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК.

Ищецът „Ю. Б.” гр. С. основава исковата си претенция на твърденията, че ответникът „П. И.” ООД гр. С. е страна по сключен между страните договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL14584, по силата на който Банката му е предоставила кредитна линия със задължение за връщане на кредита с договорените лихви в срок от 12 м. от датата на откриване на заемна сметка, т.е. от 14.04.2008 г. С последващи анекси били извършени изменения на договора, като с Анекс от 16.06.2011 г. ответникът А. В. И. встъпила като съдлъжник на преоформения кредит и ответниците поели солидарно задължение да погасят кредита при новоподписан погасителен план. Твърди, че от 14.09.2013 г. ответниците преустановили редовното плащане на дължимите суми за погасяване на кредита. На 14.04.2014 г. изтекъл крайния срок за погасяване на задълженията и поради липсата на доброволно изпълнение Банката се снабдила по реда на чл.417 ГПК със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу двамата ответници по ЧГр. дело № 434/ 2014 г. по описа на РС С.. Депозирани в срок възражения от длъжниците обосновали правния интерес на Банката от предявяването на настоящия установителен иск, с който претендират да се приеме за установено, че ответниците дължат при условията на солидарност сумите както следва: 15002.34 евро – неиздължена главница и 2111.55 евро – договорни лихви за периода 14.10.2013 г. – 28.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.05.2014 г. до окончателното й изплащане, за заплащането на които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 258/ 30.05.2014 г. по ЧГр. дело № 434/ 2014 г. по описа на РС С.. Претендира присъждането на направените разноски включително и за заповедното производство.

Ответниците „П. И.” ООД гр. С. и А. В. И. заемат становище за неоснователност на предявения иск. Твърдят, че Банката е обявила кредита за предсрочно падежирал, без да са налице предпоставките за неговата изискуемост. Отделно считат, че клаузата на чл.3 ал.3 от договора, която дава възможност Банката едностранно да увеличава лихвения процент, като налага по-висока стойност на банковия ресурс, т.е. БЛПМФ - плаващата компонента за формиране на лихвата, е нищожна. Нищожността произтичала от нарушаването на императивните разпоредби на чл.2 ал.1 ЗКИ и чл.59 ал.2 ЗКИ. Съгласно първата норма банките извършват дейност по отпускане на кредити за своя сметка и на свой риск, а с процесната клауза рискът бил прехвърлен изцяло върху кредитополучателя. Съгласно втората норма условията по договора трябва да бъдат формулирани от банките ясно, по разбираем за клиентите начин, а в случая това не било така и кредитополучателят се лишавал от възможността да вземе информирано решение с разбиране на икономическите последици от договора. Сочат, че между страните няма постигнато в договора съгласие за методиката, по която ще се извършва промяна на БЛПМФ и Банката променяла лихвата по критерии, стоящи извън създадената облигационна връзка, при което тези промени не обвързвали кредитополучателя. Тази клауза била нищожна и като противоречаща на добрите нрави и принципа за справедливостта. Молят исковите претенции на Банката да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по размер. Претендира разноски за производството. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

На 04.04.2008 г. между „Ю. Б.” гр. С. и „П. И.” ООД гр. С. е сключен договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL14584, по силата на който Банката е предоставила на ответното дружество кредит за посрещане на краткосрочни оборотни нужди под формата на кредитна линия в размер на 23000 евро със задължение за връщане на кредита с договорените лихви в срок от 12 м. от датата на откриване на заемна сметка, което е извършено на датата на сключване на договора 14.04.2008 г. До 10.09.2008 г. кредитополучателят е усвоил предоставения му кредит. Съгласно чл.3 ал.1 от договора годишната лихва се формира като сбор от два компонента: действащия базов лихвен процент за малки фирми за евро /БЛПМФ/, който към датата на сключване на договора е 9 %, и лихвена надбавка в размер на 2.50 пункта. В ал.3 на чл.3 е посочено, че БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните, считано от 21-во число след промяната му. На 16.06.2011 г. между страните е сключен Анекс № 3, с който те се договарят за преоформяне на главницата по кредита, като всички дължими суми по договора се преоформят като редовна, усвоена и непогасена главница и същата става 27391.91 лв., като влиза в сила и изготвен погасителен план. С този анекс като съдлъжник по договора встъпва А. В. И. и с чл.21 от него страните приемат Общите условия за отпускане и обслужване на кредити на юридически лица като неразделна част от договора, декларират, че са ги получили и са запознати с тяхното съдържание. Посочено е, че тези Общи условия са приети с решение на изпълнителния комитет на банката на 05.03.2009 г. Съгласно Общите условия - т. III.2.8 лихвеният процент по предоставяните кредити за оборотни средства се формира като сбор от база, зависеща от вида на валутата на кредита - LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR - съответно едномесечен, тримесечен или шестмесечен според договореността или Корпоративен Бенчмарк лихвен процент и надбавка, като базата не подлежи на договаряне. Не се спори, че до изтичане срока на договора на 14.04.2014 г. кредитополучателите са погасили главница в размер на 12389.57 евро и лихва върху редовна и просрочена главница в размер на 14346.84 евро.

На 28.05.2015 г. ищецът е депозирал пред РС С. заявление за снаßдяване със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и по образуваното ЧГр. дело № 434/ 2014 г. по описа на РС С. се е снабдил със Заповед № 258/ 30.05.2014 г., с която двамата ответници са осъдени при условията на солидарност да му заплатят сумите 15002.34 евро – неиздължена главница и 2111.55 евро – договорни лихви за периода 14.10.2013 г. – 28.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.05.2014 г. до окончателното й изплащане.

За изясняване на правния спор по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице потвърждава със заключението си твърденията на Банката, че от предоставена и усвоена от кредитополучателите главница по процесния договор в размер на 27391.91 евро те са погасили 12389.57 евро и е останал дължим остатък в размер на 15002.34 евро. Видно от заключението за промяна на БЛП Банката е използвала тримесечен бенчмарков лихвен процент и в рамките на договорното правоотношение лихвения процент е променян четири пъти, като промяната засяга само БЛПМФ, който от първоначалния по договора 9 % достига до 11.15 % за периода 21.06.2011 г. до 16.09.2015 г. Вещото лице посочва, че БЛП се определя по утвърдена от Банката методика, от Комитет по управление на активите и пасивите - орган на Банката - и представлява сбор от трансферна цена на ресурса - величина, която почива на обективни показатели, извън волята на Банката и буферна надбавка - оценка под формата на лихвена премия на нивото на риска. Комисията следи количествените отклонения в компонентите и при трайното им изменение като съвкупна база, взема решение за промяна на БЛП. Вещото лице е представило в табличен вид справка за стойностите и движението на банковите индекси за периода 31.01.2007 г. - 10.02.2015 г. и видно от нея е налице трайна тенденция на постоянно понижение с изключение на CDS на Гърция /суап/, приложим за Банката с оглед това, че е с гръцки акционер, докато за този период е налице увеличение на лихвата по кредита близо с 2.15 пункта. Вещото лице дава заключение, че съгласно Методиката на Банката за определяне на БЛП е невъзможно да се установят количествени зависимости между изменението на отделни компоненти за формиране на БЛП и извършените в случая промени на БЛП, дали тези промени съответстват на Методиката, коя стойност е използвана при изчисленията и дали промените са условие за промяна на приложимия БЛП. На вещото лице е поставена задача да изчисли размера на дължимата лихва по договора от възникване на задължението до крайния падеж - 14.04.2014 г. при договорения в чл.3 ал.1 и ал.2 годишен лихвен процент и да съпостави този размер с начисления и заплатен от длъжниците такъв. Същото дава заключение, че съобразно изчисленията за периода на издължаване на кредита при първоначално уговорения между страните годишен лихвен процент от 11.50 % дължимата лихва върху редовна главница към 14.04.2014 г. би била 12332.37 евро, а относно лихвата върху просрочена главница е констатирало, че има начислена такава към 28.05.2014 г. в размер на 2067.57 евро, но посочва, че не може да даде заключение какъв би бил размерът й с оглед липсата на справки за конкретна главница, върху която се дължи и дните на просрочие за плащането й. Общо начисленият от Банката - ищец размер лихви в т.ч. и по редовна, и по просрочена главница към 28.05.2014 г. възлиза 16458.39 евро.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане по договор за банков кредит. Искът е процесуално допустим, тъй като исковата молба е депозирана при спазването на предвидения в чл.415 ГПК едномесечен срок от уведомяване на заявителя за постъпило в срок възражение от длъжниците.

По делото безспорно е установено наличието на валидно търговско правоотношение между ищеца и двамата ответници, основано на процесния договор за банков кредит, както и неизпълнението на поетите от ответниците задължения за погасяване на отпуснатия кредит на договорените анюитетни вноски. Банката не е упражнила правото си по чл.24 от договора за обявяване на вземането си за предсрочно изискуемо, за да обсъжда съдът осъществяването на фактическия състав за настъпване на такава изискуемост, а е предявила претенциите си спрямо кредитополучателя и съдлъжника след изтичане на крайния срок за погасяване на задълженията по кредита, когато всички вземания на Банката по договора са падежирали. По делото не се спори размерът на непогасената в срока на договора главница, установен и от заключението на вещото лице - сумата 15002.34 евро. В тази част исковата претенция следва да бъде уважена, като се приеме, че ответниците дължат солидарно на Банката главницата по договора, за заплащането на която е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Спорът се свежда изцяло до размера на дължимата договорна /възнаградителна/ и наказателна лихви, които се дължат съответно върху непогасената падежирала главница и върху непогасената след настъпване на падежа просрочена главница. Двете лихви не са разграничени от ищеца, а са претендирани общо. Чрез наведени правоизключващи възражения ответниците отричат правото на кредитора едностранно да изменя единия от компонентите на лихвата - БЛПМФ. Възраженията на ответниците за нищожност на клаузата, уреждаща правото на едностранна промяна - чл.3 ал.3 от договора поради противоречие със закона - с нормата на чл.2 ал.1 ЗКИ - е неоснователно. За нищожна поради противоречие със закона се приема тази уговорка между страните, която противоречи на императивна правна норма, защото тези норми не допускат отклоняване от предписаното в тях. Цитираната разпоредба няма императивен характер и по никакъв начин не е свързана със същественото съдържание на договора за банков кредит. Тя само дефинира естеството на банковата дейност като такава, при която банката действа за своя сметка и на собствен риск, без това да означава, че за нея не важи свободата на договаряне, ограничена само от повелителните норми и от добрите нрави. Неоснователно е и възражението за нищожност на чл.3 ал.3 от договора поради накърняване на добрите нрави. Теорията и съдебната практика приемат, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД е налице при нарушаването на правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на равнопоставеността на правните субекти, на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, на лоялни търговски практики, на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване и др. Ответниците не основават възражението си на твърдения, че договореният лихвен процент и последващите му изменения водят до значителна неравностойност на уговорените престации, която да обуслови извод за нарушаване на добрите нрави, водеща до нищожност на посочената клауза. Не може да се говори за накърняване на добрите нрави, изразяващо се във включването в договора на право на кредитора едностранно да променя лихвения процент, защото действащото законодателство изрично допуска възможност дължимата по договора за кредит лихва да се определя като променлива величина, подлежаща на актуализация - чл.58 ал.1 т. 2 ЗКИ. Тази възможност е обусловена от естеството на договора за кредит, който е с продължително действие, като дългосрочното ползване на заемни средства, предполага при промени в пазарната конюнктура периодично да се актуализира цената на финансовата услуга.