Решение № 86 от 13.02.2026, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 2084/2025
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 13.02.2026
- В сила
- 17.03.2026
- Състав
- Димитър Руменов Беровски
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. Благоевград, 13.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:
Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210102084 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Т. Й. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Благоевград, *****, чрез адв. С. Е. против „ПОТРЕБИТЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „МАКЕДОНИЯ”, ЕИК 000003402, със седалище и адрес на управление: *****, представлявана от председателя ****.
Ищцата е предявила срещу ответника установителен иск за сумата от 6606,10 лв. представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода за м. юли 2024 г. сумата от 919,74 лв., за м.август 2024 г. - сумата от 851,68 лв., за м. септември 2024 г. сумата от 936,85 лв., за м.октомври 2024г. - сумата от 936,85 лв., за месец ноември 2024 г. сумата от 936,85 лв., за м.декември 2024 г. - сумата от 936,85 лв. и за м.януари 2025 г. сумата от 1087,28 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 04.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, въз основа на трудов договор, по силата на който е заемала длъжността „началник склад“. Сочи, че по силата на заеманата от нея длъжност изпълнявала трудовите си задължения в периода месец май 2024 г. - месец януари 2025. Заявява, че след подаването на възражението по чл. 414 ГПК ответникът работодател й бил заплатил трудовото възнаграждение за месец май и месец юни 2024г. Поддържа, че работодателят й дължал трудово възнаграждение за останалите месеци, а именно от месец юли 2024г. до месец януари 2025г.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от упълномощен процесуален представител. Прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Претендира и разноски за заповедното и исковото производство.
В проведеното по делото открито съдебно заседание законният представител на ответното юридическо лице, редовно призован, се явява лично, като прави изрично признание на предявения иск и че дължи претендираните от ищцата суми.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е 1 установителна искова претенция с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл.128, т. 2 КТ.
За вземането по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 428 от 07.04.2025г. по ч. гр. д. № 917/2025г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищцата за постановяване на решение при признание на иска се явява основателно по следните съображения:
Институтът на съдебното решение при признание на иска е регламентиран в чл. 237 ГПК.
От анализа на тази разпоредба може да се заключи, че такова решение се постановява по искане на ищеца, когато кумулативно са налице следните предпоставки: 1/ ответникът да е признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави и 3/ да не се касае за признаване на право, с което страната не може да се разпорежда.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, ответникът чрез изявлението на неговия законен представител, направено в проведеното по делото открито съдебно заседание, е направил изрично признание на предявената от ищцата срещу него искова претенция. На тази извод насочва и изричното изявление на законния представител на ответника, че признава, че дължи претендираните от ищцата суми.
На второ място, необходимо е да се отбележи, че в конкретния казус предмет на делото е вземане, произтичащо от трудов договор от 31.05.1983г. и допълнително споразумение към него от 17.12.2018г. (т. е. материално субективно трудово право). В този контекст правата, признати от ответника, не противоречат нито на закона, нито на добрите нрави, поради което не е налице пречка по смисъла на чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
На трето място, с оглед характера на признатите от ответната страна права, посочен в предходния абзац, може да се заключи, че се касае за права, с които ответникът може да се разпорежда.
Безспорно е между страните, че в хода на процеса ответното юридическо лице е заплатило на ищцата Т. Й. К. трудовите й възнаграждения за месеците май, юни, юли и август 2024 година
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и от уточненията на вещото лице *****, направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на 15.01.2026г., става ясно, че са направени плащания от ответника за периода от 21.05.2025 година до 08.12.2025 година в общ размер на 3640,12 лева, като остава неизплатена сума в размер на 4834,68 лева за периода от месец септември 2024 година до месец януари 2025 година.
В този контекст и след като съобрази, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, така осъществените плащания, съдът счита, че предявеният иск трябва да бъде отхвърлен в частта му за разликата от 4834,68 лв. до пълния претендиран размер от 6606,10 лв., с равностойност 905,71 евро, като погасен поради плащане, извършено след завеждането на исковата молба.
В обобщение се налага крайният извод, че са налице законовите предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, с което ищцовата претенция следва да бъде частично уважена за сумата от 4834,68 лв., с равностойност 2471,93 евро, представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода от месец септември 2024 година до месец януари 2025 година.
Относно разноските:
2
При този изход от делото (уважаване на предявения иск) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски. Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищцата както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело. С оглед сторените и заявени от ищцата съдебно-деловодни разходи (800 лв., с равностойност 409,03 евро – адвокатско възнаграждение, за заповедното производство, и 950 лв., с равностойност 485,73 евро – адвокатско възнаграждение, за исковото производство), отговорността за разноски на ответника в полза на ищцата трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 409,03 евро – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и - 485,73 евро – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи държавната такса съобразно уважения размер на ищцовата претенция в размер на 98,88 евро, както и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице ***** за изготвеното експертно заключение в размер на 102,26 евро. Или общо на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи да заплати по сметка на РС-Благоевград 201,14 евро.
Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., всички парични суми, присъждани с настоящото решение, следва да се превалутират съгласно чл. 11-13 от ЗВЕРБ, като същите се определят и присъждат само в евро.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че „ПОТРЕБИТЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „МАКЕДОНИЯ”, ЕИК 000003402, със седалище и адрес на управление:
*****, представлявана от председателя ****, дължи на Т. Й. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Благоевград, *****, следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 428 от 07.04.2025г., издадена по ч. гр. д. № 917/2025г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 2471 евро и 93 евроцента – представляваща главница, неплатени нетни трудови възнаграждения за периода от месец септември 2024 година до месец януари 2025 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /04.04.2025г./ до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 905 евро и 71 евроцента като погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ПОТРЕБИТЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „МАКЕДОНИЯ”, ЕИК 000003402, със седалище и адрес на управление: *****, представлявана от председателя **** да заплати на Т. Й. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Благоевград, ***** разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 409 евро и 03 евроцента – представляваща разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 917/2025г. на РС – гр. Благоевград), и - сумата от 485 евро и 73 евроцента – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 2084/2025г. на РС – гр. Благоевград).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „ПОТРЕБИТЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „МАКЕДОНИЯ”, ЕИК 000003402, със седалище и адрес на управление: *****, представлявана от председателя ****, да заплати по сметка на Районен съд – гр.
Благоевград сумата от 201 евро и 14 евроцента, представляваща държавна такса, дължима за производството по гр. д. № 2084/2025г. на РС – гр. Благоевград и разноски за изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
3
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4