Определение № 2511 от 14.05.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 297/2026
- Вид
- Определение № 2511
- Подписан
- 14.05.2026
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- Жива Декова, Дора Михайлова, Александър Цонев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2511 гр. София, 14.05.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Жива Декова
Членове:
Александър Цонев
Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20268002100297 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. К. и И. И. К., представлявани от адв. Д. К. – П., срещу Решение № 3740 от 13.06.2025 г. по в. гр. д. № 2218/2025 г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна, респ. потвърждаване, на Решение № 16662/09.09.2024 г. по гр. д. № 31324/2021 г. по описа на СРС, 30 състав, като краен резултат: 1. е развален по исковете с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, предявени от Г. И. П. срещу тях прикрит договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № 2398, дело № .../... г. по описа на нотариус Ц. Д., по силата на който наследодателят на ищцата И.
В. С. прехвърлил в полза на касаторите следния недвижим имот, а именно – поземлен имот с идентификатор № ..., намиращ се в [населено място], [улица], с площ от 440 кв. м., при съседи – имоти с идентификатор № ..., ..., ..., ..., заедно с жилище, заемащо първия етаж от построената в мястото двуетажна жилищна сграда, с площ от 79 кв. м., съответните части от общите части на сградата, както и построената в мястото стопанска сграда с площ от 26, 6 кв. м., срещу грижите, които приобреталите полагали по отношение на прехвърлителя, както и по повод издръжката, която му давали до момента на сключване на договора, както и срещу задължението приобретателите да продължат да гледат и издържат прехвърлителя, лично или чрез трети лица, до края на живота му, като му осигурят нормален и спокоен живот, какъвто бил водил досега, докато е жив; 2. признато е за установено по исковете с правно основание чл. 124 ГПК, предявени от Г. И. П. срещу касаторите, че ищцата е собственик въз основа на наследствено правоприемство от нейния баща И. В. С., починал на 09.10.2018 г., на гореописания недвижим имот; 3. уважени са искове с правно основание чл.
26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, предявени от Г. И. П. срещу касаторите, като е прогласена нищожността 1 на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № 2398, дело № .../... г. по описа на нотариус Ц. Д., поради факта, че се явява привиден договор, с който е прикрит договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между И. В. С. в качеството на прехвърлител и Ц. И. К. и И. И. К. в качеството на приобретатели, по силата на който И. В. С. прехвърлил в полза на касаторите индивидуализирания по-горе недвижим имот срещу грижите, които приобреталите полагали по отношение на прехвърлителя, както и по повод издръжката, която му давали до момента на сключване на договора, както и срещу задължението приобретателите да продължат да гледат и издържат прехвърлителя, лично или чрез трети лица, до края на живота му, като му осигурят нормален и спокоен живот, какъвто бил водил, докато е жив.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете. Касаторите оспорват изводите на СГС относно автентичността на обратното писмо, като считат, че неправилно той кредитирал заключението към повторната тройна съдебно-почеркова експертиза, допусната при липса на основания за това, а не заключението на вещото лице Д. В., съгласно което подписите в изследвания документ не били положени от касаторите. Според жалбоподателите в нарушение на процесуалните правила СГС не обсъдил доводите им за липса на дата в обратното писмо и не анализирал задълбочено всички доказателства, сред които свидетелските показания, установяващи пълно и точно изпълнение на задълженията им по издръжка и гледане на наследодателя на ищцата. Посочват, че въззивният съд неправилно развалил договора в неговата цялост, пропускайки да прецени необходимостта от определяне на съотношението между престираните до момента на сключването му издръжка и гледане и последващите.
Допускането на касационно обжалване касаторите основават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационна жалба от ответниците по исковете е постъпила и срещу Решение № 5696/17.09.2025 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, с което е отхвърлена молбата им за допълване, евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение. Считат обжалваното решение за неправилно поради нарушение на процесуалните правила. Молят то да бъде допуснато до касационно обжалване с твърдение да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК.
Ответникът по касационните жалби Г. И. П. е подала отговори по всяка от тях и изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационните жалби.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното – касационните жалби са подадени от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
2
За да постанови обжалваното основно решение, въззивният съд е приел, че на 02.08.2007 г. бил сключен довор за дарение, оформен с нотариален акт № ..., том .., рег. № 2398, дело № .../... г. по описа на нотариус Ц. Д., с който И. В. С., наследодател на ищцата Г. И. П., дарил на ответниците И. И. К. и Ц. И. К., запазвайки си правото на ползване, следния свой собствен недвижим имот, а именно – поземлен имот с № ..., с площ от 427 кв.м., намиращ се в [населено място],[жк], [улица], заедно с жилище, заемащо първия етаж на построената в мястото двуетажна жилищна сграда със застоена площ от 79 кв.м., както и построената в мястото стопанска сграда с площ от 26,6 кв. метра.
Софийски градски съд констатирал, че в обратно писмо, подписано от И. В. С., И. И. К. и Ц.
И. К., била декларирана действителната им воля за прехвърляне на имота - заради грижите, които приобреталите полагали по отношение на прехвърлителя, както и по повод издръжката, която му давали до момента на сключване на договора, както и срещу задължението приобретателите да продължат да гледат и издържат прехвърлителя, лично или чрез трети лица, до края на живота му, като му осигурят нормален и спокоен живот, какъвто бил водил, докато е жив, като прехвърлителят си запазвал пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху прехвърления имот. В обратното писмо било посочено, че страните приемали договора за дарение за недействителен, като чрез него целта им била единствено прехвърляне на собствеността по предвидената в закона форма – нотариален акт, а действителната им воля била имотът да бъде прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане.
Ответниците оспорили автентичността на обратното писмо в частта относно авторствното на положените за тях подписи. Въззивният съд отказал да кредитира заключението към изготвената от вещото лице В. в производството пред районния съд съдебно-почеркова експертиза, съобразно което подписите в обратното писмо не били на И. И. К. и Ц. И. К..
Мотивирал се е, че съгласно заключението към тройната съдебно-почеркова експертиза документът бил подписан от И. И. К. и Ц. И. К., като становището и на трите вещи лица било категорично. Сравнителният материал, ползван от тях, бил годен за анализ, мотивиран с аргументите, че съвпадащите общи и частни признаци на почерка били съществени и устойчиво проявени. По тези съображения въззивният съд достигнал до извод, че обратното писмо от 03.08.2007 г. било автентичен документ и разкривало действителната обща воля на страните по договора имотът да бъде прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане, а не по силата на договор за дарение, който се явявал привиден и като такъв бил нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.
На основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД СГС приел, че по отношение на И. В. С., наследодател на ищцата Г. И. П., от една страна, и И. И. К. и Ц. И. К., от друга страна, следвало да се прилагат правилата и последиците на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
По възраженията на ответниците по иска, че с право да развали целия договор ищцата не разполагала, тъй като той бил сключен и заради престирани грижи и издръжка, предшестващи подписването му, въззивният съд се позовал на Решение № 327/25.02.2015 г. по гр.д. № 1205/2014 г., ВКС, ІV ГО, като въпроизвел приетото в него, че при прехвърляне 3 на вещ срещу грижа и издръжка както за минало време, така и за в бъдеще, договорът е единен. Посочил е, че специфичното при него било, че грижите и издръжка до датата на сключването му не са алеаторни, те са вече престирани и са приети от прехвърлителя такива, каквито са дадени – последният не можел да търси по отношение на тях насрещно изпълнение, съответно обезщетение по чл. 79 ЗЗД поради неизпълнение, нито да разваля договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. При неизпълнение на алеаторната престация (грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще) кредиторът имал право да развали договора изцяло, когато неизпълнението не е незначително с оглед неговия интерес. Обстоятелствата, свързани с престиране на грижа и издръжка за минало време, били релевантни за спора, само ако по надлежен ред е въведено възражение за симулативност на договора в тази му част – за установяване на същата.
Софийски градски съд е приел, че по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ГПК релевантен за изпълнението на приобретателите по договора бил периодът от 02.08.2007 г. (датата на сключване на договора) до 09.10.2018 г. (датата, на която прехвърлителят починал).
От показанията на свидетелите А. Я. Е. и В. С. Т., незаинтересовани от изхода на делото, които съдът кредитирал изцяло, се установявало, че И. С. живеел сам, бил болен, неподвижен, на легло, като ответниците не полагали никакви грижи за него преди да почине. И. С. разчитал на помощта на други свои приятели.
Въззивният съд не възприел показанията на свидетеля И. М. К., майка на ответниците, която заявила, че синовете й се грижели на наслодадетля на ищцата преди да почине. Софийски градски съд посочил, че тя не конкретизирала в какво се изразявали тези грижи и кога са полагани. Според показанията й между С. и синовете й били налице добри отношения, в резултат на които С. дарил имота и не очаквал грижи и издръжка от тях. Допълнил, че от показанията на свидетелите В. Р. Л. и В. К. С. също не се установявало ответниците да са полагали конкретни грижи за С., включително в периода, в който същият бил болен и на легло. Точно обратното, от показанията на свидетелите Е. и Т., както и от изявленията на самия С. пред съда, обективирани в подадени от него искови молби, се установявало, че същият бил в тежко здравословно състояние, като помощ му оказвали други негови приятели без връзка с ответниците.
По тези съображения СГС счел за недоказано ответниците да са изпълнили добросъвестно – лично или чрез трето лице, поетото от тях задължение по договора да гледат и издържат прехвърлителя С. до края на живота му, като му осигурят нормален и спокоен живот, какъвто бил водил до сключване на договора. Посоченото неизпълнение е прието за основание за разваляне на прикрития договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Основателността на исковете по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД обуславяла основателност и на установителните искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищцата е едноличен собственик на процесния имот недвижим имот.
Ответниците по иска сезирали въззивния съд с молба за допълване, евентуално за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, на Решение № 3740/13.06.2025 г. по гр. д. № 2218/2025 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, с довод, че съдът пропуснал да се 4 произнесе по оспорването на автентичността на обратното писмо. За да отхвърли молбата, въззивният съд посочил, че се е произнесъл по целия спорен предмет, като е разгледал в мотивите на решението и възражението за неавтентничност на този документ. Допълнил, че не дължи произнасяне по този въпрос в диспозитива на въззивното решение.
Разпечатката съдържа 30 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/781350e1-12b4-40b3-8666-ddf43bd280b6