Решение № 74 от 12.04.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Бургас, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х. Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. С.

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Д.а като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500362 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл.258 ГПК и е образувано е по въззивната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, след влизане в сила на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, съгласно §5 от ПЗР на същия закон - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), представлявана от процесуалния представител В. Д., против решение № 260003/28.06.2023 г. по гр.дело № 359/2017 г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Комисията искове против Г. С. Х., Д. К. Х., М. Г. Х., С.

Г. Х., „БАЛИС - Г" ЕООД, ЕИК 203913901 и „ЛЕСОТЕКС" ЕООД, ЕИК 128559943, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 1 210 838,32 лв.

Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че не е установено значително несъответствие по смисъла на ЗПКОНПИ в имуществото на проверяваните лица. Сочи се, че в допълнителното заключение на вещото лице по назначената по делото съдебно–икономическа експертиза е установен недостиг на средства за придобиване на имущество в размер на 808 180 лв. – несъответствие, значително по размер.

Навеждат се оплаквания, че съдът е приел за приходи източници на доходи, за които не са установени законни източници за придобиване. За приход са приети внесени от ответниците суми по банкови сметки в общ размер от 490 337 лв и суми, внесени там от трети лица в общ размер от 215 868,22 лв.

Сочи се, че според мотивите на ТР №4/2021 г. на ОСГТК на ВКС, „сумите, 1 постъпили по банкови сметки, стават част от имуществото на проверяваните лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето им престават да бъдат част от имуществото. Вместо тях, част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията/ако такива са възникнали/ в резултат на извършените преводи.“

Предвид, че предмет на проверката е цялото имущество през проверявания период, счита за недопустимо игнорирането на движението на парични средства при определяне на размера на несъответствието. Сочи, че според разпоредбата на чл.141 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи имуществото, придобито през проверявания период и преценката за наличието му единствено в края на периода е лишена от смисъл, тъй като предмет на проверка са доходите, разходите и имущество през времетраенето му.

Твърди се, че законът предвижда изискване за законност на доходите и да не са придобити от незаконен източник или от забранена от закона дейност. Това изискване не е изрично въведено за дейностите, непосочени в разпоредбата, но следва да бъде прилагано и по отношение на тях. Счита, че законността на дохода се определя от основанието за получаването му.

Според въззивника, съдът не е съобразил целта на закона, даденото с решението на КС тълкуване на ЗОПДНПИ /отм./ и здравия разум и житейската логика.

Твърди се, че с решението си първоинстанционният съд е определил размера на доходите, приходите и източниците на финансиране на 1 410 815,20 лв с включени в тази сума вноски и постъпления без установено законно основание на стойност общо 706 205,84 лв. След приспадане на неследващите се приходи, сумата по доходите следва да бъде определена на 704 609,40 лв. При съобразяване на действителния размер с размера на направените разходи от 554 839,59 лв, стойността на нетния доход е 149 769,80 лв.

Размерът на придобитото имущество, установен от предходната инстанция е на стойност 481 515,64 лв и с прибавяне на сумата по внесените по банковите сметки вноски, достига до сумата от 1 187 721,48 лв. При така посочените стойности се твърди, че размерът на несъответствието е 1 037 952 лв, значителен по смисъла на ЗПКОНПИ и предпоставка за отнемане на имуществото.

Излагат се твърдения, че дори да се приеме, че неналичните парични средства не представляват подлежащо на отнемане имущество, те трябва да бъдат взети предвид при определяне на несъответствието като разходи съгласно цитираното тълкувателно решение.

В тази хипотеза размерът на несъответствието отново е в размер на 1 037 952 лв, формиран като доходи на стойност 704 609,40 лв, разходи в размер на 1 261 045,43 лв, нетен отрицателен доход, възлизащ на 556 436,10 лв и имущество на стойност 481 515,64 лв.

Сочи се, че в хипотезата на изключване при определяне на несъответствието на сумите от вноските и постъпленията по банковите сметки на ответниците, отново е налице значително несъответствие на стойност 331 745 лв, формирано както следва от доходи в размер на 704 609,40 лв, разходи в размер на 554 839,60 лв, нетен доход на стойност 149 769,80 лв и имущество на стойност 481 515,64 лв.

Счита, че от доказателствата по делото е установено наличието на предпоставките по чл.62 и чл.72 ЗОДНПИ /отм./ и чл.21, ал.2 от същия закон и исковете следва да бъдат уважени.

Претендират се съдебни разноски - възнаграждение за юрисконсулт. Няма искания по доказателствата.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Против въззивната жалба в срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори 2 от ответниците, с които въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

В отговора на въззивната жалба, подаден от адв.Д., особен представител на „Лесотекс“ЕООД /в ликвидация/ се излагат твърдения, че с оглед събраните по делото доказателства не е налице твърдяното от въззивника съответствие между приходите и разходите, съотв.по отношение на дружеството не са налице предпоставките за отнемане на имущество. Твърди се, че недвижимите имоти, посочени в нотариален акт № 7, том втори, рег.№ 121, дело № 157 от 08.02.2007 г. не подлежат на отнемане, тъй като са придобити със средства, за които е установен законен източник на придобиване – средства от търговската му дейност, дружеството – техен приобретател, е трето лице, придобило ги по възмезден начин и не са налице предпоставките на чл.66, ал.2 вр.с чл.64, т.2 ЗОПДНПИ за отнемането им. Не е установено и друго, различно от вписаното, основание за тяхното придобиване.

Намира, че съгласно събраните по делото доказателства, приходите на ответниците значително надвишават направените от тях разходи и обобщеният резултат за проверявания период не води автоматично до незаконност на придобитото имущество.

Поддържа становището във въззивната жалба относно необходимостта за изследване на имуществото за целия проверяван период, но сочи, че Комисията се позовава на обобщените резултати от проверката.

Твърди, че не само не се установява имуществено несъответствие, а дори има съществена положителна разлика между приходите и разходите на проверяваните физически лица.

Моли да му бъде определено възнаграждение като особен представител на дружеството във въззивното производство.

С представения отговор на въззивната жалба, подаден от адв.М.-Т. и адв.А., пълномощници на Г. С. Х., Д. К. Х., М. Г. Х., С. Г. Х. и на „БАЛИС - Г" ЕООД, се твърди се, че Комисията неправилно интерпретира закона и сочат относимото Тълкувателно решение № 4/2021 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Оспорват се твърдяните в жалбата недостатъци на обжалваното решение.

Намират извода на съда за липса на значително несъответствие в имуществото на ответниците за правилен, законосъобразен и съобразен с доказателствата по делото.

Намират оплакванията за неправилно формиране на приходите на ответниците за неоснователни и сочат, че съдът не дължи обосноваване на съдържанието на понятието „приход“ и отношението му към вноските, направени по банковите сметки, въпреки, че е сторил това. Според тях, правилно съдът е отнесъл към приходите сумите, внесени по банковите сметки от ответниците и от трети лица.

Твърдят, че решението е съобразено с повторното и допълнително заключение на съдебно–икономическата експертиза, изготвена по въпроси от двете страни по делото.

Вещото лице не е установило несъответствие при съпоставяне на нетния доход с имуществото на проверяваните лица.

Решението е подробно мотивирано относно това кои приходи съдът е включил в приходната част на икономическия анализ и кои разходи следва да бъдат съобразени, като се е позовал на заключението на вещото лице и правилно е заключил, че не е налице несъответствие по смисъла на закона.

Считат, че доводите на Комисията за необходимостта доходите, разходите и имуществото на проверяваните лица да бъдат преценяни към всеки момент от периода на проверката, противоречат на соченото тълкувателно решение.

На следващо място, считат за доказано по делото погрешното определяне от ищеца на нетния доход в т.1.3 от неговия икономически анализ в резултат на погрешно 3 въведени елементи. Твърдят, че правилно съдът е включил като доход сумите по посочените банкови сметки, направени от ответниците и от третите лица, предвид възможността за идентифициране на вносителя, времето и мястото на внасяне, задължаването на сметката и евентуалните трансфери.

Искането на Комисията да бъдат включени в размера на придобитото имущество неналични средства, изтеглени от сметките, намират, че е в противоречие с ТР № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Твърдят, че изложено в жалбата тълкуване на това решение е в противоречие с мотивите на ВКС, където изрично е посочено, че тези средства не участват при определяне на размера на несъответствието и като разходи.

Излагат се доводи за липса на предпоставките по чл.21 ЗОПДНПИ /отм./. При съпоставяне на тази разпоредба с разпоредбата на чл.107 ЗПКОНПИ се сочи, че презумпцията, въведена с тях, замества само първата предпоставка на закона – основателно предположение за незаконно придобиване, но не и индивидуализацията на кръга незаконно придобити имуществени права и техните титуляри.

Позовават се на тълкуване на понятието „незаконно придобито имущество“ от Т.К. в неговата монография „Обезпечаването и отнемането на незаконнно придобито имущество“, съобразно тълкувателното решение и практиката на ЕСПЧ. Поддържа необходимостта от прилагане на Директива 2014/42/ЕС. Претендират се разноските, направени за въззивното производство. Няма искания по доказателствата.

Отговор на въззивната жалба е подаден и от адв.Г. Н., пълномощник на Г. С. Х. и на Д. К. Х.. Твърди се, че назначената по делото СИЕ е изготвила различни варианти посредством изследване на доходите, приходите, разходите и стойността на придобитите имущества и съдът е изложил мотиви кое от тях възприема. Счита, че следва да бъде прието заключението по повторната СИЕ, изпълнено от вещото лице А., тъй като първоначалното съдържа множество грешки, непълноти и противоречиви изводи.

Изразява несъгласие с част от изводите на съда, както в частта на приходите, така и в частта на разходите, но предвид изхода на спора не възразява против решението. Това са приемането като доход на проверяваните лица сумите, представляващи вноски по банковите им сметки от тях и от трети лица.

На следващо място счита за неправилно определен общия размер на приходите и разходите, тъй като сумата от 490 337,62 лв. не е приход, а трансформация на налични средства в безналични.

При формиране на сумата от 215 868,22 лв предвид родствените отношения на лицата, извършили част от банковите преводи, счита за безпочвен извода за недоказаност на законния им произход.

Излага доводи за правилност на повторно изготвената СИЕ, но сочи, че неправилно съдът е изключил от приходната част сумата от 4 800 лв. , представляваща заем, получен от ответника Г. Х. от трето лице, върната през проверявания период. За да бъде правилно решението, според адв.Н., тази сума е следвало да бъде изключена и от разходната част.

Идентични доводи се излагат и за сумата от 6 000 лв по заем между Г. Х. и друго трето лице – Г. Д.