Решение № 4096 от 08.10.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 4096

Велико Търново, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар М.Н. като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ канд № 20267060600914 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

Касаторът, Я. П. П. от [населено място], чрез адвокат М. Х. от ВТАК, е обжалвала решение №98/07.07.2026 година, постановено по АНД№115/2026 година по описа на Горнооряховският районен съд като неправилно.

Поддържа в касационната си жалба неправилност на решението порди нарушение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и явна несправедливост на наказанието – касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. На практика се оспорва извоа на съда досежно анализа на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.53, ал.2 от ЗАНН. Извън това оплакване се поддържа и, че наказващият орган не е доказал несъмнено нарушението поради негодността на събраните доказателства. Идентични раргументи се поддържат от касатора чрез предствателя му в депозираната по делото писмена защита. Претендират се сторените разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация, Началникът на РУ – Горна Оряховица, не е взел становище.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателно постановление №2026-268-04-0002 от 16.02.2026 година на Началника на РУ – ГОРНА Оряховица, с което на Я. П. П. на основание чл.45, ал.3 от ЗЗД е наложена глоба от 153, 39 евро.

За да постанови този резултат ГОРС е приел от фактическа страна с оглед събраните по делото доказателства, че на 24.01.2026 година непълнолетният И. И. Т., който не е бил навършил 17 години, около 03 часа е бил на обществено място – на [улица]до №67. Въпросните обстоятелства били възприети от свидетелите Г. и Лидански и възпроизведени в хода на разпита им. Същите били възприети и от свидетелите Д. и А., които са посетили дома на свидетеля Г., като в дома му изгледали видеозапис, а същият е и разпитан. В. Л. и Р. са установили самоличността на непълнолетните и родителите им и са ги призовали в РУ – Горна Оряховица, където непълнолетният, в приъсствието на майка си е дал сведения за случката. В тях той не е отрекъл, че на процесната дата и час е бил на посоченото място в града. Съдът е приел, че изготвеният видеозапис от камерата на свидетеля Г. има характера на случайно създадено веществено доказателство, което има значение за изясняване на обективната истина, като не е необходимо да се събере по реда на НПК.

Съдът е посочил и, че въз основа на въпросният запис е създадена докладна записка от полицейският служител К., въз основа на която е образувано досъдебно производство. Констатирано е, че АУАН е издаден при порок, доколкото свидетелите Л. и Р. са вписани като свидетели при съставянето му, докато те са свидетели при установяването му, като е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН.

Всъщност съдът е аргументирал, че описаните в АУАН и постановлението обстоятелства не се отричат от непълнолетния с оглед дадените обуснения в присъствието на майка му. Същите са били възприети от съда и в следствие на огледа на въпросният видеозапис по време на съдебния процес. Посочено е, че според съда на видеозаписа не е извършвана манипулация досежно констатирания факт на присъствието на непълнолетния на описаното място в 3 часа през нощта.

От правна страна е прието, че приложение намира разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, като събраните доказателства установяват нарушаването от страна на касатора на разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗД. Съответно деянието е съставомерно по състава на чл.45, ал.3 от този закон.

Настоящата инстанция намира, че решението е неправилно.

Съставът на чл.45, ал.3 от ЗЗД предвижда следното:”Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 [рег. номер].”.

Субекти на нарушението са родители, настойнци, попечители или лица, които полагат грижа за дете по смисъла на чл.2 от закона, които не осигуряват придружител по смисъла на чл.8, ал.4 от закона. Съгласно тази разпоредба ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14, но не е навършило [възраст] възраст.

Следователно, в предмета на доказване влиза установяването на факта, че родител не е могъл да придружи непълнолетното си дете след 22 часа и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов придружител.

В случая пред съда са събрани в присъствието на родителите им сведения от лицата Р. Б. Р., Г. Г. и И. И. Т., видно то съдържанието на които е, че на процесната дата и час непълнолетният Т. не е бил придружаван от пълнолетно дееспособно лице.

В НП е цитирана преписка №268000-941 от 26.01.2026 година, която е приобщена по делото, като видно от протокола за разпита на свидетеля Т. /извършен в присъствието на майка му/, същият е престоял в приятеля си М. до 3 часа през нощта в присъствието на още двама непълнолетни. В посоченият час са тръгнали да се прибират, като междувременно двама от тях са се качили на покрива на автомобил.

Въпросните доказателства несъмнено установяват релевантният към приложеният от АНО състав факт – липсата на осигурен от родител пълнолетен придружител на непълнолетно лице след 22 часа. Без значение е дали коментирания в касационната жалба видеозапис е достоверен или не, доколкото с други доказателствени способи е установено релевантното за доказване обстоятелство, респ. за установяване на обективната истина.

Касационната инстанция не споделя и оплакването за неправилност на решението с оглед неправилно приложение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН.

Съгласно тази разпоредба “Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.”.

Действително, в процесният случай актът не е съставен при проявлението на предвидената в тази норма хипотеза. Посоченото обаче не е основание за незаконосъобразност на наказателното постановление с оглед неспазане на съществени административно - наказателни правила. В случая актът е съставен при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН, както правилно е констатирал и съда. Въпросното нарушение при съставянето на акта за установяване на нарушението не е пречка за издаване на наказателното постановление, доколкото обективно не препятства достоверността на установяване на извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и вината му – чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Що се касае до формата на наказателното постановление, то касационната инстанция счита, че същото отговаря на изикванията на чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, което го прави формално законосъобразно.

В касационната жалба се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Оплакването е неоснователно. Видно е от процесното пред районният съд постановление, че с него на касатора е наложена глоба в размер от 153,39 евро, което представлява превалутиране на сумата от 300 лева. Тази сума е минималната санкция за административно наказателно отговорното лице, предвидена от състава на чл.45, ал.3 от ЗЗД.

Неоснователно е и бланкетното оплакване за нарушаване от страна на съда на съществените съдопроизводствени правила при постановвяане на решението.

При проверка на решението касационната инстанция констатира, че към решението има мотиви, налице са протоколи за проведените съдебни заседания, решението е постановено от законен състав на съда, няма никакви данни да е нарушена тайната на съвещанието на състава на съда.

Не е налице и ограначиване на процесуалните права на настоящият касатор /жалбоподател пред въззивният съд/, доколкото всичките му доказателствени искания са удовлетворени от състава на съда и липсва данни за ограничаване на извършените от процесуалния му представител процесуални действия.

Правилното решение следва да се остави в сила.

При този изход на спора на ответника по касация не се присъждат разноски, доколкото не са поискани и такива не са извършени.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №98/07.07.2026 година, постановено по АНД№115/2026 година по описа на Горнооряховският районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�