Определение № 616 от 09.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 616 гр. Шумен, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500305 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 41 8, ал. 5 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. №3091/04.06.2026г., депозирана от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД с ЕИК 000694749 действаща чрез пълномощника си адв. С. З. от САК срещу разпореждане № 706/28.05.2026г. по ч.гр.д. № 20263610100508 по описа на РС – Велики Преслав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за недабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М. А. Я. с ЕГН ********** – длъжник по договор за потребителски паричен кредит PLUS – ......от 24.10.2022г.

Жалбоподателя счита, че постановеното разпореждане е неправилно, поради неспазване на материалния закон и необоснованост. Сочи, че таксата "ангажимент" изрично е посочена като дължима по кредита, както в Стандартния европейски формуляр, така и в самия потребителски договор и основанието, на което същата се дължи, е точно и ясно записано в договора това е такса срещу която кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент, съгласно посочените условия, размери и срокове. Това е такса, която се плаща за поетото от банката задължение да сключи договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ДП на ЗПК, както изрично и ясно е 1 посочено в чл. 2 от договора, поради което неправилно първоинстанционния съд е достигнал до извода, че процесния договор нарушава забраната на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК. Твърди, че не се касае за услуга, свързана с усвояването и управлението на кредита, а за сума, заплатена с цел поемане на задължението от страна на кредитора, да поеме промените на финансовите пазарни условия и така кредитополучателя да се постави в по-благоприятно положение, като му се осигурява непроменлив размер на погасителните вноски и в този смисъл сигурност на плащанията, като съответно, с таксата „ангажимент“ се покривал отрицателния баланс, който не би бил генериран при референтен лихвен процент. По отношение на договора за застраховка, сочи, че сключването му не е задължително условие за сключване на договора за кредит и застрахователните премии не представляват част от общия разход по кредита, съгл. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 1 ЗПК и същите не се отчитат при формирането на ГПР. Длъжникът по процесния договор за кредит е бил напълно информиран за условията по договора за застраховка, дължимите застрахователни премии, и насрещната престация, която получава въз основа застрахователния договор. Твърди, че ГПР е правилно изчислен и е напълно в съответствие със законовите изисквания на ЗПК. Посочени са и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, поради което счита, че процесния договор за кредит не е недействителен и не нарушава разпоредбите на ЗПК. Позовава се на съдебна практика: Решение № 369 от 25.10.2019 г. по в. гр. д. № 525/2019 г. на ОС Пазарджик; и Решение № 210 от 18.11.2024 г. по в. гр. д. № 411/2024 г. на АС – Пловдив и моли съда да постановите съдебен акт, с който да отмени обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено частично подаденото от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М. А. Я. с ЕГН ********** и да укаже на заповедния съд , да уважи изцяло подаденото заявление. Претендира и разноските за настоящото производство за заплатената държавна такса за частната.

Съгласно чл. 418, ал.5 ГПК, препис от частна жалба не се връчва на другата страна.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира жалба та за неоснователна, поради 2 следните съображения:

Ч.гр.д. № 20263610100508 по описа на РС – Велики Преслав, е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, депозирано от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу М. А. Я. за следните парични суми, основани на извлечение от счетоводните книги: 32 311.74 евро – обявена за предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски паричен кредит ...... от 24.10.2022 год., сключен между М. А. Я. от една страна, в качеството й на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, от друга страна в качеството му на кредитор, като правоприемник на последния е заявителят, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 18.05.2026 год. до окончателното изплащане на сумата; 1 758.38 евро – възнаградителна лихва, начислена за периода 15.07.2025 год. – 24.03.2026 год.; 1 162.08 евро – мораторна лихва, начислена за периода от 15.07.2025 год. до 11.05.2026 год., както и за направените в производството разноски за внесена държавна такса от 598.94 евро и адвокатски хонорар в размер на 2 089.95 евро. Посочено е, че вземането произтича от сключен Договор за потребителски паричен кредит ..... от 24.10.2022 год., по силата на който на длъжника бил отпуснат кредит в размер на 80 000 лева. Твърди се, че същия е преустановил плащанията по кредита, като банката се възползвала от правото си да направи кредита предсрочно изискуем.

С разпореждане № 651/20.05.2026г. заповедния съд е оставил без движение заявлението и е дал на заявителя тридневен срок, в който да конкретизира по какъв начин е формирана общо дължимата предсрочно изискуема главница и включва ли се в нея освен чистата стойност на отпуснатия кредит и стойността на договорената застрахователна премия, като в последния случай, да посочи поотделно размера на всяко едно вземане (за главница и за застрахователна премия), включено в глобално заявената главница; да уточни извършвани ли са плащания по процесния договор за кредит, и ако да конкретизира за частичното погасяване на кои вземания по пера (съответно за главница, договорно възнаграждение, застраховки и др.) са разнесени изплатените от длъжника суми, както и да уточни върху кои суми е начислено претендираното договорно възнаграждение - само върху главницата и/или и върху други суми, респ. кои, като, в случай, че е начислено 3 върху различни вземания, да посочи размер и период поотделно върху всяко от тях, в рамките на глобално заявената сума и период; и да уточни върху кои суми е начислена претендираната лихва за забава - само върху главницата и/или и върху други суми, респ. кои, като, в случай, че е начислено върху различни вземания, да посочи размер и период поотделно върху всяко от тях, в рамките на глобално заявената сума и период.

С оглед направените от заявителя уточнения, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 706/28.05.2026. по ч.гр.д. № 20263610100508 по описа на РС – Велики Преслав, първоинстанционния съд е отхвърлил частично заявлението за сумите за главница, за горницата над 23 946,71 евро до пълния предявен размер от 32 311.74 евро – обявена за предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски паричен кредит ..... от 24.10.2022 год., сключен между М. А. Я., от една страна, в качеството й на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, от друга страна в качеството му на кредитор, като правоприемник на последния е заявителят, за сумата от 1758.38 евро – възнаградителна лихва, начислена за периода 15.07.2025 год. – 24.03.2026 год., за сумата от 1 162.08 евро – мораторна лихва, начислена за периода от 15.07.2025 год. до 11.05.2026 год., както и за сумите в размер на 191,85 евро, представляваща разликата между внесена по сметка на съда и присъдена държавна такса и на 669,45 евро, представляваща разликата между претендирано и присъдено адвокатско възнаграждение, като за останалите претендирани със заявлението суми е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 390/28.05.2026г. и Изпълнителен лист № 223/28.05.2026г., а именно: за сумите от 23 946,71 евро - обявена за предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски паричен кредит ....... от 24.10.2022 год., сключен между М. А. Я., от една страна, в качеството й на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, от друга страна в качеството му на кредитор, като правоприемник на последния е заявителят, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 18.05.2026 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски в размер на 407,09 евро – заплатена държавна такса и 1 420,50 евро - адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от заявлението.

За да отхвърли заявлението в посочените части, първоинстанционния 4 съд е приел, че в представения договор, е налице неравноправна клауза, с която е уговорена еднократна такса ангажимент в размер на 700 лева, тъй като е уговорена в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и е приел същата за нищожна на осн. чл.

21, ал. 1 от ЗПК. Посочил е, че таксата е ангажимент срещу който кредиторът се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен процент по см. на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в документа условия, размери и срокове и тъй като определянето на лихвения процент, включително дали е фиксиран или не, е свързано с условията на договора, то следвал о да се приеме, че се касае за такса свързана с усвояването на кредита, за което е налице забрана по см. на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК . С оглед приетата нищожност на клаузата е приел, че чистата сума, която е отпусната като главница на длъжника и съответно следва да бъде върната на кредитора е в размер на 79 300 лева (реално получената от ответника сума, след приспадане на таксата ангажимент), а не 80 000 лева, каквито твърдения навежда заявителят и е посочил че, от претендирания остатък от обявената за предсрочно изискуема главница в размер на 32 311.74 евро следва да се извади сумата от 357.90 евро (евровата равностойност на 700 лева) и длъжникът остава л да дължи сума в размер на 31 953,84 евро.

Също така е посочил, че в договора за кредит е уговорена и застрахователна премия в размер на 15 744 лева, която премия предвид посочените в договора ГПР - 6,67% и лихвен процент - 6,27 %. очевидно не е включена при изчисляване на ГПР, а е следвало да бъде включена. Приел е, че същата представлява част от общите разходи по кредита, съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, тъй като сключването на договора за застраховка било задължително условие за предоставяне на кредита при предложените условия. Уточнил е, че сключването на застраховката, за която се дължи застрахователна премия в размер на 15 744 лева (20% от главницата), е поставено като задължително условие за сключването на договора за кредит и същата е част от общодължимата сума по договора за кредит, доколкото това обстоятелство е отразено и в самия договор, в раздел „Параметри и условия“, където изрично било посочено, че общата стойност на плащанията е 123 483,60 лева – сбор от главница 80 000 лева, застрахователна премия 15 744 лева и договорна лихва 5

27 739,60 лева) и след като застрахователната премия съставлявала общ разход по кредита по см. на на § 1 на ДР на ЗПК и чл. 3, б. "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. , следвало да участва при изчисляване на ГПР.

Посчил е, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква "ж" от Директива 2008/48 разходи, този договор се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница съгл. решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22; решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о.;