Определение № 583 от 25.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. София, 25.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20258002901824 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Еко - тех“ ООД срещу решение № 133 от 07.05.2025 г. по т. д. 52/2025 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 470 от 06.12.2024 г. по т. д. № 493/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което са отменени по искове на Г. С. Д. взетите решения на общо събрание на съдружниците на „Еко - тех“ ООД, отразени в протокол от 13.06.2023 г., и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че неправилно въззивният съд е приел, че ищецът е съдружник в дружеството ответник, което го легитимира да предяви искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на взетите решения от общото събрание на съдружниците в дружеството. Изтъква, че правото на членство в дружеството не се наследява и наследникът не става автоматично съдружник, като другият съдружник/съдружници не са длъжни да приемат наследника на починал съдружник като съдружник в дружеството. Сочи, че по делото няма събрани доказателства, че ищецът е подал молба до деловодството на дружеството, с която да е заявил желанието си да стане съдружник, а само са изложени твърдения в тази насока. Поддържа, че събраният по делото протокол от общо събрание на съдружниците от 16.06.2023 г. не е съставен от дружеството, а от служители на „УниКредит Булбанк“ АД, единствено за целите на предоговаряне на клаузи по договор за кредит, като в протокола, макар ищецът Г. Д., да е вписан като съдружник, не са отразени решения в тази насока, дори негова воля да стане такъв. Счита, че процедурата за придобиване на качеството съдружник е императивна и 1 намира, че същата не е спазена по отношение на Г. Д.. Сочи, че ясно е заявил възражение за нищожност на представеното от Г. Д. саморъчно завещание при правен интерес. Оспорва като противен на закона и необоснован извода на въззивния съд, че по силата на чл. 20 от дружествения договор във връзка с чл.

122 ТЗ ищецът е станал автоматично съдружник в дружеството, с доводи, че наследими са само имуществените права и задължения на съдружника. По тези доводи моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен, а производството по делото прекратено. Претендира да му бъдат присъдени разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. При смърт на съдружник в ООД, наследниците на починалия автоматично ли придобиват качеството на съдружник по силата на такава разпоредба от дружествения договор и чл. 122 ТЗ и притежават ли в този случай активна легитимация да завеждат искове по чл. 74 ТЗ, без да е изпълнена специфичната процедура на закона по приемане на нов съдружник?

2. Възможно ли е наследниците да станат автоматично съдружници в ООД по силата на изрична разпоредба в дружествения договор, без да е нужно решение на ОС по чл. 122 ТЗ?

Ответникът по касация, Г. С. Д., с депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага подробни съображения за правилност на обжалваното въззивно решение. Моли да му бъдат присъдени разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е намерил, че оплакванията по сезиралата го въззивната жалба касаят само недопустимостта на първоинстанционното решение, като не са изложени оплаквания за неговата неправилност. Отчел е, че е сезиран с искове от Г. Д. за отмяна като незаконосъобразни на решенията на общото събрание на „Еко – тех“ ООД, взети на 13.06.2023 г. Посочил е, че в представения протокол за общото събрание е отразено, че е присъствал само Н. Й. Т. като единствен съдружник в дружеството, който еднолично е взел решения: за прекратяване на участието на съдружника С. Д. на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ поради смъртта му и заличаването му като съдружник; уреждане на имуществените отношения с наследниците му на база месечния счетоводен баланс на дружеството към края на месец април 2023 г.; за намаляване на капитала на дружеството чрез намаляване броя на дяловете от 500 на 250 на обща стойност 2 500 лева;

2 преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД и за приемане на учредителен акт с посочените промени. Позовал се е на вписванията в ТР и установил, че ответното дружество е вписано като ООД с двама съдружници – Н. Т. и С. Д., капиталът му е общо 5 000 лева, разпределен между тях по равно – по 2 500 лева; дружеството се представлява от Н. Т., а действащият дружествен договор е този, приет на 15.03.2002 г. от двамата съдружници при учредяване на дружеството. Съобразил е, че от представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че съдружникът С. Д. е починал на 22.04.2023 г. и оставил наследници по закон – съпруга Росица Кременлийска – Д.а, и деца – ищецът Г. Д. и Мария Д.а. Посочил е, че по делото е събрано и саморъчно завещание на починалия С. Д., обявено след смъртта му с протокол акт № 3 том Първи рег. № 1477 нот. дело № 3/2023 година от 18.05.2023 г. на нотариус с рег. № 229, с което той е завещал на сина си Г. Д. всичките си дялове от „Еко - тех“ ООД.

Въззивният съд е намерил, че изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства, че няколко пъти преди 13.06.2023 г. е провеждал разговори с Н.

Т. за приемането му като съдружник с правата на починалия му баща и му е предоставял подписани молби с доказателства за наследствените му права, не са оспорени от ответника в преклузивния срок - с отговора на исковата молба.

Счел е, че в отговора е посочено само, че такава молба не е постъпвала в деловодството на дружеството. Изтъкнал е, че липсата на оспорване, наред с доказателствата, изпратени по делото от „УниКредит Булбанк“ АД по искане на ищеца и в частност намиращия се в кредитното досие на „Еко - тех“ ООД протокол от общо събрание на дружеството от 16.06.2023 г. / стр. 173/, налагат извода, че ищецът е заявил желание да стане съдружник в дружеството пред другия съдружник и управител преди провеждането на общото събрание на 13.06.2023 г. и преди завеждането на делото. Подчертал е, че в протокола от 16.06.2023 г. ищецът Г. Д. и Н. Т. са посочени като съдружници в дружеството, участвали в общо събрание, което е взело решения за промяна на кредитен договор с банката, сключен от дружеството ответник на 23.06.2021 г. и за промяна на обезпеченията по този договор. Добавил е, че обратен извод не следва от представения протокол за проведено общо събрание на дата 07.06.2023 г. с участието на наследниците на С. Д., включително ищеца. Отчел е, че протоколът е подписан само от Н. Т., като е посочено, че той е приел единодушно решение за преобразуване на дружеството „Еко - тех“ ООД в ЕООД, както и че присъстват наследниците на С. Д., които отказват да го подпишат. Съобразил е и показанията на подписалата протокола като свидетел Величка Филипова, че на събранието са присъствали съпругата и синът на починалия С. Д., като обсъждания не са проведени, а управителят ги е уведомил за решението за преобразуване, след което те отказали да подпишат.

Въззивният съд е изтъкнал, че в чл. 20 от дружествения договор на „Еко - тех“ ООД е разписано правилото, че наследниците на починалия съдружник стават членове на дружеството по право, като своето желание за участие в дружеството те могат да изразят в писмена молба до общото събрание, в която заявяват, че приемат условията на дружествения договор. Позовал се е и на разпоредбата на ал. 2 на чл. 20, съобразно която при нежелание на 3 наследниците да участват в дружеството, те получават дела на своя наследодател в пари, и на следващите алинеи, които уреждат последиците от изразеното нежелание на наследниците, като е дадена възможност на останалите да изплатят припадащата им се част от дела на починалия и да встъпят в техните права като съдружници.

При тази установена фактическа обстановка, въззивният съд е намерил за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на исковете по чл. 74 ТЗ поради това, че не са предявени от лице, имащо качеството на съдружник в ответното дружество, както и поради това, че не е спазен предвиденият в чл. 74 ТЗ преклузивен срок за предявяването им. Изтъкнал е, че активно легитимирани да предявят иск по чл. 74 ТЗ са съдружниците, респ. акционерите в търговското дружество, като предявяването му е проява на членственото правоотношение между тях и дружеството. Приел е, че ищецът притежава активна процесуална легитимация да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, защото е един от наследниците по закон на починалия съдружник С. Д. и в негова полза има саморъчно завещание, в което е посочено, че наследява всички притежавани от наследодателя му дружествени дялове в „Еко – тех“ ООД, а именно 250 дяла. Счел е, че възражението за нищожност на саморъчното завещание съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН касае вътрешните отношения между наследниците по закон на починалия съдружник С. Д. и ответникът по никакъв начин не е обосновал правният си интерес от поддържането на това възражение. Допълнил е, че извън формалното позоваване на неспазване на разпоредбите на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството като основание за нищожност на саморъчното завещание, ответникът не е изложил конкретни обстоятелства и не е установил наличието на такива. Въззивният съд е подчертал, че след смъртта на съдружник в ООД неговите наследници са приобретатели на дяловете му по смисъла на чл. 129, ал. 1 ТЗ, което обуславя правото им да получат равностойността им по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ в резултат на прекратяване на участието на починалия съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ, като за да заместят и да встъпят в членственото правоотношение на своя наследодател и да придобият неимуществените права по чл. 123 ТЗ, е необходимо решение по чл. 122 ТЗ за приемането на наследниците като съдружници от общото събрание, което е компетентно за това съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ. Подчертал е, че нормативната уредба не е императивна и е приложима в случай, че в дружествения договор няма уговорки в отклонение от нея, какъвто е счел, че е настоящият случай. Посочил е, че в чл. 20, ал. 1 от дружествения договор е закрепено предварително съгласие на съдружниците за преминаване на членственото правоотношение на починал съдружник към наследниците му само въз основа на наследственото правоприемство, като е предвидено, че те стават членове на дружеството по право. Намерил е, че при така постигнатото съгласие, изразено в дружествения договор, преживелият съдружник не разполага с възможността да откаже да приеме наследниците на починалия като членове на дружеството. Добавил е, че от клаузите на чл. 20, ал. 2 – ал. 4 от дружествения договор е видно, че е необходимо изрично изразено нежелание на наследниците, респ. на някои от тях, да станат членове на 4 дружеството, за да се пристъпи към изплащане на техния наследствен дял в пари, след което да се намали капитала по решение на общото събрание, съгласно чл. 19, т. 2 от дружествения договор. Изтъкнал е, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е заявил изрично, че не желае да бъде член на дружеството, респ. че иска да получи дела си в пари.