Решение № 207 от 23.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. В., 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100502511 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. И.

Н. срещу решение № 1976 от 17.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 12842 по описа за 2021 г. на Районен съд – В., деветнадесети състав, в частта, с която е осъден да заплаща в полза на детето Р. М. Н. чрез неговата майка и законен представител В. Н. С. месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на исковата молба /09.11.2021 г./, с падеж първо число на месеца, до настъпване на условия за нейното прекратяване или изменение.

Във въззивната жалба се излага, че след постановяване на обжалваното решение е настъпило съществено изменение на възможностите на жалбоподателя, а именно: считано от 21.07.2022 г. е регистриран като безработен поради прекратяване на трудовото му правоотношение поради съкращаване на щата в предприятието, където работел, и все още не си е намерил работа. Иска се решението в частта му досежно издръжката да бъде отменено за размера над 200 лева до 400 лева, респективно искът да бъде отхвърлен над сумата от 200 лева.

Въззиваемата В. С. чрез адвокат Ю. Г. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна. Подробно се излагат аргументи за правилността и законосъобразността на обжалваното решение и се иска неговото потвърждаване.

Депозирана е и въззивна жалба от В. Н. С. чрез адвокат Ю. Г. срещу решението в частта относно определения режим на личен контакт на бащата 1

М. Н. с детето Р., като го счита за незаконосъобразно и иска отмяната му, като бъде изменен режимът на лични отношения в посочения от нея смисъл във въззивната жалба, като се диферинцира същия до навършване на шестгодишна възраст и след навършване на тази възраст. Също така се обжалва и решението в частта му досижно определената издръжка – за бъдеще и за минало време, като се желае издръжката да бъде определена на 500 лева месечно.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба ищецът М. Н. излага, че страните са съжителствали на съпружески начала и са родители на детето Р.. В началото отношенията им били основани на любов и уважение, като постепенно започнали да се влошават. Твърди се, че родителите на ответницата били разделени, което довело и до изграждане на пълна симбиотична връзка между майка и дъщеря.

За ищеца било трудно да оцелее с такава конфигурация, освен ако напълно не се подчинявал на волята на ответницата и нейната майка. На 21.03.2017 г. ищецът и ответницата закупили жилище в град С., а впоследствие се родило детето, в чието отглеждане участвал активно ищецът. Сочи, че от първия ден на раждането майката на ответницата го тормозила за дребни неща, бил обиждан и игнориран, като и двете жени не му позволявали да участват равнопоставено в ежедневието на семейството. Това отношение спрямо него продължавало и до днес. На ищеца често било натяквано да ходи на работа за по- дълго време, за да не се пречка, а той от своя страна бил убеден, че следва да участва наравно с майката в отглеждането на детето. Твърди, че намесата на майката на ответницата и предизвиканите от нея чести скандали разрушили връзката между страните. Сочи, че спрямо него било упражнено и домашно насилие от ответницата, за което се снабдил със заповед за защита срещу нея. След този случай, ответницата се изнесла от общото им жилище и се установила в град В.. Твърди, че ответницата по всякакъв начин се опитвала да го изолира от живота на детето им, като усилията й били насочени той да не го вижда. Когато били провеждани срещи, те били накъсвани и смущавани от присъствието на бабата Р., която не му позволявала да прегръща детето и да го целува.

В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, с който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва родителите й да са разведени, както и майка й непрекъснато да е била в С. след раждането на детето им, доколкото същата е работила във В.. Сочи, че и двете страни са завели дела по ЗЗДН, като едното от тях в момента е висящо пред СГС.

Възразява срещу периода на лични контакти на детето с преспиване. Твърди, 2 че когато един единствен път детето е оставено на грижите на бащата, той обадил само след около половин час с молба тя да се прибере, тъй като имал неотложна работа. Когато се прибирала, заварила детето плачещо и зачервено, след което той й заявил, че вече не бърза. Оспорва изцяло исканията по предложения от ищеца режим, като предлага такъв, съобразен с възрастта на детето. Иска от съда да бъде определена месечна издръжка в размер на 500 лева, както и бащата да заплати такава за минало време.

Ответницата предявява насрещни искове за предоставяне на нея на родителските права и определяне местоживеенето на детето при нея; за определяне на бащата на режим на лични отношения, подробно описан; за осъждане на бащата да заплаща в полза на детето Р. месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от 18.11.2021 г.; както и за осъждане на бащата да заплати издръжка за минало време за периода от 118.11.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 300 лева месечно и от 01.05.2021 г. до 18.11.2021 г. в размер на 500 лева месечно.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства.

По режима на лични отношения

Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката. Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на навици и дисциплина, подготовка за адаптирането му в обществото и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.

Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ /след влизането 3 в сила на решението/ период, ограничен по силата на закона само до навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени, съобразявайки се с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психо-емоционалните способности и потребности на детето. При неефективност на така определените мерки законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на нови.

Въпросът, който се поставя е не дали и по колко дни в годината да се осъществяват срещите на детето с бащата, а как да бъдат разпределени те, за да се минимализира вероятността от емоционален стрес за детето и да се гарантира плавен преход за него в промяната, която е настъпила в семейството. Така основен и водещ критерий при определяне най-добрия интерес на детето следва да е ниската му възраст, неговата незрялост и развитие, както и специфичния интензитет от житейски нужди, неговата зависимост от родителя, полагащ непосредствената грижа. В конкретния случай според заключението на вещото лице по съдебно-психологическата експе връзката баща-дете е фрустрирана от майката, която не е обработила раздялата с бащата – детето е приело реалността на майката, нейните възприятия, преживявания и разочарования от бащата; зависимо е от своята майка, с намален емоционален резонанс спрямо бащата, но изпитва лйбопитство към него и известна тъга; забелязват се начални признаци на синдром на родителско отчуждение спрямо бащата. Житейски оправдано е слабата емоционална връзка с бащата да бъде стимулирана, тъй като е в интерес на детето да контактува и с двамата си родители. Доказва се също и, че родителският капацитет на бащата е достатъчен и пълноценен, въпреки че същият няма достатъчно практически опит в отглеждането и възпитанието на дете. Установено е по делото, че за Р. до настоящия момент се е грижела основно майката, която познава в детайли навиците й и е отговорна към всяка нужда, било то рутинна или инцидентна. Детето е привикнало към присъствието на майка си и баба си по майчина линия. Р. ще навърши пет години на 30 април, възрастта й е все още ниска и се характеризира с психофизическа незрялост и почти денонощна зависимост и би било много болезнено за нея отделянето от майката. Това би довело до объркване, което неминуемо ще се отрази на нейното емоционално и/или психическо състояние. В детето следва да се изгради сигурност и установеност. Това не би било възможно, ако на такава ниска възраст и при приоритетно полагани грижи от единия родител, детето престоява продължително при другия родител и то с преспиване. Следва да се вземе предвид и поведението на бащата, който не показва готовност за съдействие детето да възприеме плавно промяната в семейните отношения, а напротив, стремежът му за реваншизъм към майката повлиява емоционално на момиченцето. Не без значение е и обстоятелството, че детето и майката живеят във В., а бащата – в С., тоест на далечно разстояние.

Осъществяването на лични контакти на детето с родителя, при когото то не живее, никога не е в негова вреда, стига поведението на родителя да не е 4 рисково. В конкретния случай не би могло да се приеме, че поведението на бащата ще постави детето /предвид и възрастта му/ в реален риск. В случаите на отчуждаване задължително в интерес на детето е предприемане на действия по възстановяване на връзката с родителя, но без принуда за детето.

За преодоляване на създадената дистанция между бащата и детето от момента на фактическата раздяла на родителите и с оглед на възрастта на детето /пет години/, установеното отношение към неговите родители поотделно /близостта с майката и притеснението от бащата/, от значение за неговото емоционално състояние и душевно равновесие е да бъде определен период за плавен преход на сближаване на бащата и детето. Поради установеното по делото отчуждение, което е доказано, че е резултат от поведението на отглеждащия родител и несъмнено е в резултат на конфликта между родителите, чрез който същите несъзнателно оказват влияние на емоционалното му състояние, в който смисъл са изводите на вещото лице по СПЕ, преходният режим не следва да включва присъствието на майката на провежданите срещи, доколкото подобно би провокирало страха на детето от възникване на пореден конфликт. За преодоляване на притеснението на детето от бащата през първите шест месеца срещите следва да бъдат пократкровременни и без преспиване на детето при бащата, което ще им осигури възможността за контакт в спокойна среда, без да се предизвиква възможност от разгаряне на междуличностен конфликт между родителите му.