Решение № 1254 от 21.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1254 гр. Плевен, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430100600 по описа за 2025 година

Постъпила е молба от адв.Р. Л., в качеството на особен представител на ответницата М. Ш..

Заявено е искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното по спора решение, в това число и относно присъдените разноски.

Наведени са доводи за допусната грешка при пресмятането на дължима от ответницата главница и мораторна лихва и съответна на уважената част от иска разноски, която грешка е намерила отражение и в диспозитива на съдебния акт.

В предоставения на ищеца срок за отговор по реда на чл.247, ал.2 от ГПК, такъв не е депозиран.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди доводите на молителя, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно разпоредбата на чл.247 ал.1 от ГПК поправянето на явна фактическа грешка може да стане по почин на съда или на която и да било от страните без ограничение във времето.

Искането е заявено в определения срок и е допустимо.

1

Константна е съдебната практика, на която се е позовал и молителя, че допуснатата аритметична грешка при пресмятане на сумите, представлява очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по реда на чл. 247 ГПК.

В случая, съдът приема, че действително в мотивната част и диспозитива на решението е допусната аритметична грешка при пресмятането, при обсъждане на иска за главница. Прието е в мотивите, че през процесния период от 01.11.2022г. до 30.04.2024г. между ищеца като доставчик на топлинна енергия от една страна и от друга ответницата М. Ш. и съсобственика й М.Н. – като потребители, е съществувало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до процесния имот.

Прието е, че дължими за същия период са, както следва: 1.Стойността на топлоенергията, отдадена от сградна инсталация, която по действащите за процесния период цени е изчислявана за целия имот в размер на 839,63лв.;

2.Стойността на услугата за дялово разпределение в размер на 90,07лв. и 3.Стойността на топлинната енергия за отопление без ИРУ – от щранг-лира в баня в размер на 97,08лв. Или общо 1 026,78лв.

Съдът е приел, че неоснователна е претенцията за вземане за начислената за месеците март и април 2024г. суми за стойност на топлинна енергия за отопление с ИРУ в общ размер на 170,10лв. (164,19лв. за м.март и 5,91лв. за м.април).

При горните мотиви, съдът е приел, че общо дължимата от потребителите съсобственици на имота сума за стойност на топлоенергия, доставяна до процесния имот за процесния период от време, включваща стойността на топлоенергия от сградна инсталация, от щранг-лира и за услуга дялово разпределение, се изчислява на 1 026,78лв.

Прието е още, че извършените плащания за погасяване на задълженията по партидата на процесния имот за процесния период от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г., общо в размер на 713,67 лв., от които осчетоводена за погасяване на главница сума в размер на 663,25 лв. и за лихва в размер на 50,43 лв., следва да се приемат за погасяващи общото задължение по партидата на имота.

При така изложените мотиви, действително е налице грешка в пресмятането, т.к. при изваждане от приетата за дължима за процесния период 2 главница в размер на 1 026,78лв. на приетата за погасяваща част от главницата сума в размер на 663,25лв., остава разлика от 363,53лв.

С оглед приетото, че ответницата М. Ш., срещу която е насочен иска дължи половината от останалата като непогасена главница, то дългът на този длъжник за съответната на дела му част от неплатената стойност на топлинна енергия за процесния период действително се изчислява на 181,77лв., в каквато насока са доводите на процесуалния представител на ответницата.

Предвид горното, съдът счита, че следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението, касаеща главницата, дължима от ответницата М. Ш., чието съществуване е установено, като в решението се чете, че се признава за установено съществуване на вземане за главница в размер на 181,77лв., вместо посочените в диспозитива 266,82лв.

В мотивите на съдебния акт, обаче, не се съдържа изразена воля на съда за недължима част от претендираната мораторна лихва, поради което не може да се приеме, че относно приетата стойност на това вземане, намерила отражение и в диспозитива на решението, е допусната очевидна фактическа грешка. В мотивите на решението е прието единствено, че експертното заключение е установило, че за общо претендираната главница от 533,64лв. е дължима мораторна лихва в размер на 62,04лв. за периода от 04.01.2023г. до 05.09.2024г., а ищеца е претендирал по-малък размер от 40,09лв. Поради това, съдът счита, че ако е налице незаконосъобразност на съдебния акт в частта на произнасяне за това вземане за дължимата от ответницата мораторна лихва, тя не може да бъде отстранена по реда на чл.247, ал.1 от ГПК, а само по реда на инстанционния контрол.

По отношение на разноските също следва да се приеме, че е налице допусната в диспозитива очевидна фактическа грешка, т.к. се касае за грешка в пресмятането, допусната при съобразяване на грешно взета предвид уважена част от иска за главница. Съразмерно на уважената част от иска (включващ главница от 181,77лв. и мораторна лихва от 20,05лв. са дължими разноски за заповедното производство в размер на 26,25лв. (от общо сторени 75лв.) и за исковото производство в размер на 288,75лв. (от общо сторени 825лв.). В този смисъл следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението и относно присъдените разноски.

Воден от горното, съдът

3

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл.247 ал.1 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение №1064 от 11.07.2025г. по гр.д.

№600/2025г. по описа на ПлРС, като в диспозитива, в частта, в която е признато за установено съществуване на вземането за главница, както и в частта на присъдени разноски по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, ДА СЕ ЧЕТЕ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че М. Е. Ш. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес * * * , ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 181,77лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2022г. до 30.04.2024г. ВМЕСТО посочената сума за главница от 266,82лв., както и ДА СЕ ЧЕТЕ:

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. Е. Ш. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 26,25лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 288,75лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от иска, ВМЕСТО посочените в решението суми за деловодни разноски за заповедното производство в размер на 37,50лв. и за исковото производство в размер на 412,50лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за поправка на очевидна фактическа грешка относно посочената в решението сума за установено вземане за мораторна лихва, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4