Решение № 900 от 06.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20265300500960 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Н. П. Д., ЕГН **********, чрез адв.К. К., против Решение № 959/04.03.2026г., постановено по гр.д.№ 14654/2025г. на Районен съд - Пловдив, I гр.с., с което е отхвърлен предявения иск против „*******, за осъждането на дружеството да върне на ищеца сума в размер на 2329,95 евро като недължимо платена на ответника в периода 25.10.2023 г. – 7.06.2024 г., с квитанция № 11482735 от 30.04.2025 г. за платена на 25.10.2023г. сума от 570 лева, № 11508581 от 30.04.2025г. за платена на 7.12.2023 г. сума от 568 лева, № 11526877 от 30.04.2025г. за платена на 8.01.2024 г. сума от 570 лева, № 11561048 от 30.04.2025 г. за платена 1.02.2024г. сума от 570 лева; № 11565486 от 30.04.2025г. за платена на 8.02.2024г. сума от 570 лева, № 1160125 за платена на 05.04.2024г. сума от 570 лева; № 11670636 за платена на 8.05.2024г. сума от 569 лева и № 11688702 за платена на 7.06.2025г. сума от 570 лева, ведно със законната лихва върху тази 1 сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 2.10.2025 г. до окончателното изплащане; както и е осъден да заплати на „*******, сумата в размер на 51,12 евро за юрк. възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения иск.

От въззиваемата страна „******, чрез юрк.Х. И., е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Н. П. Д. против „****** е заведена искова молба, с която е посочено, че в периода от 25.10.2023 г. до 07.06.2024 г. е заплатил на ответника сумата в размер на 4557 лв., чрез квитанции за извършени плащания в офис на „******, без да е налице облигационно правоотношение между страните. Поддържа, че тази сума от 4557 лв. била получена от ответника при начална липса на правно основание. В случай че ответното дружество представи договор или друг документ, обосноваващ основание за имущественото разместване, то тогава, че при условията на евентуалност, прави възражение за неговата недействителност на всички основания по чл.22 от ЗПК.

Ответникът „****** е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е оспорил иска. Възразил е, че ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства в насока установяване основателността на предявената искова претенция.

По делото са приети представените от ищеца квитанция № 11482735 от 30.04.2025 г. за платена на 25.10.2023г. сума от 570 лева, № 11508581 от 30.04.2025г. за платена на 7.12.2023 г. сума от 568 лева, № 11526877 от 30.04.2025г. за платена на 8.01.2024 г. сума от 570 лева, № 11561048 от 30.04.2025 г. за платена 1.02.2024г. сума от 570 лева; № 11565486 от 30.04.2025г. за платена на 8.02.2024г. сума от 570 лева, № 1160125 за платена на 05.04.2024г. сума от 570 лева; № 11670636 за платена на 8.05.2024г. сума от 569 лева и № 11688702 за платена на 7.06.2025 г. сума от 570 лева.

2

Описаните документи не са оспорени от ответника.

Районният съд, за да отхвърли иска, излага основни съображения, че за да се уважи предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 4557 лв. на ответното дружество, а при доказване на плащането от страна на ищеца, ответникът следва да установи, че процесната сума е заплатена на валидно правно основание. Съгласно приетите като писмени доказателства, квитанция № 11482735 от 30.04.2025 г. за платена на 25.10.2023г. сума от 570 лева, № 11508581 от 30.04.2025г. за платена на 7.12.2023 г. сума от 568 лева, № 11526877 от 30.04.2025г. за платена на 8.01.2024 г. сума от 570 лева, № 11561048 от 30.04.2025 г. за платена 1.02.2024г. сума от 570 лева; № 11565486 от 30.04.2025г. за платена на 8.02.2024г. сума от 570 лева, № 1160125 за платена на 05.04.2024г. сума от 570 лева; № 11670636 за платена на 8.05.2024г. сума от 569 лева и № 11688702 за платена на 7.06.2025 г. сума от 570 лева, във всички е посочено основание за плащане - вноска по договор за кредит и/или поръчителство 100645475. Районният съд е аргументирал, че по принцип всяко плащане предполага дълг, и след като самият платец е посочил в платежните документи основание за плащането, това съставлява извънсъдебно признание, че основанието съществува.

С въззивната жалба на Н. П. Д. са направени възражения, че по делото нямало спор между страните, че не съществува валидно договорно правоотношение. Било прието, като безспорно, че ищецът доказал наличието на заплащане на процесната сума, но съществувало наличие на възникнало договорно правоотношение, тъй като в квитанциите за извършените плащания, като основание било посочено договор № 100645475, за заплащане на общата сума от 2329,95 евро на ответното дружеството. Възразява се, че не е ясно как Районният съд е достигнал до единствения извод, че между страните съществува договорно правоотношение, след като няма представен договор за кредит, нито от ищеца, нито от ответното дружество. Единственият документ с вписан в него номер на договор е платежни документи, представени от ищцата. Посоченият в платежните номер на договор не може да се конкретизира, тъй като същият бил написан от служител на ответника, какъвто номер на договор ищеца твърди че, не съществувал и на това основание извършеното плащане било платено без основание. Изтъкнато е, че 3 няма доводи в мотивите на решението за съществуването на договор за кредит.

Ако имало наличен такъв, то същият е реален и следвало да бъде подписан между страните и представен като доказателство за това. В мотивите на решението Районният съд сам си противоречал. От една страна, приел, че по делото съществува неоснователно обогатяване и разместване на имуществени блага, но тъй като неоснователното обогатяване е извън договорен източник на задължения, които възникват по силата на закона, като основанието се определило като валидно възникнало облигационно правоотношение, то затова основанието е договор за кредит. Доказателства за валидно възникнало облигационно правоотношение по делото няма, а и няма спор между страните за това, но как съда достигнал в мотивите на решението до заключението, че ищецът не доказал недействителността на сделката между страните, не било ясно. Позовава се на теорията и практиката, с която безспорно установено, че договорът за паричен заем е реален договор и се счита за сключен, когато заемателят получи от заемодателя заемната сума. До приключване на устните състезания, не са се събрали доказателства, за наличие на договор за потребителски кредит и получена от ищеца заемна сума. По делото не се и твърди да има наличие на облигационни правоотношения между страните.

Въпреки описаните противоречия, Районният съд наложил правен извод, че договор за потребителски кредит съществува и бил сключен между страните, като посочил в решението си номерата при заплащане на сумите, и това било извънсъдебно признание за съществуването на договор за кредит.

От ответника „******** е взето становище, че във всички представени квитанции е налице изрично посочено основание за плащане от самия вносител, а именно - "вноска по договор за кредит и/или поръчителство". Посочването на основанието в платежните документи от самия платец представлява валидно извънсъдебно признание, че основанието за прехвърляне на благата съществува. По делото няма нито един представен и разгледан договор за потребителски кредит, който да страда от пороци и да е прогласен за нищожен. Поддържа, че ищецът носи пълната доказателствена тежест да установи конкретните фактически основания, които биха довели до нищожност на договора - напр. липса на задължителни реквизити, но такова доказване изобщо не е проведено. След като по делото не са налице договори за потребителски кредити, които да са признати или обявени за нищожни, то правното основание за престацията остава напълно валидно. Самият ищец е 4 вписвал в платежните си нареждания като основание "вноска по договор за кредит". При липса на доказана нищожност на тези договори, напълно се изключва хипотезата за "начална липса на правно основание", върху която ищецът поддържа своя иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С исковата молба са описани твърдения, че ищецът за периода от 25.10.2023г. до 07.06.2024г. е заплатил общо сумата в размер на 4557 лв. чрез квитанции за извършени плащания в офис на дружеството, без да съществува облигационно отношение между страните. От ищеца са представени и приети по делото - квитанция № 11482735 от 30.04.2025 г. за платена на 25.10.2023г. сума от 570 лева, № 11508581 от 30.04.2025г. за платена на 7.12.2023 г. сума от 568 лева, № 11526877 от 30.04.2025г. за платена на 8.01.2024 г. сума от 570 лева, № 11561048 от 30.04.2025 г. за платена на 1.02.2024г. сума от 570 лева; № 11565486 от 30.04.2025г. за платена на 8.02.2024г. сума от 570 лева, № 1160125 за платена на 05.04.2024г. сума от 570 лева; № 11670636 за платена на 8.05.2024г. сума от 569 лева и № 11688702 за платена на 7.06.2025 г. сума от 570 лева.

Във всички описани квитанции е посочено основание за плащане вноска по договор за кредит и/или поръчителство 100645475. Всички тези документи - квитанции доказват плащане от ищеца към ответника, тъй като са редовно оформени и съдържат достатъчно реквизити, за да се приеме, че служат като разписка между страните – заглавие на документа, номер на квитанцията, дата, имената на страните /платец и получател/, основание – вноска по договор за кредит и/или поръчителство № 100645475 , вносител – повторно са изписани имената на ищеца и личен подпис, получил сумата – изписани са имената на служителя В. М. Т. и личен подпис, както и печат на дружеството. Предвид на тези доказателства, неоснователно е възражението, че липсва изобщо правоотношение между страните за получаване на 5 паричните средства. Ищецът е доказал плащането на сумите, а в полза на ответника е доказано основанието. Следва да се допълни и това, че процесните платежни документи са приети по делото и не са били оспорени от страните.

Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

Разноски.

Съобразно правния резултат Н. П. Д. ще бъде осъден да заплати на ******** сумата в размер на 51,12 евро за юрк. възнаграждение.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 959/04.03.2026г., постановено по гр.д.№ 14654/2025г. на Районен съд - Пловдив, I гр.с.

Осъжда Н. П. Д., ЕГН **********, да заплати на „******* ЕАД, ЕИК *****, сумата в размер на 51,12 евро за юрк. възнаграждение по възз.гр.д.№ 960/2026г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6