Решение № 926 от 16.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. П., 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20265220100218 по описа за 2026 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове от Национална агенция за приходите, ЕИК: 1310631880221 против А. Т. И. и Г. Т. А. с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК, евентуално с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК за обявяване на относително недействителна по отношение на Държавата на сключената между ответниците разпоредителна сделка, обективирана в Нотариален акт № 158 том 1 рег. 1883 дело 126 от 2022 г. на нотариус с район на действие Районен съд - П., с която А. Т. И. дарява на сестра си Г. Т. А. 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****** по КККР на с. О.. общ. П.. обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-279/27.10.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: с. О.. ул. **********, който обект се намира в сграда № 1 с идентификатор № ****, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № *****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ за собственост 88.00 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на съшия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: ****.2, стар идентификатор: няма, както на 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР на с. О., общ. П.. обл. П., одобрени със 1

Заповед - РД- 18-279/27.10.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. О.. ул. ********, с трайно предназначение на територията: урбанизирана. начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, целият с площ от 1245 кв. м., при съседи имоти с идентификатори ******* номер по предходен план: 635, квартал: 46, парцел: VIII, предишен идентификатор: няма.

Твърди се, че ищецът е кредитор на ответника А. Т. И. за непогасени публични задължения, които към 28.12.2025г. възлизали на 332 096,16 лв. За събирането им било образувано изпълнително дело № 160167432/2016 г. по описа на ТД на НАП С..

Излага, че по - голямата част от публичните задължения на А. Т. И. били формирани от Ревизионен акт № Р-22221020001797-091-001/14.10.2020 г. и Ревизионен акт № Р-22221020003343-091-001/26.02.2021 г. и не били погасени към датата на подаване на исковата молба.

След установяване на публичните му задължения, на 16.03.2022 г. А. Т.

И. се разпоредил безвъзмездно с притежавани от него имоти, които дарил на ответницата Г. Т. А., негова сестра, а именно: 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****** по КККР на с. О.. общ. П.. обл. П., одобрени със Заповед №РД-18-279/27.10.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. О.. ул. ********** и с 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР на с.

О.. общ. П.. обл. П., одобрени със Заповед № РД- 18-279/27.10.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. О.. ул. ********.

Поддържа, че разпоредителната сделка била извършена между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, за да увреди кредитора, тъй като намалявала възможността за погасяване на съществуващото парично задължение на длъжника чрез разпореждане с актив от имуществото му.

Поддържа, че в тази хипотеза знанието за увреждане се презумирало, съгласно чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК. Към момента на сделката А. Т. И. знаел, че има публични задължения, тъй като имотът бил дарен след като му били връчени ревизионни актове № Р-22221020001797-091-001/14.10.2020 г. и РА № Р-22221020003343-091- 001/26.02.2021 г. С издаването им била ангажирана на отговорността по чл. 19 ДОПК на ревизираното лице. С двата ревизионни акта била доказана отговорността на А. Т. И. за натрупване и непогасяване на 2 публичните задължения на управляваните от него дружества „ЕкопроектБулкерн“ ЕООД и „Екопроект БГ“ ЕООД.

С оглед на гореизложеното, иска от съда да се произнесе с решение, с което да обяви за относително недействителен, на основание чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК, евентуално на осн. чл. 216, ал. 1, т.6 от ДОПК по отношение на Държавата на сключения между А. Т. И. и Г. Т. А. договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 158 том 1 рег. 1883 дело 126 от 2022 г. на нотариус с район на действие Районен съд – П..

Претендира разноски.

Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Т. И. оспорва допустимостта и основателността на иска.

Счита, че Г. Т. А. не притежава пасивна процесуална легитимация, тъй като не е длъжник на НАП и не уврежда интересите на взискателя.

Счита, че предявяване на иск против нея е процесуално нарушение, обуславящо нередовност на исковата молба.

Твърди, че производството по делото е недопустимо, тъй като между същите страни, на същото основание и за същото искане било образувано гр. д. № 5028/2025г.по описа на РС – П., поради което настоящото производство следвало да се прекрати, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

Оспорва основателността на иска с доводи, че ревизионните актове, на които ищецът основава претенцията си, били незаконосъобразни, издадени напълно в противоречие със задължителните указания дадени в ТР № 5/2021г. по ТД № 7/2019г. на ОСС на ВАС, I и II кол.

Ревизионният акт № Р-22221020003343-09-001/26.02.2021г. бил издаден без да се уведоми надлежно данъчно-задълженото лице и напълно в нарушение на процесуалните правила, разписани в ДОПК трансформирал публични задължения на „Екопроект - Булкерн“ ЕООД - заличено след производство по несъстоятелност, инициирано от НАП, в лични такива на управителя и едноличен собственик на дружеството – физическото лице А. Т.

И.. Счита, че с него неправилно и необосновано била ангажирана отговорността му, като физическо лице по чл. 19, ал.2 ДОПК.

3

Излага, че според Ревизионен акт № Р-22221020001797-091001/14.10.2020г. публични задължения за периода 01.01.2014г. - 31.01.2020г. били декларирани от „Екопроект - Булкерн“ ЕООД. Неправилно НАП приела, че при плащането по договор за цесия и тегленето от суми от сметката на дружеството - 18.06.2014г. корпоративният данък е бил изискуем.

Позовава се на погасяване на публичните задължения за 2014г. и 2015г., поради изтекла абсолютна 10-годишна давност поради което вземане в полза на държавата не било възникнало.

Счита, че предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 216, ал.1 т. 4 ДОПК е доказване на намерението за увреждане, което не се предполага.

Поддържа, че не е имал намерение за увреждане спрямо държавата в лицето на НАП – не живеел в къщата, не я ползвал, не събирал плодовете и приращенията от земята. Искал да придаде правна форма на фактическото състояние и фактическата власт, която упражнявала сестра му повече от 10 години, а имотите били наследствени на страните, а не имущество на търговското дружество.

Поддържа, че „Екопроект - Булкерн“ ЕООД надлежно е подавало данъчни декларации за всички години през ревизирания период.

Обезпечението и принудителното изпълнение следвало да се насочва първо срещу имуществото на задълженото лице. Имало наложен запор върху движими вещи, собственост на юридическото лице от публичен изпълнител на НАП още през 2012г. По инициатива на НАП „Екопроект - Булкерн“ ЕООД било обявено в несъстоятелност и било заличено. Корпоративният данък на ЮЛ „Екопроект - Булкерн“ ЕООД за данъчната 2014г. следвало да е установен и ставал изискуем след подаване на данъчната декларация и след изтичането на текущата година, за която е дължим.

Следователно, предявените искове по чл. 216, ал. 1 т.4 ДОПК, евентуално чл. 216, ал.1, т. 6 ДОПК, били недопустими, евентуално неоснователни.

Позовава се на придобиване на имота по давност от Г. А., изтекла към датата на дарението.

Предвид гореизложеното, настоява предявените искове да бъдат 4 отхвърлени.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Г. Т. А. не подава отговор на исковата молба.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника А. И. за недопустимост на настоящия иск, поради наличието на по – рано образувано дело между същите страни, на същото основание и за същото искане, а именно – гр. д. 5028/2025г. на Районен съд – П..

Настоящото производство е образувано по искова молба вх. № 1792/21.01.2026г. Действително към датата на подаване на исковата молба е било висящо производството по гр. д. 5028/2025г. на Районен съд – П. с идентичен предмет, между същите страни. Същото обаче е прекратено с Определение №144/15.01.2026 г., поради неотстраняване на нередовности на исковата молба. Прекратителното определение е връчено на ищеца на 16.01.2026г., не е обжалвано в законоустановения едноседмичен срок, т. е. до 23.01.2026г. и е влязло в сила на 24.01.2026г. С това е отпаднала висящността на процеса по гр. д. 5028/2025г. на Районен съд – П., а оттам процесуалната пречка за предявения иск.

Прекратяването на производството поради неотстраняване на нередовности на исковата молба не преклудира правото на страната да предяви отново същия иск, тъй като с прекратителния акт съдът не се произнася по същество на спора, затова той не се ползва със сила на пресъдено нещо.

Ето защо, съдът намира, че е валидно сезиран с искова молба вх. № 1792/21.01.2026г. и производството по гр. д. 218/2026г. на Районен съд П. не подлежи на прекратяване.

Неоснователни са възраженията за недопустимост на иска по отношение на ответницата Г. А., тъй като не е длъжник на ищеца.

С разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 1 и т. 6 ДОПК е уредена правната възможност на държавата да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо нея сделки, сключени от длъжника след датата на установяване на публичното му задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, с които се уврежда нейния интерес за удовлетворяване при 5 принудително изпълнение спрямо този длъжник, а именно: безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника /т. 1/ и сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице /т. 6/.

Страни по този иск са държавата като ищец, а като ответници трябва да бъдат конституирани длъжникът и третото лице, с което той е договарял. Страните по сделката имат качеството на задължителни необходими другари и участието им в това производство е условие за допустимостта на иска.

Досежно възраженията, че са налице пороци на ревизионните актове, на които ищецът основава вземането си, следва да се посочи, че същите, като индивидуални административни актове, подлежат на обжалване по административен и съдебен ред в сроковете по ДОПК и в специално производство. Недопустимо е в настоящото производство съдът да извършва косвен съдебен контрол на издадените ревизионни актове, доколкото ответникът А. И. е страна в производството по издаването им и е могъл да упражни правата си като оспори тяхната законосъобразност и валидност.

Съдът като се запозна с доводите и възраженията на страните и с представените по делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна.

На 14.10.2020г. срещу ответника А. Т. И., като задължено лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК, е издаден Ревизионен акт №Р-22221020001797-091-001 за задължения на Екопроект – Булкерн ЕООД, ЕИК: 121845899, на което е управител. С него били установени задължения на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски за периода 01.01.2014г. – 31.01.2020г. в размер на 59 985,50 лв.

Ревизионният акт е връчен електронно на ответника И. на 15.10.2020г.

На 26.02.2021г. срещу ответника А. Т. И., като задължено лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК, е издаден Ревизионен акт №Р-22221020003343-091-001 за задължения на Екопроект – БГ ЕООД, ЕИК: 131396431, на което е управител.

С него били установени задължения на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски и лихва за забава за периода 01.12.2015г. – 29.02.2020г. в размер на 117 846,02 лв. Ревизионният акт е връчен електронно на ответника И. на 01.03.2021г.