Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 773 от 14.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 67426/2021
Вид
Решение № 773
Подписан
14.01.2024
Състав
ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. София, 14.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20211110167426 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „БС” ООД срещу Н.

Г. А. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 23.04.2021 г., между него и Н. Г. А. е сключен Договор за обслужване на купувач, по силата на който дружеството се задължава да представи недвижими имоти, съгласно търсенето на купувача, а купувачът Н. А. – да заплати възнаграждение за така предоставените услуги в размер на три процента от продажната цена на имота, но не по- малко от 600 евро. Сочи, че съгласно Регистър на предложените имоти, който по силата на т. 8 от Договора за обслужване на купувач е неразделна част от последния, на Н. А. е предложен недвижим имот, представляващ .......... Твърди, че впоследствие – на 28.06.2021 г., между Н. Г. А. и А.Д.А., в качеството им на купувачи, от една страна, и Д.К.К. и С.Г.Л., в качеството им на продавачи, от друга, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на същия апартамент. Съгласно последния, продавачите се задължават да продадат, а купувачите да закупят същия недвижим имот за сумата от 100 000 евро. Между страните по цитирания предварителен договор е уговорено10 000 евро от сумата да бъдат заплатени като задатък, който се твърди да е заплатен от Н. Г. А. по банкова сметка на Дора Кръстева Кирова в деня на подписване на предварителния договор. Твърди се, че съгласно т. 9.1, изречение първо от сключения между страните договор, купувачът дължи на ответника и неустойка за забава в размер на 1% за всеки ден забава да заплати уговореното еднократно възнаграждение, но не повече от 10 % от размера на същото. Същевременно, т. 4.5 от Договора за обслужване на купувач предвижда, че описаното възнаграждение се дължи поради самия факт на свързване на страните по сделката. Съобразно изложеното се иска съда да постановите решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че Н. Г. А. дължи на „БС" ООД 1 следните суми: 3 000 евро – възнаграждение за свързване на страни по сделка, дължимо на основание т. 4.3.(2) във връзка с т. 4.5 от Договор за обслужване на купувач от 23.04.2021 г., сключен между „БС" ООД и Н. Г. А., ведно със законната лихва от 13.07.2021 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата; 300 евро – неустойка за забава, начислена за периода от 29.06.2021 г. (първи ден на забава) до 08.07.2021 г. (десети ден на забава), включително, начислена на основание т. 9.1, изречение първо от Договора за обслужване на купувач от 23.04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.07.2021 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответника оспорва предявените искове. Изложени са доводи, че ищецът е действал недобросъвестно при водените преговори с ответника и при подготовката на сделката, както и че дружеството не е изпълнило задълженията си по договора за обслужаване на купувач.

Същевременно поддържа, че е узнал, че е страна по него едва с връчването на препис от исковата молба. Сочи, че ищецът едностранно е прекратил действието на договора за обслужване на купувач, като е преустановил всякакви контакти с ищеца, в качеството на възложител. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК.

Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 41144/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 161 състав, и е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

За основателността на обсъжданата искова претенция в тежест на ищеца е да установи, пълно и главно, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) между страните да е сключен договор за обслужаване на купувач на 23.04.2021 г., с параметрите, посочени в исковата молба, 2) да е изпълнил поетите задължения, за осъществяването на които има право на възнаграждение на основание т. 4.3.1 във връзка с т. 4.3.2 и т. 4.5. от него.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на възнаграждение или наведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения.

С протоколно определение от 14.12.2023 г. /л. 84 – гръб от делото/ съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че между Н. Г. А., в качеството на възложител, и „БС“ ЕООД е сключен Договор за обслужване на купувач на дата 23.04.2021 г., със съдържанието, посочено в исковата молба.

Възникването на валидно облигационно правоотношения между страните с 2 описаните в исковата молба параметри се установява и от съдържанието на представения по делото договор за обслужване на купувач от 23.04.2021 г. /л. 6 и сл./.

Предмета на договора е посочен в т. 1 – ответникът, в качеството на купувач, възлага на ответника, който приема, да посредничи при придобИ.ето на имот, представен от ответника, срещу възнаграждение, определеное в т.4.3. от говора.

В т 4.3.1. вр. т.4.3.2. и т.4.5. страните са уговорили, че купувачът се задължава да плати на ищеца еднократно възнаграждение при придобИ.е на имот, представен от агенцията, платимо в деня на сключване на предварителен договор, а ако такъв не е подписан – в деня на придобИ.е на имота. Размерът на възнаграждението е уговорен в размер на 3 % от продажната цена на имота, но не по-малко от 600 евро.

Между страните не е спорно и от представените писмени доказателства – регистър на предложени имоти и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2021 г. /л. 7 сл. от делото/, се установява, че ищецът е предложил на ответника закупуването на следния недвижим имот – апартамент № 2, находящ се на адрес: град София, ж.к. „Дружба”, бл. 253, вх. „А”, ет. 1, като е организирал и осъществил оглед на имота с ответницата през месец април, 2021 г., за който недвижим имот впоследствие – на 28.06.2021 г., е сключен предварителен договор за покупко-продажба. Не се спори и от представеното платежно нареждане от 28.06.2021 г. се установява и че в деня на подписване на договора от ответницата е платено капаро за закупуване на имота, който впоследствие е придобит от нея по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот. Продажната цена на имота е 100 000 евро.

Посочените обстоятелства не са спорни между страните и се установяват и от събраните по делото свидетелски показания чрез разпит на свидетелите Ц.

Г. Д. и Пламен Станчев Запрянов /л. 81 и сл. от делото/, които съдът кредитира като последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти, съдът намира, че са налице предпоставките, предвидени в т. 4.3.1. вр. т. 4.3.2. от сключения между страните договор за обслужване на купувач на 23.04.2021 г. По-конкретно, ответницата е придобила собствеността върху недвижим имот, който й е представен и предложен от ищеца по време на оглед, поради което и е налице кумулативното наличие на предпоставките за плащане на уговореното между страните еднократно възнаграждение в размер на 3 % без ДДС от продажната цена на имота. Последната е в размер на 100 000 евро, поради което и размера на дължимото възнаграждение възлиза на 3 000 евро без ДДС. Съществено в случая е, че съгласно т. 4.5. от договора, възнаграждението се дължи поради самия факт на свързване на страните по предварителния договор, съответното по договора за покупко-продажба, каквото свързване не се спори между страните и от представените писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели е безспорно установено по делото.

Предвид изложеното, предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сума в размер на 3 000 евро е основателен и следва да бъде уважен.

Релевираните от ответника възражения за недобросъвестно изпълнение на задължения на ищеца по договора за обслужване на купувач и за последващото му прекратяване са неотносими към дължимостта на претендираната сума, тъй като възнаграждението по т. 4.3.1 е дължимо единствено поради предлагането от ищеца на ответника на имот, който впоследствие е закупен от него, каквато е и процесната хипотеза. За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че освен 3 неотносими, възраженията за недобросъвестно изпълнение на задължения от страна на ищеца по процесния договор и неговото прекратяване останаха и недоказани по делото.

Във връзка с изложените твърдения в писмения отговор, че ищецът е узнал за съдържанието на договора за обслужване на купувач от 23.04.2021 г. при връчването на препис от исковата молба, независимо че същите не се поддържат от ответника към датата на приключване на устните състезания, съдът намира за необходимо да посочи, че също не са доказани по делото. Същите са опровергани, на първо място, от показанията на свидетелите Ц. Г. и Пламен Запрянов, които сочат, че с ответницата са обсъждали заплащането на претендираното възнаграждение при сключването на предварителни договор и след това, а на следващо място, са опровергани и предвид факта, че ответницата не само е подписала договора, но е изписала собственоръчно и имената си, което обстоятелство не е оспорено от нея в хода на делото.

В обобщение, по изложените съображения, предяният по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е доказан по основание и размер.

По предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

За основателността на предявената искова претенция в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валидно изискуемо облигационно правоотношение по договора за обслужване на купувач от 23.04.2021 г., 2) изправност на ищеца по него, 3) валидно неустоечно съглашение за плащане на претендираната парична сума и 4) осъществяване на предвидените в него предпоставки за дължимост на същата.

В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да установи положителния факт на плащане на падежа.

Съобразно изложеното по-горе, между страните не е спорно възникването на валидно облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор за обслужване на купувач от 23.04.2021 г. с предмет посредничество от ищеца при закупуването на имот от ответника.

Съгласно чл. 9.1. от договора за обслужване на купувач, при забава на купувача за плащане на част или на цялото възнаграждение, той дължи неустойка на ищеца в размер на 1 % от дължимата сума на ден, но не повече от 10 %. В процесния случай по делото се установи, че за ответника е възниканало задължение за плащане на възнаграждение в размер на 3 000 евро на основание т. 4.3.1. вр. т. 4.3.2., което не е погасено към датата на приключване на устните състезания. Възнаграждението е възникнало на датата на сключване на предварителния договор – 28.06.2021 г., предвид уговореното в т. 4.3.1. от договора. С оглед изложеното, предвидените в чл.