Решение № 1856 от 08.12.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 2020г., гр.Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав на трети декември две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА

ДАНИЕЛА НЕДЕВА при секретаря Камелия Александрова и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №2454 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от

Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Дирекция

„Инспекция по труда” - Варна чрез процесуалния представител Д.О.срещу решение № 260009/25.09.2020 г. на ДРС, постановено по НАХД № 88/2020 г., по описа на ДРС, ІV състав, с което е отменено Наказателно постановление № 03-008626, издадено на 30.08.2017 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на „Т.СН“ ООД, ЕИК ***за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

В касационната жалба се поддържа, че решението на районния съд е незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на материалния закон, като се излагат конкретни доводи за това. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното НП. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касатора не се представлява. Представя писмена молба по хода на делото, като поддържа оплакванията, съдържащи се в касационната жалба.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, поддържа доводите изложени в писмен отговор и отправя искане за оставяне в сила на решението на ДРС с присъждане на разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Девня е образувано по жалба на „Т.СН“ ООД, ЕИК ***против Наказателно постановление № 03-008626, издадено на 30.08.2017 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на „Т.СН“ ООД, ЕИК ***за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

С решение състав на Районен съд – Девня е приел въз основа на приобщените по делото доказателства, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо самостоятелно до отмяна на НП, тъй като е налице несъответствие между датата на извършване на нарушението, отразена в АУАН и тази, посочена в НП. Като дата на извършване на нарушението в АУАН е посочена 26.07.2017 г., докато в НП се твърди, че нарушението е извършено на 21.07.2017 г.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН повелява в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В конкретният случай дата на извършване на нарушението в АУАН е 26.07.2017 г., а в НП е посочено, че нарушението е извършено на 21.07.2017 г.

Посочване на точната дата на нарушението е задължителен реквизит както в АУАН, така на НП и има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.

Отсъствието или неяснотата при определянето му като краен резултат е ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Освен това, както правилно е посочил и въззивният съд, датата на извършване на нарушението е от значение за определяне началния момент на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Касае се за съществен реквизит на АУАН - чл. 42, т. 3 от ЗАНН, и на НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, противоречието в които съществено засяга правото на защита на наказаното лице. Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването му, да се извлича от данните по преписката. В този смисъл изцяло несъстоятелна е тезата, поддържана от касатора относно начина на установяване на този съществен реквизит в настоящата хипотеза.

Погрешно и превратно е интерпретирането от страна на касатора на реквизита „дата на извършване на нарушението“ изложено в касационната жалба.

Волята на законодателя е пределно ясна - датата на извършване на административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в АУАН и в НП. Това императивно и абсолютно задължение на АНО важи и за случай като разглеждания. Тезата на касатора, че различно посочените дати са техническа грешка не намира опора, нито в закона, нито в практиката. В наказателния кодекс и наказателно – процесуалния кодекс института на техническата грешка е непознат. В посочените нормативни актове не е предвидено производство за поправка на техническа грешка. Такъв вид нарушение - „техническа грешка” не е от категорията, която може да се отстрани в хода на съдебното производство. Действително се касае за съществено нарушение на императивно правило, достатъчно да обоснове отмяна на постановения от АНО акт - самостоятелно и винаги при констатирането му.

Предвид изложеното като е отменил процесното наказателно постановление, Районен съд – Девня е постановил валидно, допустимо и правилно решение и като такова следва да се остави в сила.

При този изход на спора се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски, съобразно приложените доказателства за действително сторени такива в размер на 600 /шестстотин/ лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260009 от 25.09.2020 г. на ДРС, постановено по НАХД № 88/2020 г., по описа на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, да заплати на „Т.СН“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Девня, представлявано от Т.Д.Г., направените разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: