Решение № 24 от 15.02.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Свищов, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. И.ов при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Светослав Ив. И.ов Гражданско дело № 20224150100436 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовен и допустим установителен иск (УИ) на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: *******, гр. *****; срещу В. А.

Д., ЕГН: **********, гр. ******, с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 50 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба (ИМ) ищцовото дружество твърди, че между него като доставчик и ответника като получател (абонат) било постигнато съгласие за сключването на договор за продажба на електрическа енергия до обект, находящ се в гр. В., ж. к. „******, с кл. № ******* и аб. № *******. На 13.12.2021 г. била извършена техническа проверка на средство за търговско измерване (СТИ), което обслужвало обекта на ответника Д., от служители на „Електроразпределение Север“ АД. Констатациите от проверката били обективизирани в Констативен протокол (КП) № 5200866/13.12.2021 г., като служителите установили, че била налице промяна на схемата за свързване на електромера.

По силата на чл. 47, ал. 1 ПИКЕЕ (обн. в ДВ № 35/30.04.2019 г.), когато по реда на тези правила била установена грешка над допустимата съгласно чл. 28 от Закона за измерванията (ЗИ) и Наредбата по чл. 7, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и приложението към тези правила, съотв. измерване, неправилно и/или неточно измерване или наличие на измервани количества, ел. енергия в невизуализиран регистър на СТИ, количеството ел. енергия се определяла съгласно Раздел IX от ПИКЕЕ.

Преизчисляването се извършвало със Справка № 62321_9427, и то по одобрена от ДКЕВР методика – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр. с чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, от която следвало, че ответникът дължал на ищцовото дружество стойността на 4 752 kWh за периода от 15.09.2021 г. до 13.12.2021 г., 1 възлизаща на 1 112.54 лв.

Така на 15.12.2021 г. по силата на чл. 56, ал. 1, във вр. с ал. 3 ПИКЕЕ „Електроразпределение Север“ АД издало Фактура № 010733-718/15.12.2021 г. за дължимите суми за мрежови услуги и преизчислена ел. енергия, в която било посочено, че срокът за плащане бил до 29.12.2021 г. С писмо с обратна разписка от 15.12.2021 г. дружеството било уведомило потребителя, че на 13.12.2021 г. била извършена проверка и му предявило фактурата за плащане.

По-късно АД подало заявление по чл. 410 ГПК срещу физическото лице, по което било образувано ч. гр. д. № 202/2022 г. на Свищовския районен съд (СвРС), но срещу издадена заповед за изпълнение длъжникът бил възразил, поради което било образувано и настоящето дело по ИМ на заявителя.

С оглед на изложеното „Електроразпределение Север“ АД моли СвРС да приеме за установено по отношение на В. А. Д., че същият дължи на дружеството по силата на чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1 112.54 лв. (главница) за незаплатена ел. енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.12.2021 г. в обект в гр. В., ж. к. „*******“ бл. ***** с кл.

№ ******* и аб. № *******, за която сума била издадена по Фактура № 0107330718/15.01.2021 г.; 27.20 лв. за мораторна лихва върху главницата, начислявана от 16.09.2021 г. до 27.03.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В отговора на ИМ (ОИМ) се взема становище, че ИМ е допустима, но разгледана по същество – неоснователна. Ответникът оспорва, че бил обвързан от ОУ на дружество; че била извършена проверка на посочената дата от служители на дружеството; че на тази проверка било присъствало лице от жилищната сграда, в която той живеел; че СТИ имало манипулация, водеща до неточно измерване на ел. енергия, преминаваща през него; че установеното в КП отговаря на истината; че било извършено замерване с моментен товар от 0.2 А; че при проверката бил присъствал П.Ж.Т., както и че КП е бил подписан от него; а също така и начина на извършване на корекцията, на пропусквателната способност на СТИ и издадената фактура.

В. Д. признава, че процесният обект в гр. В. е негов, но твърди, че не живее в него, а в жилище в гр. С.. В имота си в гр. В. след 2015 г не живеел никой, през 2018 г. бил нощувал веднъж в него със съпругата му, а през 2019 г. бил започнал ремонт в него за около четири дни, който ремонт не бил приключил все още. През 2020 г. бил в апартамента за три дни през лятото, а през 2021 г. – не го е бил посещавал въобще. През 2022 г. на 18. януари бил посетил веднъж жилището, за да установи какви довършителни работи трябва да се извършат в него. Той заявява, че заплаща регулярно сметките си за ток в гр. С. относно жилището му в гр. В., на домоуправителя на последното жилище – веднъж годишно разноските за ел. енергия в общите части.

Сочи се от Д., че електромерите в сградата в гр. В. са монтирани на едно табло в зимните помещения на входа. До това табло имал достъп само домоуправителят: той отключвал таблата при нужда за отчитане на показанията на СТИ и осигурявал достъп до тях. При това, ако е имало прекъсване на проводници в таблото, то би било извършено от служители на дружеството. Именно те е следвало ежемесечно да отчитат показанията на 2 електромерите и да констатират несъответствията в тях. Изтъква се още, че при прекъснат оперативен нулев проводник, което било констатирано на 13.12.2021 г. от служителите на „Електроразпределение Север“ АД, на дисплея на СТИ не се показвали никакви показния. Това обстоятелство е нямало как да не бъде забелязано от служителите на дружеството, който снемат ежемесечно показателите на СТИ, ако бяха били положили дължимата грижа за това – грижата на добрия търговец. Но понеже последната справка за потреблението на ел. енергия до обекта била от 07.12.2021 г., следователно погрешното отчитане, доколкото такова е било налице, се е случило след 07.12.2021 г. до 13.12.2021 г., т. е. за 6 дни. В случая обаче АД направило корекция за три месеца назад.

С оглед на изложеното Д. моли искът на АД да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се и разноски.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством предвидените в закона доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите, възраженията и оплакванията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ФАКТИТЕ:

По делото е безспорно установено, че В. А. Д. и „Електроразпределение Север“ АД било постигнато съгласие за доставка на ел. енергия до обект в гр.

В., ж. к. „******, с кл. № ******* и аб. № *******. От приложената по делото справка за потребление на ел. енергия в този обект (л. 14) е видно, че: — за периода от 23.01.2019 г. до 22.02.2019 г. е била консумирана ел. енергия от общо 53 kW/h (дневна тарифа – 23 kW/h, нощна тарифа – 30 kW/h); — за периода от 23.02.2019 г. до 22.03.2019 г. – общо 19 kW/h (дневна тарифа – 15 kW/h, нощна тарифа – 4 kW/h); — за периода от 23.03.2019 г. до 22.04.2019 г. – 1 kW/h (дневна тарифа); — за периода от 23.04.2019 г. до 10.07.2020 г. не е била консумирана никаква ел. енергия; — за периода от 11.07.2020 г. до 22.07.2020 г. била консумирана ел. енергия от 3 kW/h (дневна тарифа); — за периода от 23.07.2020 г. до 22.08.2020 г. – 4 kW/h (дневна тарифа); — за периода от 23.08.2020 г. до 07.01.2022 г. не е била консумирана никаква ел. енергия; — за периода от 08.01.2022 г. до 06.02.2022 г. била консумирана ел. енергия от 1 kW/h (дневна тарифа); за периода от 07.02.2022 г. до 06.06.2022 г. не е била консумирана никаква ел. енергия.

От разпита на св. Д. И. се установява, че В. А. Д., че приземното помещение (минус първи етаж), в което се намират главното ел. табло на процесната сграда и ел. табла на отделните жилища в нея, се заключва и само тя имала ключ за достъп до него. Свидетелят И. заявява и че Д. не живее в жилището си в гр. В., а в гр. С.. В жилището си в гр. В. Д. извършвал ремонт и нямал наематели в него – съгласно показанията на св. Д. И. и св. В.А..

Според показанията на последния жилището в гр. В. е било негодно за обитаване, предвид на извършваните СМР в него. Съдът дава вяра на така 3 установените факти от показанията на свидетелите И. и А. тъй като същите са логични, последователни и взаимнодопълващи се.

На 13.12.2021 г. в 11 ч. служителите на „Електроразпределение Север“ АД – О. С. К., Т. А.а О., В. Д. Г. – извършили проверка на процесния обект в гр. В., ж. к. „*******“ № ****, където в общото приземно помещение се намирали ел. табло на сградата и отделните електромери на съотв. апартаменти. Отделните средства за търговско измерване (СТИ) се намирали в кутия, която не била заключена, а достъпът до нея бил свободен. При отварянето на кутията служители на дружеството установили, че дисплеят на СТИ за ап. ** (кл. № ******* и аб. № *******) не светел, а бил тъмен, понеже оперативният нулев проводник бил прекъснат. При това В. Г. свалил същият електромер, подал му изкуствено електричество и констатирал, че електромерът работел, при което свързал електромера с нулевия проводник, монтирал го отново на таблото и така възстановил правилната схема на свързване. Последните обстоятелства се доказват надлежно от приложения по делото КП № 5200866/13.12.2021 г. (л. 9 и сл.) и от показанията на св. О. К. и св. В. Г., на които съдът – в тази им част – дава вяра, като логични, последователни, правдоподобни и кореспондиращи с другите факти по делото. Възражението на ответника, че не била доказана извършената проверка от служители на дружеството, е неоснователно, тъй като от посечените по-горе доказателствени средства се установява тъкмо обратното; самото възражение е голословно и не е подкрепено с никакви доказателствени средства.

В случая обаче не е установено при условията на пълно и главно доказване от страна „Електроразпределение Север“ АД, за което дружество носи доказателствена тежест, дали – както твърди св. О. К. – свидетелят по КП П.Ж.Т. е бил присъствал на проверката на служителите на дружество и КП е бил съставен в негово присъствие след проверката; или пък – в какъвто смисъл дава показания св. В. Г. – проверката е била извършена, а КП – съставен в отсъствието на свидетеля П.Т. който е пристигнал по-късно и post factum е подписал протокола. Районният съд намира, че по делото е налице само непълно доказване, т. е. вероятност, че проверката е извършена, а КП – съставен в присъствието на П.Т. но не и сигурна установеност на това. Това е така, от една страна, поради противоречивите показания на свидетелите относно въпросните факти; от друга страна, поради заинтересоваността от изхода на делото на свидетелите К. и Г., тъй като са служители на ищцовото дружество; най-сетне, поради това че самите свидетели са извършили проверката, за която дават показания, като опрочеността й би могла да им се отрази неблагоприятно в отношенията им с „Електроразпределение Север“ АД (служители – работодател). Прочее възражението на ответника, че не по време на проверката не са били присъствали обитатели на сградата, респ. че отразяването на това обстоятелство в КП не било вярно, се явяват основателни, тъй като не беше проведено пълно и главно доказване на тези факти от ищцовото дружество. Оспорването на В. Д., че П.Т. не е пописал КП като свидетел, обаче е неприемливо, тъй като от показанията на св. К. и Г. се установя обратното.

Въз основа на Справка № 62321_9427/14.12.2021 г. на

„Електроразпределение Север“ АД (л. 11) била издадена Фактура № 4

0107330718/15.01.2021 г. на същ. дружество (л. 12; ведно с Приложение А към същ. фактура, л. 13), с която на В. А. Д. била начислен прогнозна ел. енергия до процесния обект в гр. В. за периода от 19.09.2021 г. до 13.12.2021 г. в размер на 1 112.54 лв. Последното обстоятелство се установява и от Извлечение по сметка към 27.03.2022 г. (л. 16) и Извлечение за фактури и плащания (л. 17) досежно процесния обект на абоната в гр. В.. В. А. Д. бил уведомен с Писмо с изх. № 62321_КП5200866_2/15.12.2021 г. (л. 18), което му е било доставено лично на 16.12.2021 г. (видно от Известие за доставяне със същ. дата, л. 19). Понеже сумата на била заплатена от Д., дружеството подало заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 202/2022 г. в СвРС. Но длъжникът оспорил вземането на заявителя, при което било образувано настоящето исково производство на основание чл. 422 ГПК.