Определение № 801 от 01.04.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 801 гр. Бургас, 01.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно гражданско дело № 20222100500373 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Дафина Гугушева от АК-Пловдив, в качеството й на пълномощник на „Уотър пойнт“ ЕООД с ЕИК-115517435 с посочен съдебен адрес в гр.Пловдив, ул.Хан Кубрат № 1, офис 403 против решение № 160/27.01.2022г. постановено по гр.д. № 5503/2021г. по описа на РС-Бургас, в частта, с което частично е уважена молбата му по чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 1552/08.12.2021г., в частта за разноските, както и в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.

Тъй като по жалбата е образувано и разпределено настоящото частно въззивно производство по реда на чл.248 ГПК, а с оглед възраженията в жалбата против решение № 160/27.01.2022г. постановено по гр.д. № 5503/2021г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1552/08.12.2021г., е отделена в отделно производство, тъй като следва да бъде разгледана по различен процесуален ред с оглед разпоредбата на чл.247, ал.4 ГПК.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, поради което моли да бъде отменено, а търсените разноски да се уважат в пълен размер. Посочва, че съдът неправилно е приел, че липсват доказателства за действително заплатено адв.възнаграждение, тъй като по делото е налично само пълномощно, но не и посоченият договор за правна защита и съдействие № 01845 от 30.07.2021г.. Твърди, че този договор е представен с приложенията към исковата молба и няма страната няма вина за неговата липса към настоящия момент, ако такава действително е налице. Прилага заверено копие от посочения договор към частната си въззивна жалба. На следващо место твърди, че след като е пропуснал да се произнесе по разноските, неправилно под формата на очевидна 1 фактическа грешка, без такава да е налице по делото, в обжалваното решение съдът е допълнил решение № 1552/08.12.2021г. с диспозитив, съгласно който е присъдил разноски в полза на ответника, съобразно изхода по делото в размер на 80,64лв., без да е отправено искане от ответната стана за допълване по чл.248 ГПК.

Съобразно изложеното, моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане в тежест на ответника на пълния размер на сторените разноски, включително и изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, както и обезсилване като недопустимо на решението в частта, с която по реда на чл.247 ГПК са възложени сторените от ответника разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

В законовия срок ответникът по частната жалба Г.Г., редовно уведомен чрез пълномощника си адв. Десислава Николова не е депозирал писмен отговор.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите в жалбата, след като подробно се запозна с преписката по делото и постановеното решение, съобрази закона и прие следното:

Производството по гр. дело № 5503/2021 г. по описа на БРС е приключило с Решение № 1552/08.12.2021г., с което е отхвърлена претенцията на „Уотър Пойнт“ ЕООД ЕИК 115517435, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, п.к. 4 000, община Пловдив, район Централен, ул. „Драган Манчев“ № 5, представлявано от управителя Атанас Марков Гугушев, против Г. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, кв. С., ул. „К.“ № **, ет.*, ап.

*, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 7 261, 10 лева на основание договор за заем от 18.07.2019 година, като за разликата между сумата 6341, 10 лева до пълния предявен размер на претенцията искът е неоснователен, за разликата между сумата 6 341, 10 лева до сумата 5 491, 10 лева - погасен чрез плащане, както и искът за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 409, 98 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 30.08.2019 година /датата на падежа/ до датата на подаване на исковата молба.

Видно от решението в диспозитива липсва произнасяне относно разноските. По тази причина съдът е сезиран с молба по чл.248 ГПК от пълномощника на ищеца, препис от която е връчена на насрещната страна, която не е взела становище по нея в законния срок.

С обжалваното тук решение № 160/27.01.2022г. , в частта досежно поризнасянето по чл.248 ГПК, имащо характер на определение, съдът е присъдил в полза на ищеца сторените в обезпечителното производство разноски и държавната такса за исковото производство, но не е присъдил претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като е констатирал, че по делото е налично пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие или друг документ, от който да е видно че ищецът действително е извършил такава разноска. В сложената за разглеждане жалба пълномощникът на ищеца твърди, че е представил освен пълномощно № 01845/30.07.2021г. и съответстващия договор за правна защита и съдействие № 01845/30.07.2021г. за договорена и изплатена сума от 840лв. за исковото производство.

Посочва, че този договор е описан в приложенията към исковата молба и е бил част от тях, 2 като няма вина за неговата липса. Освен това е приложила и списък по чл.80ГПК, в който договорът също фигурира.

По този въпрос настоящият съдебен състав намира, че доколкото подлежат на присъждане разноски, за действителното извършване на които са представени доказателства до приключване на делото в съответната инстанция, а в кориците на гр. дело № 5503/2021 г. по описа на БРС действително не се съдържа договор за правна защита и съдействие № 01845/30.07.2021г. за договорена и изплатена сума от ищеца в размер на 840лв. на адв.

Гугушева от АК-Пловдив за процесуално представителство по делото, то правилно тази претендирана разноска не е приета от БРС за действително извършена и съответно не е присъдена.

При преглед на преписката по делото в кориците се намират в оригинал пълномощно № 01845/30.07.2021г., договор за правна защита и съдействие № 01844/07.07.2021г. за договорено възнаграждение от 532лв. за обезпечителното производство, който в последствие по делото е наличен и в няколко заверени преписа. С оглед наведените твърдения в жалбата, настоящият съдебен състав извърши и служебна проверка на съдържанието на ел.папка на първоинстанционното производство, тъй като депозираните до съда молби и приложенията към тях се сканират при постъпването им, а в конкретния случай се твърди, че договор за правна защита и съдействие № 01845/30.07.2021г., ведно с пълномощно № 01845/30.07.2021г. са били приложени към исковата молба. Видно от съдържанието на ел.папка на делото към исковата молба/освен останалите приложения/ е налично само пълномощното и договорът за правна защита за обезпечителното производство, но не е представян включително и до приключване на производството пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие № 01845/30.07.2021г.. При тези данни търсените разноски в размер на 840лв. правилно не са присъдени, тъй като страната не е представила доказателства за действителното им извършване до приключване на делото пред БРС.

С оглед изложеното подадената частна въззивна жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт подлежи на потвърждаване като правилен и законосъобразен.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 160/27.01.2022г. постановено по гр.д. № 5503/2021г. по описа на РС-Бургас, имащо характер на определение в частта, досежно произнасяне по молбата по чл.248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4