Определение № 3533 от 12.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3533 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502786 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на адвокат Д. Б. в качеството му на пълномощник на ищцата И. Н. С.,ЕГН-********** от гр.Пловдив против определение № 10657/18.08.25г.,постановено по гр.д.№ 20411/2024г. по описа на ПРС,22-ри гр.с.,с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищцата И. Н. С. за изменение на постановеното по делото решение № 3782/28.07.25г.в частта му за разноските,като бъде увеличен размерът на присъдения в полза на адв.Д. Г. Б. адвокатски хонорар за процесуално представителство на ищцата И. Н. С..

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и уважаване на молбата по чл.248 от ГПК в цялост.

Ответната страна по частната жалба- „Стик-кредит“АД,ЕИК-202557159,със седалище гр.Шумен в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето без уважение.Поддържа,че представеният рамков договор за правна защита и съдействие не бил индивидуализиран,а ищцата,ползваща безплатната адвокатска услуга,не била материално затруднена и следвало да заплати адв.възнаграждение на процесуалния си представител.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена в срок от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове на И. Н. С. против „Стиккредит“АД за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 1161,19лв.платена без основание неустойка по недействителния договор за потребителски кредит,предоставен от разстояние № 1011238/07.11.2023г.,сключен между страните,ведно със законната лихва на осн.чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД

С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения иск и тъй като 1 ищецът е бил представляван безплатно по делото от адв.Д. Б., е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответното дружество да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.При определяне на адв.възнаграждение съдът в решението си се е позовал на практиката на СЕС,и съобразил размера на възнаграждението с липсата на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството,че производството по делото е приключило в две открити съдебни заседания.

По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател е поискал изменение на решението в частта му за разноските,като присъденото на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение бъде увеличено от 300 на 416лв.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му по съображения, че не е обвързан с определените в НМРАВ № 1/04г.минимални размери на адв.възнаграждения,като отново се е позовал на актуалната практика на СЕС.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗА в случаите,когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от З А обаче следва да се отчете практиката на Съда на Европейския съюз.С Решение от 28.07.2016г.по дело C-57/2015 Съдът на ЕС е приел, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски,като се вземат предвид фактори като предмета на спора,неговата цена или труда,който трябва да се положи за защитата на съответното право.Съдебните разноски,които следва да понесе загубилата делото страна,трябва да бъдат "пропорционални".Прието е, че съответстваща на правото на ЕС е уредба,която допуска съдът да може във всеки случай,в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат,който се счита за несправедлив,да се отклони по изключение от този режим.Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС,като при необходимост,по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство,дори последваща,която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО.

С Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16. Съдът на Европейския съюз е тълкувал чл.101,§ 1 от ДФЕС във връзка с чл.4,§ 3 от ДФЕС в смисъл, че национална правна уредба като тази по чл.36,ал.2 от ЗА и чл.78,ал.5 от ГПК,съгласно която,от една страна,адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер,определен с наредба,приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България),и от друга страна,съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер,би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,§ 1 от ДФЕС.Прието е, че запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.

Предвид предимството на първичното общностно право- чл.101,§ 1 от ДФЕС пред националното ни законодателство и на основание чл.633 от ГПК, разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗА в частта й,предвиждаща минимален размер, определен от Висшия адвокатски съвет,под който адвокатско възнаграждение не може да бъде определено,не следва да бъде прилагана.По всяко дело, по което следва да се определи такова, националният съд следва да 2 извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото,без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1/09.07.2004г.минимален размер.Единственото ограничение тук е свързано с преследваната от наредбата цел да се гарантира, че високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми,което би имало за свой (отрицателен) резултат влошаване качеството на предоставяните правни услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ.В този смисъл са и мотивите на районния съд,изложени в решението му в частта за разноските.

Първоинстанционният съд обаче не е направил правилна преценка на обема на извършените от пълномощника на ищеца правни действия във връзка с делото.В конкретния с л у ч а й следва да се отчете,че материалният интерес по делото не е нисък1161,19лв.Действително делото не се отличава с правна и фактическа сложност,тъй като се касае за спор,по който вече има установена многобройна и безпротиворечива съдебна практика.С исковата молба обаче пълномощникът на ищеца е направил доказателствено искане-допускане на ССЕ,което е уважено.Производството е приключило след проведени две съдебни заседание,в които пълномощникът на С. се е явил и е взел участие при разпита на вещото лице по изготвената ССЕ.

Предвид горното съдът намира,че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя би бил в размер на 400лв.,т.е.в минималния размер по Наредба №1 с оглед общия материален интерес по делото и реално извършените от адв.Б. действия по оказване на правна помощ,а именно- изготвяне на исковата молба,направени доказателствени искания,участие в две съдебни заседания.

Неоснователни са възраженията на ответника по частната жалба относно рамковия договор за правна защита и съдействие,който касае всички образувани от или против ищцата и всякакви видове съдебни дела при условията на чл.38,ал.2 от ЗАдв.,включително и настоящото.Що се отнася до аргументите на ответника по частната жалба за липса на материална затрудненост на ищцата, следва да се отбележи,че наличието на основанията по чл.38,ал.1 от ЗАдв.не може да бъде обсъждано от съда,дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл.38,ал.1 от ЗАдв.и ангажирани по него доказателства.Това е така,защото преценката да окаже безплатна помощ по чл.38,ал.1,т.1 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката,тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него,че е материално затруднено лице,нито адвокатът има правомощия да проверява дали това е така.

Предвид горното обжалваното определение следва да се отмени,като се измени постановеното по делото решение в частта му за разноските и се увеличи размера на адв.възнаграждение,дължимо от ответника на осн.чл.38,ал.2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца от 300лв.на 400лв.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 10657/18.08.25г.,постановено по гр.д.№ 20411/2024г. по описа на ПРС,22-ри гр.с.,с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищцата И. Н. С. за изменение на постановеното по делото решение № 3782/28.07.25г.в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 о т Г П К решение № 3782/28.07.25г.в частта за 3 разноските,като:

УВЕЛИЧАВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА,които е осъдено „Стик-кредит“АД,ЕИК-202557159 да заплати на адвокат Д. Г. Б.,личен № ***,от АК-Пловдив със служебен адрес: гр.Плодив,ул.“***“№ 68,ет.3,офис 4, от 300(триста)лв. на 400(четиристотин)лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4