Решение № 157 от 13.12.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Свищов, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20234150100043 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл.

79 от ЗЗД и иск по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Е.“АД гр. Варна, чрез процесуалният си представител юрисконсулт В.М. твърди, че ответниците А. И. А. и Н. И. А. са клиенти на „Е.“ АД, клиентски номер кл.

№ **********, във връзка с продажба на ел. енергия и мрежови услуги за обект на потребление заведен с абонатен номер Aб. № ***************, находящ се в гр.

******************. Тези облигационни отношения се регламентирали от Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е.“ АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и били одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента). Твърди, че ответниците са наследници на починалия И. А.

М., като същите са придобил качеството клиенти за процесните задължнеия, които са възникнали след датата на смъртта на починалия длъжник. Посочва, че Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия“. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това 1 положение потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Позовава се, че съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Е. АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.“ Предявили претенцията си по реда на заповедното производство, но заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК, поради което предявяват иска за установяване на вземането. Твърди, че към момента на подаване на заявлението ответниците имали неизплатени задължения в общ размер на 1679,96 (хиляда шестстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки) за обект на потребление, заведен с абонатен номер Aб.№ ***************, гр.

****************** В посочената сума били включени неплатените фактури за ел.енергия и мрежови услуги в размер на 1620,95 лв. (хиляда шестстотин и двадесет лева и деветдесет и пет лева), представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника по фактури издадени в периода 14.03.2022 г. – 13.07.2022 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 59,01лв. (петдесет и девет лева и една стотинки), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа и до 18.08.2022 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № **********, към същата дата. След настъпване на изискуемостта на задължението по издадените от ищеца фактури, до настоящия момент стойността на фактурите не били заплатени. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника А. И. А., че дължи на „Е.“АД сумите 810,48 лева главница за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода 14.03.2022 г. – 13.07.2022 г., мораторна лихва 29,51 лева , и законна лихва от датата на подаване на заявлението. Претендират разноски. Моли съда да постанови решение и с което, да бъде прието за установено по отношение на ответника Н. И. А., че дължи на „Е.“АД сумите 810,48 лева главница за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода 14.03.2022 г. – 13.07.2022 г., мораторна лихва 29,51 лева , и законна лихва от датата на подаване на заявлението. Претендират разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище по делото, моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски, съобразно представен списък на разноските.

Ответницата А. И. А., в законоустановения срок е подала отговор на исковата молба, чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема становище за недоказаност на иска и твърденията, че ответницата е потребител на предоставЯ.та от ищеца услуга и дължи заплащането на тази услуга, още повече предвид липсата на договор за продажба на ел.енергия и обстоятелството, че фактурите доказвали единствено, че ищецът е начислил суми за ел.енергия, но не и на какво основание. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище по делото, след приключване на устните състезания, взема становище за неоснователност и недоказаност на исковете, тъй като не била доказана облигационна връзка между страните, както и че ответницата се явява потребител на ел.енергия.

Ответникът Н. И. А., в законоустановения срок е подал отговор на исковата 2 молба, чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва спредставената справка извлечение за потребление на електрическа енергия, както извлечението за фактури и плащания, оспорва всички записвания по представени към исковата молба приложения – фактури , дебитни известия, кредитно известие. Оспорва твърденията, че се явява потребител на електрическа енергия за посочения обект на доставка на ел.енергия. Позовава се, че оспорените фактури, кредитни известния и приложения са частни свидетелстващи документи, тяхната формална доказателствена сила се ограничава само до писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът свидетелства, поради което и тези твърдения следвало да бъдат доказани от ищеца, включително и относно количеството потребена електрическа енергия за обект с посочения клиентски номер за всеки период. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В хода на устните състезания взема становище, че представените с исковата молба писмени доказателства нямали обвързваща съда доказателствена сила, а заключението на вещото лице имало предмет предполагащ използване на специални знания от областта на електротехниката, но не била извършвана по делото справка при ищеца дали записванията в посочените оспорени документи съответстват на действителното фактическо положение. Посочва, че останало недоказано твърдението, че ответникът е клиент на ищеца , тъй като нямало представен договор за доставка на електроенергия, нито документ за собственост, че ответникът е собственик на имота на посочения адрес, както и липсвали доказателства каква е връзката между ответника и заявените клиентски и абонатен номер; не била доказана доставка от ищеца на електрическа енергия в имота описан в исковата молба.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 556/2022г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „Е.“АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответниците за дължими суми за доставена и неизплатена електрическа енергия и лихва. Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 276/ 16.09.2022 г. в полза на ищцовото дружество за заплащане на всеки от ответниците на сумата 810,48 лева главница за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода 14.03.2022 г. – 13.07.2022 г., мораторна лихва 29,51 лева за периода от 25.03.2022г. до 18.08.2022г. , и законна лихва от датата на подаване на заявлението–12.09.2022г. до изплащане на сумата . Присъдени били и разноски в размер на по 41,80 лева - за ДТ и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.

Приложено по делото е извлечение от сметка на И. А. М. към 18.08.2022г., за 3 абонат № *************** , кл. № **********, в която фигурира ФВ № 0003761093 от 14.03.2022г. на стойност 1070,22 лева, с падеж 25.03.2022г.., ФВ № 0003766361 от 14.04.2022г. за сумата 448,53 лева с падеж 27.04.2022г.., ФП № 0323686357 от 14.06.2022г. на стойност 125,03 лева с падеж 22.06.2022г., ФП № 0324836227 от 13.07.2022г. на стойност 10,02 лева с падеж 21.07.2022г.. В извлечението е описан неплатения остатък по фактурата и лихвата към 18.08.2022 г., както и общо задължение по всяка от фактурите и общото задължение по тях. Според извлечението от сметка неплатения остатък по фактурите е общо 1620,95 лева, лихвата към 18.08.2022г. е общо 59,01 лева, колкото се претендира и с исковата молба. Описаните в извлечението фактури с посочените стойности фигурират и в справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 20.12.2022г. за клиент – И. А. М..

Приложена по делото е и фактура № 0323686357 от 14.06.2022г. , в която на И. А. М. за периода м.май 2022г. е начислена сумата 92,18 лева, с отразяване, че същата следва да бъде заплатена до 22.06.2022 г. Приложена е и фактура № 0324836227 от 13.07.2022г., в която на И. М. за периода м.юни 2022 г. е начислена сумата 10,02 лева, платима до 21.07.2022г..

Видно от дебитно известие № 0320239871 от 14.03.2022г. на И. А. М. за периода м.февруари 2022 г. е начислена сумата 1168,24 лева, платима до 22.03.2022г. Видно от фактура № 0003761093 от 14.03.2022г. на И. А. М. за периода м. март 2022г. е начислена сумата 1070,22 лева, платима до 25.03.2022г. Приложено по делото е кредитно известие от 14.04.2022г. към фактура № 000761093 от 14.03.2022г. в която за м.март 2022г. е начислена сума за плащане 482,66 лева, след приспадане, платима до 26.04.2022г., както и фактура № 0003766361 от 14.04.2022г. , по която на М. за м. март 2022г. е начислена сума 373,78 лева, общо за плащане с ДДС 448,53 лева, платима до 27.04.2022г.. Не се спори по делото, че плащане по тези фактури не е осъществявано, което е видно и от извлечение на Е. АД за фактури и плащания от И. А. М., кл. № **********.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 06-09-732 от 08.07.2022г. на Община Свищов, И. А. М. е починал на 26.04.2000г. , като е оставил за наследници съпругата си А.

А. М.а и децата си А. И. А. и Н. И. А., като след смъртта на М.а, същата е оставила за наследници децата си – ответници по делото.

Приложени по делото са Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е.“АД, където в чл. 17 т. 2 е уредено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ. Съгласно чл. 38 от ОУ, в случай на забавено плащане, клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава. Приложено по делото е Решение № ОУ-06/7.11.2007г. на ДКЕВР, с което Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.“АД са одобрени. Приложени са и доказателства за публикуването им във вестник Репортер и вестник Дневник на 30 ноември 2007г.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, електромера, отчитащ ел.енергията в обект на потребление с аб. № *************** за процесния период е монофазния статичен електромер тип АМS-B1B №***************, 4 произведен в „Applied Meters“ Словакия през 2018 г. и е със знак за съответствие СЕ/М18 1781. Същият е монтиран за измерване на потребената електрическа енергия в обекта на абоната с аб.№ *************** и е в метрологична годност до 2024 г. Вещото лице М. е заключил, че при номинална пропускателна способност присъединителните съоръжения /проводници; предпазители и средство за техническо измерване/захранващи абоната с електроенергия за 1 ден при 24 часово дневно ползване е 276 квтч., като е възможно количествата електроенергия, отразени в справката за консумирана електроенергия да бъдат потребени в обект с аб. № *************** за съответния отчетен период. Според заключението на вещото лице, киловатите електроенергия, отразени в справката за консумирана електроенергия за обект на потребление с аб. № *************** съответстват на фактурираните, като същите са начислени по редовен отчет. Дадено е заключение, че количествата ел.енергия по процесните фактури са правилно остойностени, съобразно утвърдените от КЕВР за съответните периоди цени. При разпита на вещото лице М., същият заяви, че поддържа заключението. Поясни, че СТИ е метрологично годно, като не е изавал върпос дали е технически изправно.